Просто споделяне - нещата от живота

  • 3 827
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 099
Здравейте!

Преди година бях писала тук - може да видите старата ми тема.
За жалост се включвам година по-късно и нещата са по-зле. Ще разкажа на кратко. На 32г. съм, омъжена от 3 години, с дете на 2.10 м. С мъжа ми сме заедно от 10 години. Имахме си много хубава любов, връзка, отношения и всичко. 7 години си поживяхме по гадженски и след това решихме да си имаме дете. Стана много бързо и бяхме много щастливи. Година преди да забременея той ми беше предложил и малко след като забременях решихме да се оженим.
Аз от първи курс се издържам сама, родителите ми ми казаха, че нямат възможност да ме издържат и аз бях напълно Ок с това. Намерих си работа, през цялото време работих и учех и не съм имала проблеми. С родителите ми сме били много сплотено семейство (имам и сестра, 8 години по-малка от мен). Някак си с годините, моите родители знаеха, че с всичко сама се справям и аз никога не съм ги търсила за помощ - нито финансова, нито каквото и да било.
В старата тема се “оплаквам” как те никога не пожелаха да погледат малкия, или да ни помогнат с нещо. Имаше и коментари, които ме сочеха за глезла - повярвайте, последното нещо което съм е глезла. Детето ми започна ясла миналия Септември, аз се върнах на работа Януари. От Септември до месец Май беше ходил 42 дена на ясла общо - през останалото време беше болен вкъщи. Тогава се започна кошмара. Майка ми ми заяви, че не е пенсионер и не може да помага /живеят на 70 км от нас, с влака се стига за 70 минути/. Детето ми е по-палаво и не знам дали заради това, но и до ден днешен не искат да го гледат. Майката на мъжът ми идва от време на време, но и тя работи.
Покрай непрестанното боледуване на детето, покрай целия този стрес с мъжа ми си развалихме много отношенията. Никога не ме беше обиждал, винаги сме се разбирали страхотно. Но това се промени.. имам чувството, че изпитвс някаква злоба към мен. Хиляда пъти го питах дали да напусна, макар че това е единственият ми социален живот и колегите ми са страхотни. Аз честно казано не искам да напускам. Аз работя 10 дена месечно - такава оферта ми предложиха от мястото, където работех преди да забременея, защото съм с малко дете, което за мен беше и е УАУ страхотнк. Мъжа ми работи за себе си и в дните, в които съм на работа а малкия е болен - го гледа той. Обаче това е цяла година и той започна вече да е много нервен, да си изкарва всичко на мен.
Майка ми обвинява мен за всичко, казва ми че не желае да й се оплаквам и я натоварвам. Беше ми забранила да й се опалквам. А аз как да не се оплаквам? Детето ми боледуваше супер много. От другата страна мъжа ми ми излива пумия и за какво ли не съм виновна. Започна и да ме обижда. Чувствам се сама. И приятели нямам, като родих всички се отдръпнаха. С майки така и не се сближих. Толкова много искам поне с мъжа ми пак всичко да е добре, но имам чувството, че той ме мрази. Обвинява мен, че родителите ми не помагат, че майка ми почива в неделя а не идва от врмее на време ( аз работя всяка Неделя).
И аз не съм цвете. Но ми е много мъчно. Няма на кой да споделя, няма кой да ме разбере, просто няма на кой да си кажа всичко, което мие. На душа. Иначе майка ми е ходила няколко пъти при сестра ми в София, но за мен не може.
Моля се тази година малкия да е по-здрав в Първа група.

# 1
  • София
  • Мнения: 16 038
Така растат децата с често боледуване.
И да е здраво твоето,  други безотговорни майки ги водят с шишето антибиотик и сопол до тениската. Да не те отчайвам, но докато е на градина ще е често болен.
Жалко, че бабите не искат да помогнат в почивния ден. Аз ако съм на тяхно място бих се радвала да изкарвам повече време с внучето.  Но хора  различни.
Няма ли някоя съседка - млада пенсионерка, която да помага срещу заплащане докато бащата работи? В моя блок има 2 -3 жени, които го практикуват. Една млада майка на етажа ми предложи да помагам за детето и, но отказах. Често пътувам в чужбина при внуците или те летят насам с дъщеря ми.
Май с нищо не помогнах, само дращих глупости.

# 2
  • Paris, France
  • Мнения: 14 029
Трудно е с малко и болнаво дете. Разбира се е добре, когато има баби наблизо, но в случая работещата ти майка отказва. Не съм сигурна, че бих могла да гледам палаво дете. Синът ми беше много палав и майка ми си казваше, че не може да направи това или онова с него.

Ще мине и това време и като изгради имунитет, ще спре да боледува. Има омега 3, рибени масла, разни подобряващи имунитета добавки, но не зная доколко са ефективни.

Амииииииии, стисваш зъби и траеш още 2-3 години. Поне вече не си ака в гащите. След още година ще се промени.

Извеждай го повече и гледай да го измориш! Пускай музика да танцува вместо да гледа филми или да седи на пода. Други трикове не знам.

Моят палавник е вече на 20г, кротък и тих, не излиза от стаята и като се прибирам не знам в къщи ли е или го няма. Има светлина в тунела. 🌞 Към 11-12г се кротна. Никакви проблеми в пубертета.

Излизай с други майки и децата им! Приятелите не са на същата вълна.

Успех

# 3
  • София
  • Мнения: 28 579
Боледуването е нормално. При сина ми започна да намалява 3-та гр. в ДГ (не е бил на ясла). Но наистина след като майка ти работи, как очакваш да гледа детето ви? Мъжът ти прекалява с претенциите, не майка ти. Майка ми е пенсионерка и докато малкият тръгна на училище, дали го е гледала общо 5 пъти, не знам.

