С какво ви дразнят свекървите? – 139

Аз за това казвам, че някъде може и да дават 2000, но аз не съм чувала. Фабриката, в която работя плаща добре на каращите аусбилдинг и пак мисля е около 1600 бруто.

Не е била права твоята позната да го лъже. Той е мислел, че пие хапчета. Измамила го е, хубаво я е зарязал. Не е честно просто.


Все ми се струва, че Ариел на 35 е могла да си устрои живота по-добре до тоя момент. АР навсякъде е скъпа, дори да се поема нещо от зк/застраховки и т.н.

Близко семейство се сдобиха с дете на късна възраст, жената на 52 стана майка, след няколко години борба. Но тя беше устроена, за толкова години кариера беше с добро заплащане, спестени пари и не й е било проблем да покрива процедурите по инвитрото.

На 35 не си като на 50, но някакси е хубаво да си устроен.

Аусбилдунг нещо като стаж ли е?

Нещо като практика, специализация по дадена професия. Зависи от какво училище излизаш, вече дали ще следваш или ще специализираш. Учениците с нисък успех или без желание за учене избират второто защото е и платено.

Шерлийн, благодаря за куража.
Той знаеше за проблемите ми от самото начало и нямаше нищо против.
Свека не знае за проблемите ми, ако знаеше вероятно щеше да ми посочи вратата.
Тя беше и инициатора да се "образовам" на ново на дърти години.
Минах веднъж през подбни връзки - цели три на брой, които ми изядоха ценно време, което вече не мога да върна. Години - много години. Чудих се що за любов е да оставяш любимата жена да е "просто приятелка" и да не й предлагаш брак.
Чудих се що за любов е да си оставяш вратичка, за да избягаш като ти писне.
Не съм щастлива, но и сама няма да ми е по-добре.

Объркано ти е, Ариел, много. Аз те съветвам да си помислиш сериозно, много сериозно. Но ти пожелавам да се случат нещата, както ги искаш, но и така, че да не съжаляваш отново, както сега.

Много хора влизат в отношения без намерение да се женят и да си правят деца и това е съвсем нормално. 5 или 10 години с някого не водят до задължение хората да се женят.
Ако тази връзка не те удовлетворява, ако виждаш, че приятелят ти няма намерение да се обвързва с теб и да имате дете, но за теб тези неща са важни - ти си тази, която трябва да прецени къде ѝ е интереса. Ако си склонна да стоиш с него заради сигурността да си в двойка, материално, битово, всякак - ок. Ако прецениш да търсиш друг, с когото да правиш семейство и деца - пак е ок. Ти си решаваш. Успех.

Права си, няма за кога да чакаш. Втора година студентка е едно, на 35 вече тази тема е с приоритет. Странно, че приятелят ти не го оценява. Чак толкова да е умна мама...

Ариел, успех и в образованието! Не е късно човек да се преквалифицира или квалифицира допълнително, но с деца би било по-сложно. И аз карам магистратура, две години редовно. Върнаха ни и в университета, ходя и на лекции. Ако имах дете, не знам дали щях да се хвана на това хоро.

Мисля, че трябва сериозно да седнеш сама със себе си и да решиш какво искаш за себе си и дали го искаш с този мъж.

Искам да ти кажа, че моята приятелка, която стана майка на 52 срещна любовта. И то истинска. Тая жена беше най-щастливата булка, която съм виждала. Гледа мъжа си в очите като най-голямата любов. Не казвам човек да чака до тия години, но не е невъзможно!

Иначе за брака, имай предвид, че за някои хора не е толкова важно и не го приемат като кой знае каква стъпка.

Да, ама тези хора не се запъват като магаре на въжен мост да не се женят, ако за другия е важно. Ако наистина нямаше значение за тях, дори нямаше да го правят на въпрос, а щяха да подпишат в някой слънчев ден и нямаше и да се споменава повече.
Лицемерие във висша степен е това "не е важно", ако не е такова мнението и на двамата във връзката и ако не им трябва законово. Само тогава наистина не е важно.
Случаят на Ариел не е такъв според мен.

Ясно е, че случаят на Ариел не е такъв. Ама не е и въпросът да задължаваш човекът до теб да прави нещо, което не иска. Някои хора имат травми от детство, разведени родители, проблемни семейства. Не е толкова просто “той не иска, ама ако ме обича, е длъжен!” Трябва да се намери някакъв консенсус и разбирателство. Ако една двойка за това не може да се изясни, то какво остава за следващите важни събития в живота.

Остава въпросът колко трябва да се чака някой да се реши, като се вижда, че колкото повече време минава, толкова по-нерешителен става.
Майка му може да е на всякакво мнение, но ако той не се съобразява с него, това мнение е без никакво значение.

