
Мечта, момченцата вадят зъбки по-драматично, така съм чувала. От аспиратора и Мария реве. Особено откакто изкарахме Ковид, не дава да го види. Преди дърпах отвреме навреме секрети, сега не дава и това е. Реве като заклана, бута ме, върти глава. Даже и двамата с баща й не можем да се справим. Оставила съм я да си ги изкихва. Колкото, толкова. При нея пробие ли зъба, вече не хърка нослето.
Миличкият Митко, не стига, че болен, ами е и паднал. Дано е добре. Много са шавливи вече, искат постоянно да са под око. Той на горно ниво ли е още на кошарата? Как е успял да я прескочи? Ние я свалихме още като Мими започна да се изправя на коленца. Сега от матрака до горния край на решетките има 60 см. Тя е 72 висока, няма как да падне, дори да се изправи на крачета. В строителните магазини има колани на метър, оборудвай го, докато не е решил да скача и от там. Някой обущар може да ти ушие коланчетата, ако има нужда.
Бяхме на преглед, Митко вече е по-добре, но не минава бързо.
За спането, ако съм в стаята прави номера, мрънка, реве, а ако изляза от стаята, много по-бързо заспива. Влизам само да го завия. Вече спи с олекотено юрганче, единична вата, но днес му купих спален чувал за пролет и есен, че много се открива, а и докато не заспи, не мога да го завия.