# 4
  • Мнения: 2 099
Боледуването е нормално. При сина ми започна да намалява 3-та гр. в ДГ (не е бил на ясла). Но наистина след като майка ти работи, как очакваш да гледа детето ви? Мъжът ти прекалява с претенциите, не майка ти.

Аз нямам такива очаквания, нито всяка седмица , камоли по-често. Няколко пъти просто той имаше уговорени обекти, аз бях на работа и наистина ни трябваше помощ в Неделния ден - но винаги се отказва по една или друга причина. Не ме рязбирайте погрешно, никой не ми е длъжен - аз така съм научена. И то е така. Просто понякога имам нужда от помощ.

# 5
  • Мнения: 12 790
Тони, с течение на времето детето ще започне да боледува по-малко. Това е добрата новина.
Съжалявам, че се чувстваш самотна и че нямаш приятели. Не можеш ли да се сприятелиш с някоя колежка от работата? След като там харесва, значи и хората са свестни.

Не можеш ли да поговориш много сериозно с мъжа ти? От къде на къде ти ще си виновна, че детето боледува и се налага той да се включва... Все пак ти поемаш основното гледане. След като е със собствен бизнес, разбирам го, не му е лесно, но няма логика ти да си виновна за това!

А майка ти не е длъжна, това е абсолютен факт, не й се сърди. Предполагам, че се изморява, като ходи на работа. А защо е отишла при сестра ти, не знам, но може да е искала и без това да отиде в София.

Не ви ли позволяват финансите да наемате някого за част от времето, да кажем някоя неделя, та да си почине мъжът ти? Помислете по това.

Представям си как се чувстваш. Дано успеете да си изгладите отношенията с мъжа ти, защото ще е жалко да си съсипете отношенията, при положение, че никой не е виновен за това, което става. И изобщо не предлагай да напуснеш работа, щом на теб ти е важно. Просто не го предлагай, изключи го този вариант.

# 6
  • София
  • Мнения: 28 579
Разбирам нуждата от помощ, но вашата нужда не е задължение за друг. Жената си знае графика, може да не е имала възможност точно в този момент. Потърсете някоя съседка, която срещу заплащане може да идва.

# 7
  • Мнения: 1 847
Явно много ти е дошло нанагорнище покраи боледуването на детето.Седни и поговори с твоя мъж, все ще измислите нещо. Обясни му да не се дразни ма майка ти, че не помагала, а техните къде са? Вие сте семейство и вие трябва да си се оправяте, никой н аникоой не е длъжен. Щом има любов все ще се оправите някак.

# 8
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 892
Така е с малки боледуващи деца, трудно е.
Не си напускай работата, това ще е огромна грешка. Казвам го от опит.
Единственият вариант в момента е да си вземете жена, която да гледа детето. Това е съвсем логично при двама работещи родители и работещи баби.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Мъжът ти за себе си има право да се сърди, защото приемаш по подразбиране, че щом той работи за себе си, значи е винаги на разположение да гледа детето болно. По някакъв начин трябва да се разберете да се редувате. Щом са те назначили на работа 10 работни дни, значи две работни седмици си вкъщи. Значи ти не отсъстваш от работа, но той отсъства. Това, че работи за себе си не го прави свободен, той също работи и трябва да спазва дисциплина. Вземаш си и ти болничен и това е.

За родителите си нищо не можеш да направиш, явно майка ти не може или не иска да се ангажира.

Палавото дете си е палаво - не можеш да го задържиш, то има нужда от това движение, а ако е по-незряло няма да седне да кротува.

Тези съседки за нищо ги нямат някои - само седи и чака съседката да я викнат, когато им е удобно на тях. Съседката не е баба на повикване. Бавачките предпочитат дългосрочен и постоянен ангажимент, а почасово и инцидентмо вземат доста скъпо. Кой иска да гледа чуждо болно дете?

Последна редакция: нд, 04 сеп 2022, 22:42 от Andariel

# 10
  • Мнения: 2 099
Мъжът ти за себе си ома право да се сърди, защото приемаш по подразбиране, че щом той работи за себе си, знсчи е винаги на разположение да гледа детето болно. По някакъв начин трябва да се разберете да се редувате. Щом са те назначили на работа 10 работни дни, значи две работни седмици ди вкъщи.

Именно, работя 10 дена в месеца, а детето ми ходи много малко на ясла. През всичкото време, в което не съм на работа си го гледам. Излиза, че трябва да си взимам болничен и за тези едва ли не 10 дни или 5 от 10, което аз не считам за редно. Това е абсолютен минимум за работни дни и те са направили компромис за мен. А мъжа ми го е яд, че не си взимам болничен. А не разбира, че просто е абсурдно при 10 работни дни, то аз трябва значи да сън цял месец болничен…

# 11
  • София
  • Мнения: 28 579
Ами да си взема болничен и той. Редувайте се. Това дете не е на съседите, а ваше.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Щом трябва ще вземаш. Той е в по- неизгодна позиция, защото твоята работа излиза по-важна, защото си наемен работник. А ако той беше също наемен работник? Разчиташ на това, че него няма кой да го уволни.
Децата доста боледуват и родителите често са в болнични. Или молят бабите, или наемат бавачка.

# 13
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 892
Ами той може да не се осигурява за всички рискове и да не може да взема болничен.
Седнете и поговорете сериозно, за детето, за работата, за приоритети.
Имайте предвид, че това е само период.

