Здравейте, вчера станах свидетел на нещо ужасно. "Майка" на възраст около 35г заплашваше дете, на възраст 6-8г. Детето я беше заляло с вода и тя му крещеше, че ще си събере багажа и пак ще го остави сам. Значи явно и друг път е бил сам, той я молеше и повтаряше, че повече няма да се повтори. Попитах, какво толкова е станало?! Последва пренабрежителен поглед. Случвало ли се е да станете свидетели на нещо подобно? Личеше си, че едва го търпи, защо такива хора раждат, след като очевидно не искат деца да им развалят спокойствието?
- Публикувана: 1 септ. 2022, 11:25 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2022, 01:12 ч.
Психически тормоз над дете.
Не вярвам да има човек, който да не е бил изнервен до смърт от постоянно скачащо по нервите му дете и не е говорил неща за които после е съжалявал/или не чак толкова/..
Чак пък психически тормоз..?! Ако си му казал десет пъти ,че не искаш да те пръска ,а то продължава и ако не си добре с нервите едва ли ще издържиш без да избухнеш.
Синът ми на 8г. не признава думата "не" гледа те в очите и си прави каквото си иска с ясното съзнание,че те влудява.
Който иска да го погледа ден-два пък после ще пуска тема "Психически тормоз от дете"
Чак пък психически тормоз..?! Ако си му казал десет пъти ,че не искаш да те пръска ,а то продължава и ако не си добре с нервите едва ли ще издържиш без да избухнеш.
Синът ми на 8г. не признава думата "не" гледа те в очите и си прави каквото си иска с ясното съзнание,че те влудява.
Който иска да го погледа ден-два пък после ще пуска тема "Психически тормоз от дете"
Покрай тежката адаптация на голямото ми дете се научих никога да не правя заключения от случайни сцени. Няма как да знам какво се крие зад определени думи или сцена, каква е предисторията, през какво преминават хората или през какво са преминали.
Има хора, аз съм от тях, приличам на баща си, които кипват и да не си им насреща в този момент, както казва майка ми. Ама пък като изпуснат парата бързо им минава. Аз например не мога да чакам да стигнем до вкъщи и тогава да направя забележка или да се скарам - вече ми е минало, а детето дори не помни случката и става безпредметно изобщо да говоря, тя е на тотално друга вълна.
Има хора, аз съм от тях, приличам на баща си, които кипват и да не си им насреща в този момент, както казва майка ми. Ама пък като изпуснат парата бързо им минава. Аз например не мога да чакам да стигнем до вкъщи и тогава да направя забележка или да се скарам - вече ми е минало, а детето дори не помни случката и става безпредметно изобщо да говоря, тя е на тотално друга вълна.
Големи заключения от малки наблюдения.
Гледай си твоето дете и не се бъркай в чужди отношения.
Не уточних, вчера за първи път се намесих. Детето е кротко, прави каквото му каже, наблюдавам ги от около 3 месеца но не ги познавам. Давам друг пример: Детето се люлее, тя отива хваща го за тениската и започва да му крещи, че не става за нищо. Без причина. На пързалката, вика го, за да му каже колко е прост. И се смее с "приятелките си". Чудех се да се намеся ли, все го отлагам. Нали "всеки да си гледа своето". Но немога да гледам повече, дори мисля и да не ходя на тази площадка. Наясно съм, че няма какво да направя.
Тази двукрака е доста зле. Като има проблем с психическото здраве, да се лекува, детето не е изтривалка. Обаче не съм сигурна дали наистина няма какво да направиш.
Онзи ден една майка се развика на детето си, че е взело една пуканка от друго и я е изяло. В смисъл наистина се развика защо яде боклуци, лудо ли е, тъпо ли е.. за 4 годишно говорим, направи го на две стотинки... за една пуканка... Знам, че зад такива истерии се крият много безсънни нощи, нерви и непослушни деца. Ама и възрастните сме станали големи истерици и нерваци.
