Месечен книжен клуб и Двуседмичен разказен клуб

Cool_cat, коя друга тема?

И - сцената в болницата я прочетох, но я разбрах по друг начин. Аз разбрах, че Ели бърза да стигне, за да успее да се сбогува, да се гушне в кака си, да й признае някаква детска беля (че скъсала плакат някакъв), да се посмеят заедно за последно, да й каже какви ги е вършила...
Не усетих никакъв егоизъм в сцената. Но, честно да ви кажа, случва ми се да не доразбера разни неща в сюжетите. Малко е смешно, но след като съм гледала 15-20 пъти някой любим филм, някъде 20 години след първото гледане, като го гледам за пореден път, се случва изведнъж да се шашна: "А, ама това еди-какво си ли е? Ама това онова ли е? А, значи този е онзи?" Мъжът ми първите 10 години мислеше, че се правя на ударена, за да дразня компанията, но после разбра (Аааа, ама това това ли е? Ехааа) и търпеливо взе да ме светва по разни такива чуденки и да ми обяснява края на сюжетите.

Та, така - може пък да не съм го схванала.
Разказът предстои да прочета, но разбирам добре наивитета на фантастите.

Phoenyx, споменах, че ми звучи познат в темата "В Момента Чета" преди около 2 седмици без да коментирам друго.

Срещата с Анна и дали изобщо се е състояла в болницата не е описана в тази част на книгата. Последните 2 изречения (превеждам грубо на български) са: "Затварям си очите и се моля  на Господ, в когото не вярвам, че Анна ще ме дочака. Трябва да й кажа какво направих." 

Понеже всичко се върти около този инцидент с Конрад и нейната голяма тайна, предположих, че това е нещото, което е извършила и за което иска да й каже. Постерът е доста невинно прегрешение и нещо, за което на тази възраст може да се посмеят. Но едва ли ще има това чувство за спешност за детския постер. Може, разбира се, и да греша.

Аз не се чувствам компетентна да коментирам научна фантастика. Ще се радвам да прочета мнения за разказа.

Може да ви звучи познат като заглавие разказа от другата тема, когато го коментирах, че го харесвам и идеята в него как е развита - повече от книгата на Блейк Крауч “Тъмна материя” (която е една от номинациите ми за малинка).  Няколко пъти изглежда съм чела вече този разказ, очевидно ми е допаднал, щом го предложих като един от вариантите. Но освен него прочетох наскоро и целия сборник “Следа към Вега-Орион”.

Гайс, галс, отново мога да асистирам с книгата за месец октомври - Момичето с гръмовния глас, в електронен вариант, на английски. Изборът на публиката е четене и коментиране на цялата книга на куп, тъй че надявам се ще имаме време да понапреднем.

Много моля, който има желание да я получи от мен, да ми пише на лично За мое собствено улеснение

В случай, че другия месец няма предложение за книги за анкетата за ноември ще направя такава с книгите от предходната, които са събрали по два гласа

Привет, в карантина с Ковид се отдадох на четене. Успях да прочета предпоследната книга от "Хартиеният дворец". Нищо ново, освен това, че Ел отиде за първи път в Мемфис - родният град на Конрад, след погребението му и отиде да се види със сестра му. За мен не беше изненада, че Конрад е посегнал и на нея и това разкритие става всъщност причина за последвалия акт между Ел и Джонас. Само не разбирам как това точно лишава Ел и Джонас от вина за смъртта на Конрад. Или се почувстваха герои, затова, че сестра му индиректно благодари на Ел, че й е спасила живота и решиха, че са направили благородно дело. Според мен най-добре щеше да бъде да бъде споделено направеното от него и да влезе в затвора, да кажем. Така щеше повече да се мъчи и да живее цял живот с постъпката си и да плаща за нея.
Наближава развръзката и решението на Ел с кого да остане. Имам си своя теория, но ще я оставя за себе си и да видим дали ще съм права. Мисля, че Ел обича и двамата и няма да може да избере само един от тях, но да видим.

Относно разказа "Двубой с Касандра" - прочетох го още в първия ден, когато fenyx го предложи, и ми хареса. Темата ми е интересна и това беше поредното произведение за нея, на което попадам. Още в началото, като четох, направих препратки с 2 други произведения. Платформата беше кръстена "Арахис" и веднага го свързах с планетата Аракис от "Дюн". Според мен не е случайно, тъй като в последствие видях, че самият Славчев е писал предговора към книгата. След това жълтото око на Първия в станцията нямаше как да не ми навее асоциация с Окото от "Властелинът на пръстените", но това вече може и да е случайно. Определено ще прочета и останалите разкази от сборника "Следа към Вега-Орион".

Вече се сдобих и с книгата за месец октомври, благодарение отново на Inferiya, и чакам с нетърпение да започна да чета и нея.
Това е от мен засега. Хубав ден на всички и до скоро писане!

може би един вид вече не се чувстват толкова виновни, понеже си заслужава смъртта. няма как да споделят и да отиде в затвора. книгата нямаше изобщо да носи същото послание и драматизъм, както сега. щеше да липсва разяждащото чувство за вина освен това.