# 14
  • Мнения: 1 050
Мъжът ти за себе си има право да се сърди, защото приемаш по подразбиране, че щом той работи за себе си, значи е винаги на разположение да гледа детето болно. По някакъв начин трябва да се разберете да се редувате. Щом са те назначили на работа 10 работни дни, значи две работни седмици си вкъщи. Значи ти не отсъстваш от работа, но той отсъства. Това, че работи за себе си не го прави свободен, той също работи и трябва да спазва дисциплина. Вземаш си и ти болничен и това е.

За родителите си нищо не можеш да направиш, явно майка ти не може или не иска да се ангажира.

Палавото дете си е палаво - не можеш да го задържиш, то има нужда от това движение, а ако е по-незряло няма да седне да кротува.

Тези съседки за нищо ги нямат някои - само седи и чака съседката да я викнат, когато им е удобно на тях. Съседката не е баба на повикване. Бавачките предпочитат дългосрочен и постоянен ангажимент, а почасово и инцидентмо вземат доста скъпо. Кой иска да гледа чуждо болно дете?
То понеже това дете е на съседа, а не неговото и няма нужда да си взима болничен... Задължението си остава само за майката да гледа детето болно.

# 15
  • Мнения: 562
Когато работиш за себе си най-важното е да си надежден. Абсолютно най-важното. Не може да кажеш ще дойда във вторник и като дойде вторник да се обадиш - детето ми е болно. Тоест можеш, няколко пъти, и си дотам като работещ за себе си.

# 16
  • Мнения: 7 276
Чак постоянно боледуващо не вярвам да е детето. Ако е, направи нещо, промени нещо в отглеждането му, закаляване, витамини, нещо за имунитета.
Майка ти не е длъжна да ти гледа детето. Тя работи и има нужда да си почива. И 70 минути с влак хич не е близо. А и сигурно й е трудно да се оправя с детето и иска да си спести този стрес. Мъжът ти по описаното от теб не ми харесва, баща е, да го гледа, не да чака майка ти да помага. За обидите от него не ми се коментира. Поговори сериозно с него. Потърси контакти, приятели, не се изолирай.

# 17
  • Мнения: X
Когато работиш за себе си, работиш 24/7/365. Поне аз правя така през последните години. Няма на кого да кажа, че имам нужда от почивка или болничен за няколко дена. На кого да го кажа? На себе си или на клиентите ми? Пазарът ще ме изхвърли за нула време.
От друга страна, разбирам и авторката. Не върви да работиш само 10 дена и да вземаш от тях болничен. Така може да се получи цял месец да не се появи на работата си.
Всъщност, тези 10 дена фиксирани ли са? Има ли възможност да се преразпределят в месеца, така че да ги отработваш, когато детето е на ясла? Това би могло да е решение, макар и частично, на проблема.

# 18
  • Мнения: 2 099
Когато работиш за себе си, работиш 24/7/365. Поне аз правя така през последните години. Няма на кого да кажа, че имам нужда от почивка или болничен за няколко дена. На кого да го кажа? На себе си или на клиентите ми?
От друга страна, разбирам и авторката. Не върви да работиш само 10 дена и да вземаш от тях болничен. Така може да се получи цял месец да не се появи на работата си.
Всъщност, тези 10 дена фиксирани ли са? Има ли възможност да се преразпределят в месеца, така че да ги отработваш, когато детето е на ясла? Това би могло да е решение, макар и частично, на проблема.

Точно това имах впредвид за себе си, благодаря че го обяснихте с две думи. Фиксирани са ми дните, взимам почивките на колежките ми. Аз разбира се, че съм отсъствала. Случи се съвсем наскоро в Неделя вечерта малкия вдигна Т, появиха се някакви пъпки - разбира се, че искам аз да го заведа на лекар и да видкм какво точно му има, а не обичайния вирус да речем. Давам пример просто.

# 19
  • София
  • Мнения: 13 155
Явно с това, че спираш детето от ясла, докато си вкъщи, не му е достатъчно да си изгради имунитет.
Поработете в тази посока. Калявай го, изкарвайте максимално време на открито, запиши го на спортни занимания (плуването е перфектно за целта).
И го води ежедневно в яслата. Хем детето се адаптира по-лесно, хем придобива имунитет, хем госпожите свикват, че не може да го връщат, понеже ще се намери кой да го гледа.
За баните съвет не мога да дам, но съм убедена, че и аз не бих се литнала по 70 Мин на посока, за да гледам палаво внуче в единствения (или един от двата) ми свободен ден, докато през другите дни работя.
Нашите баби през част от живота на децата ни са живели наблизо, което улесняваше помощта, но само в извънработното им време, докато още работеха и то за наистина спешни случаи. След пенсиониране се включваха само в логистиката по посрещане или изпращане за някое мероприятие, когато ние сме ангажирани. Не сме искали повече от това.
Относно болничните или напускането. Докато бяхме и двамата наемни служители, взимахме болнични за децата и се редувахме. Когато отворихме собствена кантора, стана 2 пъти по-трудно, защото изборът е или да си гледаме децата, или да ни намалее значително доходът. Когато работиш за себе си, това е най-вероятната част и нямаш гарантирана заплата на определено число. Тогава наехме бавачка за двете по-малки деца, от които едното още беше бебе.
Напускането е сериозна стъпка, защото трябва да си сигурна, че ще се справяте само с парите на мъжа ти. Аз самата напуснах едва преди 2 г и останах вкъщи, когато видяхме, че времето ни притиска и трябва да бързаме ако искаме да имаме 5-то дете. Иначе не знам дали бих спряла работа и в началото много се колебаех. Сега знам, че това е идеалният избор за нас, но аз съм друг тип човек и не ми липсва компания или приятелки, нито социална среда, а за теб е важна явно. На мен ми е достатъчна компанията на семейството ми, а на теб не е и не е добре да се ограничаваш у дома, особено ако останете само с 1 дете, а децата растат бързо и след няколко години то ще тръгне на училище, но на теб ще ти е трудно да се върнеш на работа. Оше повече, че сигурно нямаш необходимия стаж за пенсия след време (аз го имах още преди да спра да работя, което ми дава още едно спокойствие).