Незнам, някак си ме е страх. Да не го вземат социалните. Не мисля, че в дом ще е по-добре положението. Най-вероятно няма да ходя, няма да се меся. Но някак си ми тежи. Не мисля, че е добре да се набива в главата на толкова малко дете, че не става. Един ден може да повярва, и ето ти емоционален инвалид.
Постоянно слушам майки да крещят на децата си, че са тъпаци и олигофрени... Да се скараш е едно, ама детето да те пита ще влезем ли да вземем хляб от този магазин и ти да му се развикаш "ти тъп ли си, нали вчера взехме"... ми не е нормално..
Без да изключвам ни най-малко, напротив, съществуването на зли и луди родители, принципно никак не се отнасям възторжено и със симпатия към възмутената "загриженост" на случайно минаващи лели към чужди деца, било мои или на трети лица.
Може да има много причини:
- все пак не го виждаш всеки ден детето, не може да отречеш, че на някои колкото да им обясняваш не схващат и се стига до викане;
- може майката да има слаби нерви или е майка, която по задължение е родила и не е искала деца;
- това си е типично българско поведение и начин на говорене, родителите да викат след децата"остави го това, че сега ще видиш какво ще ти се случи", "бой ли ще ядеш, глупак" и т.н.
Но такъв вид изказвания пък създават невъзпитани деца със същия говор, ако са с нестабилна психика вероятно ще имат и комплекси.
Не бих викала социалните, освен ако не видя наранявания по детето. Все пак са от БГ, не знам дали самите социални не викат така по децата си.
- все пак не го виждаш всеки ден детето, не може да отречеш, че на някои колкото да им обясняваш не схващат и се стига до викане;
- може майката да има слаби нерви или е майка, която по задължение е родила и не е искала деца;
- това си е типично българско поведение и начин на говорене, родителите да викат след децата"остави го това, че сега ще видиш какво ще ти се случи", "бой ли ще ядеш, глупак" и т.н.
Но такъв вид изказвания пък създават невъзпитани деца със същия говор, ако са с нестабилна психика вероятно ще имат и комплекси.
Не бих викала социалните, освен ако не видя наранявания по детето. Все пак са от БГ, не знам дали самите социални не викат така по децата си.
Имам приятелка, която работи в " Закрила на детето", ако знаете как крещи на нейните.
Без да познаваш хората не можеш да си правиш генерални изводи от нещо дочуто в състояние на афект и извън контекст. По тази верига тръгват клюките, клеветите, надай си Боже и проверки от социалните.
Нито знаеш дали наистина някога майката реално си е тръгвала, а не е било само сцена, нито знаеш дали го е оставяла само.
Така че, по- добре не се бъркай там, където не знаеш какво се случва, при това с чужди хора.
Нито знаеш дали наистина някога майката реално си е тръгвала, а не е било само сцена, нито знаеш дали го е оставяла само.
Така че, по- добре не се бъркай там, където не знаеш какво се случва, при това с чужди хора.
Всички, или айде май повечето, понякога крещим малко или много. А най-любими са ми моралистките с бебета, които те гледат като извънземно и цъкат с език само като повишиш глас. Или пък тия дето позволяват на детето да ги скубе и рита, защото за тях е недопустимо да му се скарат, па камо ли нашамарят. В страшни времена живеем с криворазбрана слободия и борба за права.
Трябва, обаче, да признаем, че има разлика между каране и каране. Възпитателното скарване не включва обиди и заплахи. Тук вече си зависи от умствения багаж и домашното възпитание на родителя.
Хм, малко не ми се връзват първият и вторият постинг на авторката.
Значи кротко и послушно дете залива майка си с вода?!
Тя го обижда и с приятелките й се смеят? Сериозно?!