И аз прочетох четвъртата част. Дава отговор на въпроса ми защо чак сега, след толкова много лета прекарани заедно, Ел и Джонас се решават да изживеят физически любовта си. Разкритието на Розмери им дава разрешение за това и изведнъж премахва всякакво чувство за "срам" (дума, която Ел използва).  Поне така си мисли Ел когато вижда Джонас след като се завръща от Мемфис.

Конрад е описан като психопат. Продължавам да си мисля, че е образ създаден да буди единствено отвращение. Но и Роузмери решава да търпи стоически и да не казва на майка си или на друг за да сподели единствено с Ел след толкова много години. Ел е дори герой след разказа на Роузмери. Колко удобно е пътуването на Питър в командировка! Доста е гнусна постъпката на Конрад, разбира се, но пък е използвана храбро от Хелър да помогне на заклилилата се сюжетна линия.

Продължавам да си мисля, че Ел и Джонас са застинали във времето. Възрастни хора са и се предполага, че имат богати, интересни изживявания, които не са свързани с детството им. Продължавам и да не съм убедена в голямата любов между тях, поне това, което е видимо. Драматичното събитие на лодката, което са преживели, изглежда e единственото, което ги свързва.

Вие какво мислите? Убедителна ли е любовта на двамата?

П.П. Въпреки драматичното събитие, около което се върти всичко, на мен все още ми прилича на "the one that got away" история.

Прекрасни четящи хора, утре започва последната седмица за обсъждане на книгата на месеца и двуседмичния разказ.
Ако някой има предложения за разкази на следващия месец, моля да ги сподели

Айде, дочетох книгата! Изведнъж се бях забързала, после пък изостанах, но такааааа...
Замислих се, че доста ги критикувам тези герои, сякаш са истински хора, а оставих на заден план това, че в ръцете си имам произведение на изкуството. Нормално е да се държат нелогично - това прави интересните обрати в сюжетите, по принцип, а и така в ограничения обем на една книга може да се видят разни екстремни неща (емоции, реакции, черти на характера). И наистина - книгата ме подразни с нейните герои и това как се държат, а в същото време не я оставих, дочетох я, за да видя как ще приключи. Всъщност приключи по логичен начин, което е изненада, като се има предвид купчината безпринципни действия, на които ставаме свидетели. Като цяло, обаче, изборът на Ели беше очакван (поне за мен). Аз и не виждах Джонас като особено съдържателна атракция, а по-скоро това юношеско увлечение не беше изконсумирано на времето си (както е трябвало и е щяло да стане, ако не беше онази работа с Конрад). Е, сега бариерата падна, изконсумираха го и са свободни да порастнат. Той пък, Джонас, сякаш отказа да порастне. Ама това си е негов проблем. Питър ме изненада с категоричната си поза. Най-после, сети се Приятно ме изненада. Сцените на гушкане с децата са милички и ми допадна това, дето Ели си разсъждава как няма да допусне на момиченцето да му се случи нищо лошо. Да се надяваме, че ще е по-осторожна от собствената си майка, която към края ми стана хептен несимпатична.
Има някои герои, които сякаш са там само, за да дразнят и да изпълняват някаква стереотипна роля, като чучела, без да са пълнокръвни и реалистични. Конрад и Розмари например, че и Питър е от тоя вид.
Ами, това е за Хартиения дворец. Радвам се, че я прочетох.

Разказът още го мотая, но му се наслаждавам. Отдавна не бях чела този вид фантастика. Харесва ми с това, че хората са леко нереални - мислят си за науката, за оцеляването. Фокусът им е на друго място, различно от нашето и това ми допада.

Липсваше ми това да споделям и обменям мнения, да си "говоря" с хора, дето са на същата книга в момента. Така че, отново да кажа "благодаря" за инициативата/темата

А всъщност според теб какъв избор прави накрая?

да, между другото, първо се зачудих. Така, както аз го схващам, избира мъжа си. Това с оставянето на венчалната халка на стълбите е детайлът, който ме зачуди, но мисля, че е повече "кукичка", отколкото истинско.

Аз пък си мисля,че избира в крайна сметка Джонас. Точно заради пръстена и че го притиска за последен път към линията на живота си и оставя на горното стъпало.

Да, избира Джонас - самата авторка го казва в един подкаст, който слушах.

Ее, Тони, най-сетне се включи.
Чакам с нетърпение да споделиш мнението си за книгата, както и дали други интересни неща е споделила авторката в подкаста

О, аз съм от тези, които много харесаха книгата, но явно съм имала някаква много идеалистична (и нереалистична) представа за това какво представлява един книжен клуб (всъщност винаги съм мечтала да участвам такъв).
С разгръщането на дискусията тук обаче започнах да осъзнавам, че четенето за мен е явно много лично изживяване, към което не е нужно да се връщам или да анализирам, камо ли да търся доводи да защитя усещанията, които е породила у мен книгата.
Дано това не прозвучи като упрек към споделилите свои впечатления. По-скоро е извод, който направих лично за себе си.
 
Установих, че в четенето търся чувства, а не разум. Не подхождам интелектуално, а емоционално. Съответно не анализирам характери, не разсъждавам дали някой е постъпил правилно, дали е добър човек или злодей. Приемам героите такива, каквито са. Не се опитвам да ги променям в мислите си. Оценям книгата не според това какво се е случило или какви са персонажите, а според това как е написана, породила ли е в мен емоции, успяла ли е да ме ръзвълнува.