# 20
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако ще от сутрин до вечер да го калява и да го тъпче с витамини, ефектът ще е никакъв. Ако детето е по-кекаво, така ще кара, докато организмът съзрее. яслите и градините са бациларници и там имунитет не се изгражда в постоянното въртене на поредния вирус. Останалото е митове и легенди.

# 21
  • Мнения: 2 475
Работиш десет дни месечно, ако се случи детето да се разболее именно тогава, значи го гледа таткото, какво толкова? Защо това го озлобява?

# 22
  • Мнения: 4 009
... Просто понякога имам нужда от помощ.

С извинение ако прозвучи грубо - помощ е от приятели и роднини. Когато такива няма/не помагат, същото нещо се нарича работа и се заплаща. Казваш на мъжа си - няма кой да помага, наемаме бавачка. Край. По този начин си спестявате поне един скандал седмично и ви остава време за вас двамата поне малко, вместо само да се мъчите с болно дете.

# 23
  • Мнения: 6 764
Била съм в същата ситуация. Напуснах работа, гледах си детето. Нейното здраве ми е по-важно от всичко. Когато започнах отново, просто наехме жена, която да се грижи за нея.
Когато започна градина, вече не боледуваше често и се справихме.

# 24
  • Мнения: 1 582
По казуса не мога са се изкажа, въпреки че сами си гледаме детето и знам колко е трудно, особено като са болни. Кураж и това е. И здрави нерви.

Изобщо не е нужно да се чудиш откъде да намериш баба за палаво дете. Като студентка гледах за известно време почасово деца. Обадих се по обява залепена на таблото.

# 25
  • Мнения: 4 577
Имате ли финансова възможност да наемете детегледачка? Има различни варианти за непълен ангажимент. След като ти знаеш, кои са твоите работни дни, предлагаш твърдо възнаграждение за останалите, дори и детето да е на ясла в някои от тях.  Очевидно в работата ти са много толерантни, ценят те и това също е.причина да не напускаш, защото са малко работните места, където ще срещнеш такова разбиране.. Майка ти и свекърва ти просто ги изключваш от възможните варианти. Ясно е, че не може там да очакваш дългосрочен и постоянен ангажимент. Ти имаш нужда от предвидимост и реакция на момента. Дори и да се отзовават в един от пет случая, нямаш адекватно решение.

# 26
  • Мнения: 2 170
Донякъде разбирам дамата. В даден момент просто се наслоява умората - не физическата, а психическата.
Моят съвет е да поговориш с партньора си. Сподели му как се чувстваш, поговори си с него не само за детето, но и за отношенията ви. Семейство сте, не съквартиранти, а детето ви е дете, не домашен любимец.
Наемете бавачка, ако имате възможност, а ти се върни на работа за малко повече дни при възможност.

В аналогична ситуация съм, но не точно. Ние нямаме баби и дядовци, които да помагат целогодишно. И моите, и родителите на мъжа ми живеят в чужбина. Масата ни близки и доверени хора - също. За момента това няма как да се случи при нас, тъй като и двамата работим за себе си. Разликата е там, че имаме не едно, а пет малки деца, включая близнаци на почти годинка. Гледаме ги без помощ от роднини и приятели, с детегледачки при нужда. Основното вършим заедно с мъжа ми, тандем сме и си помагаме. Отношенията ни са се променили, но когато някой има нужда от подкрепа и рамо, я получава от другия. Моментите на слабост и изпитания са тези, които „изпробват” една връзка. Просто говорете, споделяйте.

# 27
  • Мнения: 6 150
И аз я разбирам, но ми звучи като да ѝ е втръснало, а то тепърва се започва. Това за честото боледуване сякаш ви е изненадало. Търсете решение, вече достатъчно съвети са дали. Но не може да вменяваш своите задължения на всички други, колкото и да е досадно. Ако толкова няма изход - по-добре единия да се откаже от работа временно, отколкото двама непълноценни. Или търсите външна платена помощ - бавачка, баба под наем, някоя студентка ...

# 28
  • Мнения: 25 750
Няма да е все така.Детето ще порасне и няма да боледува толкова.Обаче отношенията с партньора трябва да се оправят.С обиди и злоба не се живее, или поне, не качествен семеен живот.

Намери жена която да ти помага почасово срещу заплащане, когато детето е болно.Няма да фалирате. Не разчитай на баби. С едно дете, все ще се справите. И оправете отношенията си с мъжа ти.

# 29
  • Мнения: 2 495
Бабите ги остави на мира- работят, а и не искат да поемат ангажименти за палаво дете.
Предприемай нещо заедно с педиатъра за стабилизиране на детето.
Според мен, най безболезнено е, когато е болно да остава с него гледачка. Някоя жена на близо ще бъде доволна на допълнителен доход, без да е по 8 часа всеки ден. Тези разходи си заслужават- няма да са вечни, ще си запазиш работата и ще имаш социален живот. Може и мъжът ти да си свие перките, като започне да плаща.
С мъжа си трябва да си категорична да не се изживява като страничен наблюдател за детето. То е задача на двамата и двамата трябва да сте ангажирани  с него.