Че е избухнала и се е развикала на детето си мога да си представя, защото много добре виждам и себе си как на моменти съм на ръба на истерията като ми се затръшка малкия в прахоляците - межудругото особено често ги прави тези неща пред хората - за да привличаме внимание. Обаче айде, моето е на 2. Може да се приеме, че още не знае кое е редно, кое не.
А онова дете е между 6 и 8. Значи може да се каже, че първите седем ги има и е вече осъзнат човек. Ако умишлено е залял майка си, за мен това не е кротко дете. Виж, ако е било без да иска и тя е реагирала по този начин, значи има сериозен проблем с нервите.
Но не мога да си обясня как детето ще си играе без никому да пречи и майка му ще го обижда пред приятелките си, и същите тези ще се забавляват от това? Все една ще се намери, която да се опита да я успокои и да "оневини" и без това невинното дете.
Това ме кара да си мисля, че Бандита няма поглед върху цялата картинка и се вкарва в някакъв филм излишно.
Иначе да - чуждите крясъци и изплясъци винаги изглеждат по-брутални от собствените. Истината е, че дори и най-търпеливите и милите майки могат да изреват като лъв, ако достатъчно дълго им се скача по нервите.
Значи кротко и послушно дете залива майка си с вода?!
Тя го обижда и с приятелките й се смеят? Сериозно?!
Че е избухнала и се е развикала на детето си мога да си представя, защото много добре виждам и себе си как на моменти съм на ръба на истерията като ми се затръшка малкия в прахоляците - межудругото особено често ги прави тези неща пред хората - за да привличаме внимание. Обаче айде, моето е на 2. Може да се приеме, че още не знае кое е редно, кое не.
А онова дете е между 6 и 8. Значи може да се каже, че първите седем ги има и е вече осъзнат човек. Ако умишлено е залял майка си, за мен това не е кротко дете. Виж, ако е било без да иска и тя е реагирала по този начин, значи има сериозен проблем с нервите.
Но не мога да си обясня как детето ще си играе без никому да пречи и майка му ще го обижда пред приятелките си, и същите тези ще се забавляват от това? Все една ще се намери, която да се опита да я успокои и да "оневини" и без това невинното дете.
Това ме кара да си мисля, че Бандита няма поглед върху цялата картинка и се вкарва в някакъв филм излишно.
Иначе да - чуждите крясъци и изплясъци винаги изглеждат по-брутални от собствените. Истината е, че дори и най-търпеливите и милите майки могат да изреват като лъв, ако достатъчно дълго им се скача по нервите.
Имам чувството, че все по-често се срещат майки, които оставят хлапетата си да им се качват на главата, да се държат лигаво и невъзпитано и дори да ги удрят и дърпат (била съм и свидетел на такова поведение), отколкото на такива, които ще се скарат на децата си. Не съм привърженик на това да обиждаш детето, но и изобщо не съм фен на това да го оставиш да си показва магариите на улицата.
В случая 6-8-годишно дете е напълно осъзнато (или поне трябва да е) и няма никаква работа да залива майка си с вода. Освен ако не е станало случайно и без да иска, разбира се. За другата случка вече казах - не ми се вярва детето да стои мирно и кротко и майка му да реши да му вика и да го обижда.
В случая 6-8-годишно дете е напълно осъзнато (или поне трябва да е) и няма никаква работа да залива майка си с вода. Освен ако не е станало случайно и без да иска, разбира се. За другата случка вече казах - не ми се вярва детето да стои мирно и кротко и майка му да реши да му вика и да го обижда.
Не е ОК това, което си видяла, Бандита. И аз намирам, че заплахи и повишаване на тон на публично място не е ОК. Ясно ми е, че родителят отвреме навреме трябва да въздаде дисциплина, но има добри и лоши начини за това. За съжаление, от една такава случка няма как да се разбере дали майката поставя детето в риск, или просто има лабави нерви и няма против да се излага по площадките.