В такъв случай човекът сяда и споделя какво му се е случило и защо не желае да сключва брак.
Има разлика между "Моите родители са разведени/живяха лошо/имам лоши спомени/натрових се на една сватба и прочие и затова не желая да сключвам брак, моля те да ме разбереш" и "За мен бракът не е важен, няма никакво значение, не ме занимавай повече с тези глупости".
За мен това е лъжа и не води до нищо добро в една връзка.
Ако човек е искрен, другият няма да го притиска. То си личи, когато някой лъже, само и само да не се "прецака" с брак.
Такива травми и лош опит престават да имат значение, ако наистина обичаш другия и/или искаш деца.
А когато става въпрос за деца, най-много си проличава лицемерието.
Получава се като в онзи виц "искам, ама нямам желание".
Познавам хора, които и двамата не искаха да се женят, като разбраха, че в Турция им искат, за една седмица извадиха документи и подписаха.
Други пък за да осиновят, жената с травми от детството, твърд противник на брака, омъжи се, за да може мъжът юридически да е баща.
Когато обичаш искрено, нищо не те притиска, освен любовта.
И вместо да се чувстваш притиснат, се чувстваш щастлив, че можеш да дадеш нещо на другия, дори в твой ущърб.
"Даровете на влъхвите" на О Хенри
Но аз съм си романтичка открай време, благодарение на баба ми. За мен любовта е най-важното, травми, пари, имоти, образование са на второ, трето, пето място...
Няма лошо и другото, стига човек да е честен със себе си и с партньора си и наистина да не лъже кое му е важно.

Ариел, това щях да кажа, че си романтичка. Просто приеми, че не всички сме. Аз съм толкова прагматична и антиромантична, че направо…

Виж сега, ако става дума за инвитро в Турция, осиновяване, зелена карта, мисля, че няма какво да коментираме за подпис. Ясно е, че друг изход няма. И не е казано, че това е насила, просто е една задължителна стъпка.

Брат ми има травма от детството, заради несполучливия брак на родителите ни. И да ти кажа хич не е лесно да говори за това, нито да го преодолее. Сядаш и говориш ама не при всеки е толкова лесно.

Не знам какво толкова можеш да се прецакаш с един брак. Не знам и защо хората ревностно не искат. Аз съм малко “все ми е тая”, важното е да има парти. Не бих искала да се женим само с подпис. Абсурдно ми е. Но пък други не искат да са център на внимание и искат да е в тесен кръг. Аз искам лудо парти, приятели, купон до зори! Ако ще го правим, да е като хората. Чувала съм, мъже да споделят, че това много ги плаши, не се кефят на ритуали, големи компании. Всеки е различен, не е нужно да е романтичен, нито да се подпише задължително, защото другият настоява. Ако в началото още има такива фундаментални различия, тогава утре като се роди детето той ще иска да е Пенка на майка му, а ти Дженифър, да е модерно. И тогава какво правим?

Аз лично не бих искала да притискам някой да се жени за мен. Ако не иска, не иска. Насила и изпросено ми е грозно. И не само за сериозни неща като брак. И подарък за рождения ден да е. По-добре да дойде с един зюмбюл, отколкото първото нещо в мола, което е взел по съвет на продавачката, за да отбие номера и да не се сърдя.

Шерилин, ако отговаряш на горната публикация, не съм Ариел
Мисля, че не ме разбираш, не става въпрос толкова за романтика, а за лъжи и промиване на мозъка.
До степен другият да почва да вярва, че е егоист и при евентуална раздяла животът му е свършил и няма да намери по-добро, затова да си седи на з*****а и да се примирява.
И намиране на безкрайни занимания като учене, ремонти, работа, за да няма време да мисли, че времето минава и може да бъде различно.
И ето едно куче/коте да прегръща, за да не иска вече дете.
И криене зад гърба на мама, за да не се признаят важни неща и тя да е виновната.
За това говоря, а не дали единия иска да има торта на сватбата, а другия иска да отиде с маратонките или дали мъжът ще донесе зюмбюл или роза на 8 март.
Говоря за манипулации и промиване на мозъка и хич не е безобидно, защото не усещаш кога падаш в капана, а после няма измъкване. Ти самия си стоиш вътре и си доволен, че ти подхвърлят трохи.
Както казах, знам какво е и всеки ден благодаря на Бога, че намерих сили да си тръгна.
Близка приятелка е в това положение от години, мъчно ми е много за нея, но и тя вече вярва че не може да остане сама и е прекалено стара да промени нещо. Не знам как да ѝ помогна.
Дано да бъркам и при Ариел да не стоят така нещата.

Ако жена на 35год иска дете,няма време да се занимава с нерешителни екземпляри,които още не са решили какво искат.
Ако стои с него по материални причини,това е друго и тук никакви съвети няма да помогнат.
Щом в Германия плащат 65% от заплатата при раждане на дете,да поработи 1год на по-висока заплата/стига да намери такава работа/ и да си роди дете с или без господина..
Но това всичкото трябна да се изговори и да се чуе и мнението на отсрещната страна.Според мен,повече време за губене няма.