# 30
  • Мнения: 11 916
Разговор и то сериозен с мъжа. Каквито и професии и задължения да имате, не може да се игнорират задълженията към детето. Хора с всякакви професии намират начин да си гледат детето. Той трябва да поеме своя дял в отглеждането, не вярвам да е толкова фатално да вземе от време на време болничен или почивен ден. Детето ще израсте боледуванията, но ще възникнат нови необходимости-знаеш ли колко часове съм отвисяла, но и мъжът ми също пред школи, спортни зали и др. Ей така, загубено време, но важно за детето. А като тръгна на училище, най ми беше "любимо" - "Утре имаме спортен празник(посещение, разходка) доведете ги в 10ч там и там, вземете ги в 12ч от там и там" . И 30 родители се въртят на пета.
С две думи, с яслата не свършват, а започват ангажиментите към детето, които са за двамата родители. Сериозен разговор е необходим.

# 31
  • където ми е най-добре
  • Мнения: 339
Всички дават съвет за детегледачка - и моят е такъв. Предвид работата и на двамата, бавачката ще има дългосрочен ангажимент. Това са 10 дни месечно, а може да ви хареса и да станат 15. Изнервената обстановка я разбирам и аз. Нормално е да се озлобява човек, ако има много работа и неможе да я свърши, НО не трябва да “изпушва” всичко това в къщи. На мен ми изглежда да сте изморени физически и психически от всичко. Трябва да седнете и да си поговорите.

# 32
  • Мнения: 18 504
Мъжът вместо да се пени, че тъщата не идва от на м@.ната си с влакове в почивния си ден, да се организира и да намери бавачка почасово.

# 33
  • Мнения: X
Може би е по-добре да се намери гледачка за 10-те дена, в които авторката е на работа и те да ѝ се заплащат твърдо, независимо дали е работила или не през тях. Предвид факта, че може да не се наложи да работи през тези дни, но те ще ѝ бъдат плащани, сумата ще бъде сравнително малка, така че няма да бъде трудно да се намери млада пенсионерка или студентка при тези условия.

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
Отново се пишат така нещата с наемането на външен човек, все едно седи една камара народ наблизо и е готов да гледа болно дете срещу малко пари, все едно на тази жена услуга ще й бъде направено като бъде наета да бърше сополи и да мери температура и да търпи киселото настроение на чуждото дете и да носи отговорност за него. Защо да го прави? А ако го прави е срещу солидно заплащане. Има едно отношение сред доста хора, особено сред доста родители, които явно си мислят, че чуждите хора напират и се чувстват поласкани и благодарни, че и срещу малко пари да гледат децата им. Някакво отношение като към низък обслужващ персонал, аристократично, все едно благоволение правят. Не си правете илюзии, че толкова лесно се намира човек, особено ако се търси надежден човек, особено да гледа болно дете.

Друг въпрос е, че аз не мога да си представя как ще оставя именно болното си дете на чужд човек да го гледа. Едно дете, особено в малката възраст, може много бързо да се влоши, откъде мога да бъда сигурна дали този човек ще спазва указанията и ще реагира своевременно? Като зная какво мерене на температура и следене на състоянието на децата беше, когато бяха малки, няма как точно в тези момента да си оставя децата с друг човек, който не е родител или баба на децата ми.

# 35
  • Мнения: 14 862
На първа страница съм, дано не повторя някого. Направи ми впечатление, че мъжът ти поема работа в дните, когато ти работиш. Що  работи за себе си, теоретично трябва да може да организира така нещата, че да е свободен тогава. Защо не го прави?

Последна редакция: пн, 05 сеп 2022, 08:22 от Нарцùса

# 36
  • Мнения: 3


Друг въпрос е, че аз не мога да си представя как ще оставя именно болното си дете на чужд човек да го гледа. Едно дете, особено в малката възраст, може много бързо да се влоши, откъде мога да бъда сигурна дали този човек ще спазва указанията и ще реагира своевременно? Като зная какво мерене на температура и следене на състоянието на децата беше, когато бяха малки, няма как точно в тези момента да си оставя децата с друг човек, който не е родител или баба на децата ми.
Подкрепям! Трябва да има приоритети в живота и детето е на първо място, здравето му и живота му. Работата ще почака, няма как...

# 37
  • където ми е най-добре
  • Мнения: 339
За да не се налага гледане от страна на мъжО той да намери човек за да го замести - дали ще е на работа или в къщи. Ако се наеме детегледачка за тези 10 работни дни семейството ще знае, че ще си върши работата, която осигурява доходите. Понеже се споменават неделите и невъзможността да го гледат тогава е редно да се осигури човек при детето. Ако е болно спрямо ситуацията родителите ще решат кой как и къде ще е, затова са разговорите и предварителните планове.
Трудно се намира човек и никой не спори за това. Аз лично не виждам как иначе биха си помогнали.

# 38
  • Мнения: 14 862
Авторката работи уикендите на смени, надали е на някаква невероятна високоплатена работа. Ако за бавачка ще дадат повече пари, отколкото родителите ще изкарат, не ми се вижда редна такава схема.