Ти вярваше, че само добрите, интелигентни хора стават родители ли? Пълно е с родители, чието айкю е със стойност, равна на стайна температура, и за съжаление така си гледат децата.
На всичкото отгоре, нямаш право и да се месиш, когато станеш свидетел на някоя свинщина (въпреки, че масово се очаква да се намесваме, когато видим мъж да крещи на жена си, например, или стопанин да бие кучето си). Децата явно са друга бира, и никой няма право да се обажда, каквито и методи на "възпитание" да се демонстрират на площадката.
Това, което можеш да направиш, е да подадеш сигнал към социалните.
Разбирам да станеш свидетел на караница един-два пъти, но всеки път... не е нормално.
На всичкото отгоре, нямаш право и да се месиш, когато станеш свидетел на някоя свинщина (въпреки, че масово се очаква да се намесваме, когато видим мъж да крещи на жена си, например, или стопанин да бие кучето си). Децата явно са друга бира, и никой няма право да се обажда, каквито и методи на "възпитание" да се демонстрират на площадката.
Това, което можеш да направиш, е да подадеш сигнал към социалните.
Разбирам да станеш свидетел на караница един-два пъти, но всеки път... не е нормално.
Авторката ще се намеси и какво....?!? Какво очаква като резултат? Майката изведнъж ще стане кротка и добра, с чудесни маниери и изказ....?!!? ....или пък ще викне социалните и после....? Ще вземат детето, ще го тикнат в някой приемна грижа, в която не само ще стои гладно, ами и ще поработва на приемните родители, я в градината, я в къщата, я някъде другаде...
(Не мога да забравя как едно дете от приемна грижа беше изкарано на снега по джапанки и му ампутираха пръстчетата на краката)
Не казвам, че виковете са правилни, но не винаги е възможно да сме бели и добри.
Авторке, ти имаш ли деца?
(Не мога да забравя как едно дете от приемна грижа беше изкарано на снега по джапанки и му ампутираха пръстчетата на краката)
Не казвам, че виковете са правилни, но не винаги е възможно да сме бели и добри.
Авторке, ти имаш ли деца?
Мда, като бях дете, майка ми много викаше. Нервен човек е. Дали е добра майка? Да. Трябвало ли е да ме вземат в дом или нещо подобно (каквото е било тогава)? Абсурд.
Да, знам, че децата понякога ни изкарват извън релси. Но това е системно нейно поведение. И други майки мислят като мен, но никой не се бърка, а и не ни е работа. В социалните, в никакъв случай няма да подам сигнал. Мнението ми е, че от вкъщи по-хубаво няма.Както казаха и по-горе , и да поработва на чужди хора. Беше ми интересно, виждали ли сте подобно нещо, реагирахте ли? Аз сега съжалявам, че се намесих, за да не го отнесе още повече хлапето.
Аз лично съм виждала. Не физически тормоз, но обидни квалификации, при това не, когато е нещо ядосана майката, а по принцип. Нещо от рода: "Колко си смотан, бе! Ти си пълен нещастник! Дай на сестра си да се качи на пързалката, че ти си супер кекав!" Тъй като ми е позната, казвала съм: "Е, добре си е детето, не е смотан хич даже, виж как добре се справя.....", но тя жената си беше решила нещо относно нейния син и така... По-късно и двете ѝ деца бяха неглижирани до ниво - не ме интересува какво правят, стига да не ме занимават....
Иначе тук-там има майки, които подвикват, скарват се, но не мисля, че е нещо фрапиращо. Дори е по-добре от вечно обгрижваните и адски разглезените, на които сакън нещо да не им се накриви....
Иначе тук-там има майки, които подвикват, скарват се, но не мисля, че е нещо фрапиращо. Дори е по-добре от вечно обгрижваните и адски разглезените, на които сакън нещо да не им се накриви....
