Дъщеря ми живее на втория етаж на къщата. Никога не си е позволявала да ме използва по такъв начин, предвид че и аз ходя на работа, имам свой живот, с лични ангажименти. Свекърва няма, но съм сигурна ,че и нея не би използвала по този начин.
Ето днес след работа ще гледам бейби , но предварително сме се уговорили. Когато беше на 2 месеца, и аз така исках да я взема да спи при нас, че мама и тати да се наспят. Ми какво да ви кажа - нито аз ,нито ММ спахме.Цяла нощ седяхме и наблюдавахме спящото съкровище - и страх ме беше , и се притеснявах , и много емоция . Към 11 ч си я взеха и аз така с лекичко облекчение я предадох , въпреки че бяхя на горния етаж.
Сега е на 9 м и малко, гледаме се по-смело. Децата не се притесняват да ни я оставят, то ние я гушкаме и обгрижваме сигурно повече и от тях , със сигурност обич не й липсва.
Преди няколко дни я возих сама - само ние двете в колата.Няма такова притеснение за мен.Тя си има столче , монтирано по всички правила , о пак се притеснявах.
Така че , разбирам бабата. А майката на авторката, като мен, най-вероятно иска детето й да си почине и си мълчи.