# 39
  • Мнения: X
Отново се пишат така нещата с наемането на външен човек, все едно седи една камара народ наблизо и е готов да гледа болно дете срещу малко пари, все едно на тази жена услуга ще й бъде направено като бъде наета да бърше сополи и да мери температура и да търпи киселото настроение на чуждото дете и да носи отговорност за него. Защо да го прави? А ако го прави е срещу солидно заплащане. Има едно отношение сред доста хора, особено сред доста родители, които явно си мислят, че чуждите хора напират и се чувстват поласкани и благодарни, че и срещу малко пари да гледат децата им. Някакво отношение като към низък обслужващ персонал, аристократично, все едно благоволение правят. Не си правете илюзии, че толкова лесно се намира човек, особено ако се търси надежден човек, особено да гледа болно дете.
Пиша от собствения ми опит в ползването на детегледачка в продължение на 12 години. Ти от какъв опит пишеш? Хайде си задръж теориите и илюзиите, а?



Друг въпрос е, че аз не мога да си представя как ще оставя именно болното си дете на чужд човек да го гледа. Едно дете, особено в малката възраст, може много бързо да се влоши, откъде мога да бъда сигурна дали този човек ще спазва указанията и ще реагира своевременно? Като зная какво мерене на температура и следене на състоянието на децата беше, когато бяха малки, няма как точно в тези момента да си оставя децата с друг човек, който не е родител или баба на децата ми.
Подкрепям! Трябва да има приоритети в живота и детето е на първо място, здравето му и живота му. Работата ще почака, няма как...
Аха, междувременно детето ще е на фотосинтеза.

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторката гледа на работата като социализиращо начинание, а не като на работа, с която се изкарват пари. Нещо като на хоби, за да не е вкъщи с детето постоянно. С риск да е недоволна от това, което написах, на мен така ми изглежда, а и самата тя го пише. Накрая ще стане така, че тя ще дава своята заплата, плюс мъжът й частично ще финансира това социализиращо събитие. Разбирам я, писва вкъщи, много е неприятно, особено когато детето боледува, но то ще си боледува и в първа група, щом е боледувало доста в яслата. Хората, които познавам в положението боледуващо дете на ясла и градина и двама работещи родители са с някоя от следните опции -  или постоянно се редуват с болничните, или майката основно взема болнични, или ангажират плътно бабите, или наемат човек, или майката накрая капитулира и си остава вкъщи (защото обичайно нейната заплата е по-ниска, а семейството не може да рискува бащата да остане без работа или да има неприятности, ако той изхранва основно семейството). Може да не звучи добре, но това е реалността. Колкото и да наскачат сега хора да обясняват как всичко може паралелно. Не може. Нагледала съм се достатъчно какво се случва по детските заведения какви гимнастики правят родителите, когато имат по-често боледуващи деца.
В случая сякаш и двамата родители не са били особено готови за такива трудности и са си представяли как детето тръгва на ясла и всеки си ходи на работа така, все едно няма дете.

# 41
  • Мнения: 18 530
Аз наистина не виждам никакъв повод за оплакване. Казвам го за добро. За гледането на децата - всички сме така. Аз си плащах винаги на детегледачка. Моите родители  не са ми гледали децата да помагат с това.

Мъжът ми обожава детето си и с радост я гледа по цял ден той, когато се налага. Неговата работа може да си я върши спокойно и у дома. Въпреки това, ако се застоят двамата вкъщи повече от 5 дена и той почва да се изнервя Simple Smile Гледаме да се редуваме.

Относно боледуването на децата - всички боледуват, кое по-малко, кое повече, но неболедуващи почти няма. Вместо оплаквания, помисли как да си улесниш живота. От оплакването няма никаква практическа полза, тогава за какво ти е?

# 42
  • Мнения: 2 099
Благодаря на всички за съветите и отделеното време. Прави сте за много от нещата. На мен ми е супер тъпо дори, че едва ли не се оплаквам. Да, не работя заради парите, ако ще и тупо да звучи. И да, разбира се най-важно ни е детето. Мъжа ми има много работа, особенно летния сезон. Макар, че лятото детето беше по-добре, но някак обстановката вкъщи “запази” зимния си привкус. Мен по-скоро това ме тревожи и мъчи.
Иначе аз правя всичко възможно малкия да закрепне - живеем на морето, ходихме на плаж, водихме го на планина една седмица, сладолед редовно, почти постоянно навън, много зеленчуци и плодове хапва и т.н. А на него толкова му харесва на яслата, еъпреки малкото ходене, винаги ходи с голямо желание и говори за яслата. Това също ме мъчеше. Явно ми се е насъбрало, но и това ще мине. Каквото и да е, най-важното е да сме здрави и да се съхраним, че иначе тогава нищо няма да е наред.
Всъщност знаете ли, след като споделих и просто прочетох съвети, разбиране и ми олекна.

# 43
  • Мнения: 4 577
Andariel , голяма част от децата боледуват първите години на ясла, градина, а пък майките им се връщат на работа. Това е масовият случай, а не жена, останала вкъщи до 5-6 годишна възраст. Гледачка на твърда заплата ще може да се намери, на повикване и само почасово плащане - доста по-трудно. Острата фаза на боледуването обикновено е 3-4 дни, после децата остават вкъщи за долекуване. Така че е напълно възможно да се намери кой да го гледа след като температурата е спаднала , а детето подкашля леко или точи още сополи. Дори и цялата й заплата да отива за гледачката, си струва да си запази работата, не толкова заради социалните контакти, а защото явно е намерила толерантен работодател, където се чувства добре и ценена. За още една година критичният период ще отмине и няма смисъл да започва от нулата след това, ако могат да намерят решение сега.

Последна редакция: пн, 05 сеп 2022, 10:37 от TafTaf

# 44
  • София
  • Мнения: 35 104
Ще мине, разбира се.
А отношенията ще са такива, каквито си ги направите.
Седнете и говорете кое и как ще е добре за вас, имате дете, не сте на война у дома.