Едни такива лели кокошки ми се разкудкудякаха това лято в кафене на открито веднъж по подобен на авторката начин. Освен другото - възмущението, че се отнасям лошо с детето, нали - още и не били дошли в заведението да слушат мен как викам на малкия, който си изплю нарочно сок в скута (аз явно бях дошла специално да слушам техните клюки и кикотене на съседната маса). Ако изпитвам неприязън към някого в ситуацията, това са единствено кокошките. Никоя от тях не е и на една стотна толкова значима, че да измени и на йота поведението ми било към детето, или към друг. Не знам как е за майката от темата, но не изключвам да е същото.
Аз пък обикновено виждам обратното.
Майки които не смеят и гък да кажат на децата си от страх някоя загрижена "лелка" да не подаде сигнал където не трябва и да й вземат детето.
Преди година мисля за малко да отнемат детето на българи в Германия, защото загриженият доктор сметнал синините от игра и падане, за синини от побой.
Майки които не смеят и гък да кажат на децата си от страх някоя загрижена "лелка" да не подаде сигнал където не трябва и да й вземат детето.
Преди година мисля за малко да отнемат детето на българи в Германия, защото загриженият доктор сметнал синините от игра и падане, за синини от побой.
Незнам, някак си ме е страх. Да не го вземат социалните. Не мисля, че в дом ще е по-добре положението. Най-вероятно няма да ходя, няма да се меся. Но някак си ми тежи. Не мисля, че е добре да се набива в главата на толкова малко дете, че не става. Един ден може да повярва, и ето ти емоционален инвалид.
Никой няма да вземе детето ей така, изведнъж. Ще направят проверка по сигнала и ще препоръчат на майката да работи със социален работник или психолог за родителско консултиране и родителски капацитет. За да вземат детето трябва да има още по-сериозни проблеми, примерно следи, които могат да бъдат от физическо насилие.
Така, както е описано със "събирам си багажа" е съвсем реална заплаха за изоставяне. Психическо насилие, защото детето е зависимо от родителя и той го използва.
Молете се същите "кокошки" да се намесят, ако детето ви е в подобна ситуация с непознат, или изпадне в беда на улицата.
Очаквате вашата простотия да бъде подминавана, но едва ли се надявате на същото, ако идва от някой друг.
Очаквате вашата простотия да бъде подминавана, но едва ли се надявате на същото, ако идва от някой друг.
В каква подобна ситуация - непознат да го овика, че е направило някаква беля, горкичкото?
Непознатите рядко си позволяват да отварят уста на чужди деца, щото тогава мамите отварят поне двойна. Пък и на мен, както проницателно отбелязваш, простотията ми личи и през форума. Освен това 4-годишният ми син едва ли ще се разхожда между непознати без мен или баща си.
Непознатите рядко си позволяват да отварят уста на чужди деца, щото тогава мамите отварят поне двойна. Пък и на мен, както проницателно отбелязваш, простотията ми личи и през форума. Освен това 4-годишният ми син едва ли ще се разхожда между непознати без мен или баща си.
Ами като бях на около 20 един психично болен мъж отникъде скочи да не заплашва с бой докато си чаках автобуса на спирката. Беше решил, че го снимам с телефона. От 15 човека, половината мъже, реагира само една жена на средна възраст и го изгони, защото аз тотално се бях шашнала и гък не можах да кажа от вцепенение. Предполагам и вие на мое място бихте се радвали, че някой ви се е притекъл на помощ.
Т.е. майките имат някакви специални права да упражняват психическо, или физическо насилие над децата си?
Понякога стилът на възпитание може да се възприеме като психическо насилие. За физическо не говорим. Надали някой си пребива децата.
За мен една майка се беше изказала, че съм лош родител, понеже изисквам от детето ми да учи и не разрешавам цял ден игри на телефона. Карам се, ако му е разхвърляна стаята или трябва да повторя нещо за хиляден път, накрая повишавам тон. За някой това може да е психически тормоз.
