Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
чакам петъка.
Има още неща, които съм замислила, но ще стане след като свършат отпуските, за да имам времето.
На връщане карах аз и се препотих сто пъти. Почти никъде няма маркировка, никой не спазва ограниченията на скоростта, изпреварват си където им скимне, почти никой не ползва мигач. Ужас! Казах на мъжа ми, че повече няма да карам тук. Днес имам доста административни неща за вършене и ще ходя с такси. Имам и хиляда неща из вкъщи и въобще не виждам как ще успеем с всичко. Мислех да си остана още една седмица, но големият заминава за Виена в понеделник и трябва да съм там, ако нещо се наложи да го прибира баща му по рано. Ще помоля една приятелка да даде едно рамо, за да можем да свършим всичко належащо.