# 45
  • София
  • Мнения: 62 595
Вероятно цялата заплата няма да й стигне дори за половината заплащане за бавачката. И тази жена как точно ще бъде наета? Ще я викат, когато детето е болно на третия ден като му спадне температурата? Какво ще прави през останалото време тази жена, ще яде камъни и ще чака? Хората работят като детегледачки за пари, а не за социални контакти с болни деца, когато на родителите им е удобно да ги викат. Ще се наложи бащата да финансира начинанието, а проблемът с воденето по лекари и отсъствията на Тони от работа пак ще останат. Децата имат лошия навик да се разболяват в петък вечерта след градина или ясла, в събота и неделя е чуденето дали ще мине до понеделник и дали да водят детето на лекар. С работния график на Тони  в събота и неделя тъкмо ще трябва да си седи вкъщи, вместо на работа, ако бащата е по обекти. Детегледачката в събота и неделя ли ще идва, няма ли да им излезе доста скъпо за наемане на човек през почивните дни?
Някой казва за студенти, все едно студентите си нямат друга работа и само чакат да им се обаждат да гледат болни деца срещу малко пари. Като са студенти да не са будали? Особено днешните млади хич не са навити да се захващат със зле платена работа, особено ако имат качества.  Пенсионерите, които са с акъла си също не са склонни, те също работят за пари, а не за социализация. Гледането на дете си е работа, това е бизнес.

# 46
  • Мнения: 555
Напълно те разбирам за боледуванията. Гледайте да не стигате до лежане в болница, че тогава единия от вас трябва да е с детето.
Може да пробвате да наемете гледачка временно само за неделните дни. Детето не е на ясла в неделя, ти ще ходиш на работа, а мъжът ти ще е свободен да поеме задачи, да навакса с работата или да си почине. Останалите дни както досега, а ако гледачката е по-свободна, може да се уговорите по-нататък да поема инцидентно и дни през седмицата. Поне да намалее напрежението между вас с малко помощ отвън.

# 47
  • София
  • Мнения: 35 104
Не се налага САМО нейната заплата да стига, има работещ съпруг, който ако не е чобанин, ще се чатне, че желанието на жена му е да роботи.

# 48
  • Мнения: X
Вероятно цялата заплата няма да й стигне дори за половината заплащане за бавачката. И тази жена как точно ще бъде наета? Ще я викат, когато детето е болно на третия ден като му спадне температурата? Какво ще прави през останалото време тази жена, ще яде камъни и ще чака?
Личи ти, че дори не си помирисвала наемането на детегледачка.
Детегледачката в този случай може да се наеме с твърд ангажимент за 10-те дена месечно, в които майката е на работа и той да ѝ се плаща независимо дали тя работи или не. Заплащането ще стигне за тези 10 дни. Предвид факта, че тя може да получава заплащане и без да работи дори един ден в някой месец, няма да бъде голяма сума.

И да, немалко студенти ИСКАТ да работят почасово, за да изкарват пари. Дори 16-годишната ми дъщеря го прави и това не ѝ пречи на ученето в една от т.нар. най-елитни гимназии в България.

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
На база това, което Тони е написала оставам с впечатление, че мъжът й хич не е склонен да плащат за бавачка, иначе нямаше да насочва нещата към това бабата да идва да гледа детето. Не знам как ще успее да го убеди и дали сделката няма да й излезе твърде скъпо за ходене на работа в почивните дни, особено ако плащат на бавачка, която през част от времето ще бездейства, а на повикване за малко пари не виждам колко отчаян трябва да е някой, за да се навие. По поведението му си правя извода, че той болно дете не иска да гледа, живяли са дълго време като свободна двойка преди детето и той сега не може да преглътне хапа, че ще има големи трудности с по-често боледуващо дете, с логистики, ангажименти и всичко. Тя също не е подготвена за такъв развой, огорчението е голямо. Хубаво е, че иска да си запази работата, че се чувства добре. Но някак не ми изглежда да има кой знае какви полезни ходове, особено ако работата й не изкарва кой знае колко пари и я няма през почивните дни.

Аз не бих поверила болното си дете на 16-годишна девойка, нито на студентка. Който иска да го прави. Подценяваш хората, смяташ, че са готови на всичко. Не, не са готови на всичко, а работата си е работа. Никой не обича срещу малка сума да е постоянно на разположение, това в един момент става толкова изнервящо, че се отказва. Особено млад човек, който има и други цели в живота си от това да седи и да чака дали някой ще му се обади да бейбиситва срещу малка сума.

# 50
  • Мнения: 2 495
Защо ти преценяваш дали мъжът  ще плаща и дали някой ще се съгласи да гледа болно дете? Понякога и слава богу, децата не са на умирачка и заради едната хрема е добре да си останат в къщи. Ако не потърси някой желаещ, няма и да знае дали може да се реализира тази схема. Сигрна съм, че има жени, които нямат сили или по друга причина, не желаят пълен ангажимент, но няма да им е толкова трудно да го правят от време на време.
Има нещо друго, което е много разпространено по нашите ширини-дето да е пълен ангажимент само да майката.Тя да не работи, защото детето е болнаво, да не се квалифицира, да губи трудов стаж, да изчезне от пазара на труда, да взема само тя болнични, да стои и да психясва в къщи и никой друг да няма ангажимент. Има смисъл, дори и да си дава цялата заплата, поради горните причини.