Ти оставяш ли детето ти да ти се качва на главата? Ако ти отговаря, не учи, прави напук как реагираш?
Т.е. майките имат някакви специални права да упражняват психическо, или физическо насилие над децата си?
В социалните, в никакъв случай няма да подам сигнал. Мнението ми е, че от вкъщи по-хубаво няма.
Ако това е единствената причина да не подадеш сигнал трябва да си спокойна. Социалните също знаят, че от вкъщи по-хубаво няма, с някои изключения!!!. Никой не извежда дете от семейната среда заради подобен сигнал, работят с родителите, с детето.
Ако наистина вярваш, че това дете е в риск подай сигнал.
Запознайте се с ролята на социалните и тогава говорете.
Това не са едни лелки, дето влачат децата, докато те пищят и ги водят на чужди хора да ги ядат.
Преди всичко е превенцията и затова още на първа страница обърнах внимание, защото никой не може да окаже нужното въздействие ГЛЕДАЙКИ.
Това не са едни лелки, дето влачат децата, докато те пищят и ги водят на чужди хора да ги ядат.
Преди всичко е превенцията и затова още на първа страница обърнах внимание, защото никой не може да окаже нужното въздействие ГЛЕДАЙКИ.
Попитах те ти как реагираш, ако детето ти не слуша?
Назад видях и подкрепям твърдението, че се реагира само когато им нарушаваш комфорта на съответните, иначе никой не се трогва чак пък толкова, колкото в темата. Тук само утопии някакви се развиват. Как пък някой за няколкото спънати години не ми вдигна падналото дете, ми седят, гледат и ау-оу? Няма такива самаряни. Но има цъкащи и сочещи, по-интересно е.
Евенце, не е така.
Аз колко мразиМ деца, ела па чужди - и съм вдигала, бързала марсол, сълзи, огащвала съм, разпределяла съм, топло прегръщала и милион глупости казвала.
Деца са, баси. Некви малки хора, безпомощни.
Ама някоя баш такава с пеленаче чакам ма воле, да ме пита що съм раждала.
Аз колко мразиМ деца, ела па чужди - и съм вдигала, бързала марсол, сълзи, огащвала съм, разпределяла съм, топло прегръщала и милион глупости казвала.
Деца са, баси. Некви малки хора, безпомощни.
Ама някоя баш такава с пеленаче чакам ма воле, да ме пита що съм раждала.
Евенце, не е така.
Авторката много ясно е написала, че поведението е системно, както и аз много ясно съм написала, че бих подала сигнал. Дали имам деца, канарчета, куче или рибка няма никакво отношение към темата, която се разисква и ви гарантирам, че дали с 2 деца или без никакви, сигнал от мен към вас ще има на мига ако мерна подобно отношение, без да ме вълнува особено напрегнатия ви ден или причините, които използвате, за да оправдаете насилие от всякакъв вид с вашата специалност и привилегировани, за сметка на жертвата, чувства.
Да, видях какво е написала авторката много добре. Също така видях как би реагирала, ако чуждо дете случайно заеме играчка от нейното. Стори ми се някак агресивно на фона на загрижеността, която проявява тук. Затова изпитах известни съмнения. От там и разсъжденията ми, че някои неща изглеждат по-нормални, когато ги правиш ти, и ужасни, когато ги правят други. Затова, нека първо берем грижа за собственото си възпитание и това на чедата си, пък после колкото щем сигнали да подаваме за тоя или оня.
Добре, а реално как се подава сигнал в този случай? Нито знаеш името на майката, нито на детето, нито адрес. Звъниш на Социалните и казваш елате бързо на еди-коя си площадка, защото някаква луда крещи на детето си? Съвсем сериозно питам за техническата част. Защото, ако са съседи, познати някакви, все пак разполагаме с някаква информация за тях. Ама една жена вика на едно дете на една площадка всеки ден, не ми звучи като да накара държавната администрация да се трогне..
