С какво ви дразнят свекървите? – 139

Не е от скоро случката , но да се посмеете колко не ме харесва свекито. Занесохме детето на гости у тях и да свършим малко задачки с ММ. Отиваме след 2 часа и питам детето пред свекърите какво са правили и разказва. При което аз питам неща от рода на " слуша ли баба и дядо". След като се прибираме ММ получава гневно съобщение, че аз нямам елементарна култура и не ги уважавам , защото не съм се обръщала към тях с име 🤣🤣🤣.

Участвам в отглеждането, да. Вече втори или трети път с мъжа ми се караме по този повод.
Всъщност най-много ми тежи, че моето мнение по въпроса не се зачита. Вярно е, че взимам по-малко от него, но все пак работя. Той не дава дума да се издума по този повод вече, изкарва ме егоистка и се обижда, когато повдигна въпроса. Страхувам се за отношенията си с него, защото се взехме с много любов и се обичаме. Ще ми се да преглътна всичко в името на това да сме заедно и в мир. От друга страна нейната неблагодарност и незаинтересованост ме обиждат. Ще ми се да я уважавам и обичам, само че те тия неща някак си донякъде трябва и да се заслужат. Не отвръщам на лошото по принцип, обаче и не мога да се държа добре и да лицемернича с някой, на който не му пука за мен.

Ариел, не мога да кажа какво ще ти се случи със сигурност в бъдещето, но от личен опит мога да ти кажа, че грешиш за някои неща сега.
Първо, има голяма вероятност да останеш без деца, точно ако останеш с този човек. Вече си загубила 5 години, ще губиш и още. Ако не си с него има вероятност да решиш да имаш дете сама или да срещнеш подходящия за теб човек.
Като седиш в тази връзка, това не виждам как ще стане, след като той не иска.
Второ, има кой да те вземе на тези години. И на по-късни има.
Аз така стоях 8 години с един, дето ме залъгваше, че иска деца, ама не му е дошло времето, не искаше брак, защото нямало значение, плюс майка му не ме харесваше и говореше против мен.
Накрая ми заяви, че никакви деца не иска, вече бил стар на 40 да гледа деца. Добре, че намерих сили да си тръгна.
Стоях 9 години сама, все не можех да срещна подходящ човек, приятелките ми натякваха, че съм много капризна и аз все се заричах да направя компромис, но явно не съм такъв човек. Междувременно заминах за чужбина, дойде пандемията и затворена и сама съвсем се отчаях. И точно тогава се запознах с ММ. И разбрах какво е наистина любов и какво значи да си с идеалния за теб човек.
Оженихме се на 45 години и след няколко неуспешни ин витро опита, сме подали документи за осиновяване и чакаме.
Та никога не е късно, но човек наистина трябва да направи нещо, а не да стои и да чака. Спущи Боже няма никъде. Като гледаш отстрани изглежда, че за някои хора има, но и те действат, за да постигнат каквото искат, просто отстрани не се виждат усилията им.
Запитай се какво ти е важно, дали брак, дали деца, дали да не си сама, дали образование, дали пари... и като си отговориш сама на себе си честно, решавай дали си готова да платиш цената, за това което искаш.
Свекървата, че е виновна за нейните постъпки е едно на ръка.
Но не е виновна и за твоите решения.
Съчувствам ти и се моля да намериш изход от това положение. Виждам, че душата ти е много неспокойна и объркана.

Снахата сега не я трае. Ако заживеят заедно всеки ден? Синът е този, който дава пари за храна на майка си. Снахата иска той да спре, ако жената не си продаде апартамента ли?

Винаги може да остави майка си гладна. Така ще е по-удобно за жена му.