С какво ви дразнят свекървите? – 139

Аз не разбирам защо страдате?
Наистина не разбирам.
Това, дали някой иска или не да бъде родител/баба/дядо/приятел зависи от самия него, не можеш да го накараш  насила или е тъпо да страдаш, че той не е такъв. Ми не е. Точка.
Все едно да страдам, че Пенчо има къдрава коса и сини очи (примерно). Ми такъв си е.
Както останалите сами майка страдат, че бащата не обичал или виждал детето си. Ами... стараеш се да му дадеш, каквото ти можеш, оттам насетне - каквото-такова (казвам го от позицията на сам родител).
Навремето майка ми страдаше, че баща ѝ ходел на екскурзии или на море, пък не я взимал. Е, аз какво да направя, да изпадна в депресия ли?
Мина му, започна да я води. Докога, как - каквото-таквоз.

Аз се чудя как да ги сиктирдосам вие страдате, че не се интересували от внуците. Нямам никакво желание да ги виждам свекърите и нямам желание и децата да ходят там. За съжаление те искат и се налага да отстъпвам. Даже предложението аз да не присъствам, а да ходят само мм и децата го отхвърлих тотално, не мога да се пречупя и примиря за момента дори само с баща им, какво остава пък да ги оставя сами на бабата и дядото, абсурд.

  Защото не харесва свекърва си и каквото и да направи , все ще я дразни. Ако търси децата , даже повече.Ще четем тук колко е досадна и им дава шоколади и други вредни храни. Един човек като те дразни, като не го искаш в живота си , той полезен ход няма , все ще е неугоден. Не го ли наблюдавате и в живота - свекървите са или досадни и натрапливи , или незаинтересовани. И моята особа се е оплаквала от второто , а като гледам тези с бурканите храна и желание да гледат внуците , са също анатемосвани.

По принцип е така. Но нещо не ми пасва тук, защото свекърите активно се държат на дистанция, не са част от живота на авторката или на семейството й

И въпреки това, внучето ги харесва.
Това е изградена връзка, все пак.

А бащата какво прави по въпроса? Той обажда ли им се или е оставил всичко на жена си?
Мъжът ми си контактува със свекърите. Той им се обажда, уговаря срещи и т.н. Аз основно ходя на гости, като се уговорим и  се поздравяваме за празници.

Никой не е длъжен да ни обича. Любовта е подарък. Ако го получим, супер,ако не, продължаваме нататък. Това е важен урок за детето и ти като майка трябва да му го предадеш. Насила не се обича и не може да изискваме любов.

Значи трябва явно малко в подробности да изпадна-това са хора с мислене от преди 100 години.Консерви до няма и къде,това че аз трябва да им се моля  да обръщат внимание на внуците си едва ли не,мисля го доказва с пълна сила.Не искам да злепоставям никого,но дори не говорят правилно,какво остава за правопис,направо чак ми е неудобно да ги говоря тези неща.Няма да ги съдя,така им харесва,така си живеят,но да оставиш три деца (синовете им) на самотек и да не поемеш отговорност да ги възпитаваш,това е пълно безхаберие.Ще продължа темата-изпокарани са всички в семейството,наясно съм,че семейни драми има навсякъде ,не съм с розовите очила,но извинете ме и двамата да не поддържат връзка с братя,сестри ,семействата на синовете си,мисля че красноречиво говори какви хора са.И да,май по-добре,че са далеч от децата ми като се замисля.
Как няма да насърчавам детето да поздрави баба си/дядо си или леля/чичо например за личен празник?Точно мисля,че проява на уважение си е това.От своя страна, ако те желаят да са фактор в живота му е нужно да прекарват време с него.Според мен така се прави.
Да отговоря и на въпросите - в един град живеем,позицията на съпругът ми-бил между чука и наковалнята.Мълчи им,също казва,че не е правилно,но не смее да каже нищо,това било проява на уважение към тях.От кога да не си кажеш мнението е проява или пък липса на уважение?
Deni-meni на мен визията ми за отношенията със свекърите е същата,с мъжът ми контактуват ,но не често и нищо кой знае какво задълбочено.Както казах не са от родителите,които се вълнуват мн мн от децата си.

Семейните им драми не можеш да оправиш. И аз смятах, че детето ми трябва да поддържа връзка с баба си, ама на сила не става. Спри да се тормозиш, няма смисъл.
Ако мъжът ти е нямал нормална семейна среда, няма да те разбере. За него е напълно излишно да настояваш за контакт с тях. Просто това не е техния начин на живот.
И това го пиша от личен опит. Контакта на детето ни е основно с моята рода. На ММ са му странни всичките ни събирания, когато сме много хора. В дома на вуйчо ми се чувствам като в дома на моите родители. Детето ми е винаги добре дошло там, уважавано и обичано. Както и той. Просто той не е свикнал на такива отношения.
Родата на ММ е в града, в който и ние живеем. Ако ги видим веднъж в годината е направо късмет.

Няма значение как говорят и пишат, важното е какви хора са. При условие, че не желаят контакт с вас, не разбирам защо ти се буташ там и държиш да обичат внуците. Насила хубост не става. Сипваш си чаша вино и вдигаш наздравица за тяхно здраве, да продължават да не ви се бъркат.

Мисля като Боряна. Щом мъжът ти не поддържа добри отношения с тях, ти не се бъркай. Само ще страдаш, изпитано от майка ми. Ако детето иска при тях, говори с мъжа си, той да го води.
Грамотността няма общо. Баба ми не е харесвала майка ми, защото е объркала плановете й.

Това, че са неграмотни няма значение за обсъждания казус. Тя и бабата на едно циганче от класа ми миналата година беше неграмотна, но отглеждаше внука си изцяло и каквото кажех това даваше, водеше го всяка сутрин на училище и го взимаше чинно, гледаше го като писано яйце. Даже и буквите не знаеше (бабата, де).
Според мен наистина си изпаднала в състояние, че каквото и да направят свекърите все е лошо. Което не е добре.
Спомням си една история:
"Майка споделяла с останалите на площадката как свекърва ѝ само се меси, все много знае и т.н.. Другата решила да блесне:
- Аз като стана свекърва, изобщо няма да се меся на младите, каквото решат, това да правят, те са родители, те си знаят!
В това време 3тата изсъскала:
- Пфу, точно като моята свекърва - никаква инициативност"

Благодаря на всички за мненията,сигурна съм ,че тези от вас,които са имали досег до такива хора,ме разбират най-добре. Deskatta все описвате ситуацията с нашето семейство.Ще се опитам да не влагам толкова чувства и да се впечатлявам,не че имам и друг избор де,всъщност имам,но главата в стената няма да си блъскам.
Всичко хубаво ви желая! 🌼

Здравей, Билиив.Много хубав ник имаш.Ще си позволя да ти дам съвет.Живей си живота и вярвай в хубавите неща.Не се вторачвай в неща, които не можеш да промениш.Има далеч по-интересни и по-хубави неща  за които да мислиш.Нито ще ги промениш само ще си останеш с изхабените нерви.Спри да се самонавиваш за тях.Приеми ги такива каквито са и ще видиш как ще живееш по-весело и леко.

Креми, как върви съжителството на свекърва с кучета