Хм, забелязвам, че агресията ражда агресия. Мисля, че жертвите на агресията не би следвало да повтарят модела ѝ под благовидни предлози.
Да ми пращат, ще ги посрещна.
Евенце, тия дето не гледат - не гледат. Даже благодарят тайм ту тайм.
Жертвите на агресия следва да правят каквото преценят за редно спрямо ситуацията, за да съхранят себе си, близките си и беззащитните от насилници. Понякога това означава да дадеш на насилника да опита от собственото му лекарство, понякога означава да изтърпиш за миг и да избягаш, друг път да се бориш със зъби и нокти. Няма един единствен правилен модел на държание, който жертвите да следват.
Също полезно е да знаете какво е reactive abuse:
Reactive abuse occurs when the victim reacts to the abuse they are experiencing. The victim may scream, toss out insults, or even lash out physically at the abuser. The abuser then retaliates by telling the victim that they are, in fact, the abuser.
В тази манипулативна ситуация не сте повторили никакъв модел и продължавате да сте жертва и да имате право на защита.
Също полезно е да знаете какво е reactive abuse:
Reactive abuse occurs when the victim reacts to the abuse they are experiencing. The victim may scream, toss out insults, or even lash out physically at the abuser. The abuser then retaliates by telling the victim that they are, in fact, the abuser.
В тази манипулативна ситуация не сте повторили никакъв модел и продължавате да сте жертва и да имате право на защита.
Жертвите следва да са терапевтирани и да не виждат угроза там, където я няма.
Една майка може да минава през сто неща, истински човешки крах и една припряност да се прочете в някоя жертва като заплаха за живота на детето.
Иди доказвай, че нямаш сестра, щото Мария от Редута е далтонист и не вижда нюанси.
Една майка може да минава през сто неща, истински човешки крах и една припряност да се прочете в някоя жертва като заплаха за живота на детето.
Иди доказвай, че нямаш сестра, щото Мария от Редута е далтонист и не вижда нюанси.
Жертвите следва да са терапевтирани и да не виждат угроза там, където я няма.
Една майка може да минава през сто неща, истински човешки крах и една припряност да се прочете в някоя жертва като заплаха за живота на детето.
Иди доказвай, че нямаш сестра, щото Мария от Редута е далтонист и не вижда нюанси.
Една майка може да минава през сто неща, истински човешки крах и една припряност да се прочете в някоя жертва като заплаха за живота на детето.
Иди доказвай, че нямаш сестра, щото Мария от Редута е далтонист и не вижда нюанси.
Именно. Ей там е проблема.
Не е работа на Мария да вижда нюанси. Нюансите са работа на съответните служби. Работата на Мария е да им каже, че може би има проблем. Дали е така, преценяват те.
Не е работа на Мария да вижда нюанси. Нюансите са работа на съответните служби.
Много неща могат да се интерпретират грешно, ако Мария пресоли манджата. И за това ще е виновна само и единствено Мария, а не службите.
Окей, вие си имате вашето мнение, аз моето. За вас фокус е състоянието на майката, поради някакви причини, за мен неразбираеми, но приемам, че така мислите.
Моят фокус е детето и винаги ще бъде детето. Смятам, че то е по-важното в отношенията майка-дете. Също е беззащитно, уязвимо и много лабилно. Майката, уж, трябва да е зрял човек, възрастен, емоционално интелигентен, мислещ. Не разбирам как в тема с главна тематика: с дете се държат системно зле, като поанта аз трябва да извлека: горката майка.
По-хубав начин да демонстрираш нюансно мислене от това да приемеш несъгласието на някого с твоето мнение няма. Не ми харесва, че се опитвате да вмените, че мненията по темата могат да се делят само на две полярности: мнението на нетерапевтираните жертви и мнението на правите. Особено след като заговорихте за нюанси.
Именно затова съществуват институциите, които бяха посочени. Те трябва да преценят кой какъв е. Защото както може и да е имала майката *тежък ден* така може и да не е имала, а да й харесва да крещи. Ако не се подаде сигнал, никой няма как да знае какви са фактите и само ще си проектира имагинерния сценарий.
Моят фокус е детето и винаги ще бъде детето. Смятам, че то е по-важното в отношенията майка-дете. Също е беззащитно, уязвимо и много лабилно. Майката, уж, трябва да е зрял човек, възрастен, емоционално интелигентен, мислещ. Не разбирам как в тема с главна тематика: с дете се държат системно зле, като поанта аз трябва да извлека: горката майка.
По-хубав начин да демонстрираш нюансно мислене от това да приемеш несъгласието на някого с твоето мнение няма. Не ми харесва, че се опитвате да вмените, че мненията по темата могат да се делят само на две полярности: мнението на нетерапевтираните жертви и мнението на правите. Особено след като заговорихте за нюанси.
Именно затова съществуват институциите, които бяха посочени. Те трябва да преценят кой какъв е. Защото както може и да е имала майката *тежък ден* така може и да не е имала, а да й харесва да крещи. Ако не се подаде сигнал, никой няма как да знае какви са фактите и само ще си проектира имагинерния сценарий.
Някой е казал, че децата не са важни ли? Това не е право на жертвите, а на всяко нормално човешко същество.
Но пък жертвите си гледат през собствената изкривена призма.
Жертвите на агресия следва да правят каквото преценят за редно спрямо ситуацията, за да съхранят себе си, близките си и беззащитните от насилници. Понякога това означава да дадеш на насилника да опита от собственото му лекарство…
Но пък жертвите си гледат през собствената изкривена призма.
Госпожо, не съм казала, че казвате, че децата не са важни. Моля, без такива манипулации. Казах, че за вас майката е ПОВЕЧЕ важна и това си личи явно от мненията ви, в които на фокус е майката, тя какво чувства, тя какво чете и така нататък. Нали говорим за нюанси. Трябва да разбирате, че ако един човек е повече важен, това не значи, че другият генерално не е важен?
Не разбирам мен ли слагате в графа *жертва*, дали каквото и да кажа оттук насетне ще бъде въртяно като *изкривена призма* и де факто без значение и стойност. Редно ли е да се вменява, че жертвите обезателно имат изкривено мислене, лично познавам някои с уникално проницателен ум. Всички други, които изразиха съгласие със заеманата от мен позиция също ли ще бъдат *жертви* или за тях ще има друг етикет? Или не визирате мен, не разбирам. Лека вечер.
Не разбирам мен ли слагате в графа *жертва*, дали каквото и да кажа оттук насетне ще бъде въртяно като *изкривена призма* и де факто без значение и стойност. Редно ли е да се вменява, че жертвите обезателно имат изкривено мислене, лично познавам някои с уникално проницателен ум. Всички други, които изразиха съгласие със заеманата от мен позиция също ли ще бъдат *жертви* или за тях ще има друг етикет? Или не визирате мен, не разбирам. Лека вечер.
Никой не е казал, че майката е повече от детето. Казваме, че заради някоя лелка която от скука се обади на социалните на някоя майка, която е изпуснала парата за 1 минута само могат да й вземат детето.
И това е напълно възможно да се случи в зависимост как лелката представи "версията" си.
И това е напълно възможно да се случи в зависимост как лелката представи "версията" си.
Не е редно да се прави такова кардинално заключение, та чак институции да сезира. Моето дете е много палаво и своеннравно, обикновено все му правя забележки и го държа строго, защото отпусна ли го малко и започва с номерата. И мен разни възмутени родителки са ме гледали и най - вероятно обсъждали, но аз си познавам детето и знам какви граници да му поставя. Не винаги нещата са така както изглеждат отстрани, за това не съдете прекалено строго.