# 51
  • София
  • Мнения: 35 104
На база това, което Тони е написала, мъжа го играе обиден на вселената, че е станал баща и лека абдикация от родителските задължения, защото си мисли, че той носи парите и неговият бизнес е   е приоритетен.

# 52
  • Мнения: 4 577
Andariel , ще се учудиш какви различни варианти могат да се намерят за каквито и да било услуги. Аз, например, съм наемала действащ учител,.който да взима детето от училище към 16.30 и да довърши с него домашните вкъщи. Понеже можеше да го прави само точно определени три дни, в останалите намерих студентка от групата на Педагогическия факултет на СУ,.която да го взима другите два.дни и да остава у нас, докато се прибера към 18.30. Наемала съм и студентки, които да висят в училището на сина ми за около 1- 2 часа , че да са му придружител в час по физическо, защото има физически затруднения и това беше прищявка на учителката, за да го включва в часовете. Иначе трябваше да седи наказан на пейката.  Давам тези примери, за да видиш, че най-различни хора търсят най-различа заетост. Естествено, имало е засечки, налагало се е да изляза от работа, но като цяло е било рядко. Проблемът на тяхното семейство е реално нормата на работещи хора в голям град без баби наоколо, така че изобщо нямат някаква екзотична нужда. Относно финансовите възможности, да каже авторката какви са.

# 53
  • София
  • Мнения: 62 595
Това е бил постоянен ангажимент с фиксиран график. Не на повикване като пожарна команда.

# 54
  • Мнения: X
Ти коя част от възможността за фиксиран 10-дневен постоянен ангажимент не разбра? Не беше описана много сложно.

# 55
  • София
  • Мнения: 35 104
Обича да обяснява невъзможността винаги, без сама да е черпила опит.

# 56
  • Мнения: 4 577
Това е бил постоянен ангажимент с фиксиран график. Не на повикване като пожарна команда.
Андариел, няколко пъти написахме с Уишмастър за фиксирана сума, примерно 800 лв., за 10-12 дни
 месечно, с точно определен график (авторката знае кои дни е на работа), като гледачката някои от тези дни няма да има ангажимент. Защо смяташ, че е невъзможно млада пенсионерка, която не иска да е ангажирана всеки ден, да се съгласи на подобни условия?

Последна редакция: пн, 05 сеп 2022, 11:11 от TafTaf

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Представям си как някой ще даде 800 лева за 10 дни фиксиран график. Обадете се, когато стане. А за мъжа на Тони съвсем не си го представям.

# 58
  • София
  • Мнения: 35 104
Всички майки до печката, всички бащи на работа!

Да те запозная с няколко, Андариел?
Добре, че софиянци и новософиянци са адаптивни в липсата на ясли и градини, че ако чакаха на теб....

# 59
  • Мнения: 4 577
Ми аз съм давала и повече за сумарен ангажимент с по-малко часове.  На база на какво реши, че авторката работи за по-малко? Даже да взима примерно 600 лв. и да отиват още 200 лв. от изкараното от бащата, няма ли да си струва за спокойствието на семейството?

# 60
  • Мнения: X
Представям си как някой ще даде 800 лева за 10 дни фиксиран график. Обадете се, когато стане. А за мъжа на Тони съвсем не си го представям.
Ти можеш да си представяш каквото си искаш. И без това опитът ти се свежда до стоене у дома 18 години, финансирано от мъжа ти. А тези, които имаме опит в ползването на услуги на детегледачки, можем да споделим нещо реално, което авторката да прецени дали ѝ върши работа.

# 61
  • France
  • Мнения: 12 571
Ох, съчувствам. Този филм съм го гледала. При нас се оказа алергия към глутен и лактоза. След като ги премахнахме от менюто, да чукам на дърво, има голямо подобрение.
И аз те съветвам да намериш бавачка. И се опитайте да комуникирате повече с ТМ. Ние с ММ много си говорим и това ни спасява. Човешко е да си мислиш, че правиш повече. И в никакъв случай не напускай работа. Тук е пълно с фрустрирани стейетхоум мами, които ще са най-щастливи ако всички сме в техния казан.

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
Като чета какви са неговите реакции  не виждам как ще се навие. За него и за нея спокойствието и цената му могат да се разминават сериозно. Авторката може да каже за колко работи. Според мен работи за малко и самата казва, че е на работа заради социализацията. Ако й плащаха доста окото й нямаше да мигне досега да е наела човек без дори да иска мнението на мъжа си.

Давала си повече заради особеностите на детето.

# 63
  • Мнения: X
Е, ако е на работа само заради социализацията, очевидно може да мине и без парите, които ѝ плащат на тази работа. Следователно, може да ги даде за детегледачка.

# 64
  • Мнения: 6 256
Към авторката: Най-добре седнете с мъжа си и говорете дали и двамата сте съгласни да потърсите бавачка. Ако съпругът не е съгласен, да каже защо, какво го притеснява и да даде друг вариант, който обаче не включва баби и дядовци. Ако не сте притеснени финансово, аз лично не виждам как по друг начин ще се случат нещата.

# 65
  • София
  • Мнения: 35 104
Има ли значение какво печели тя?

# 66
  • Мнения: 6 150
Да пробват различни варианти, но мисля че чета в държанието на мъжа, че очаква тя да е по-отдадена, да го нарека така. Той да си работи на спокойствие, тя да гледа детето и да не го занимават. Затова и "дипломатично" се дразни на майка ѝ, но то е повече "сещай се, стрино". При всички положения няма да му е приятно и някой външен човек да гледа детето, че жена му да се прави на работна 10 дни, с тях или без тях за него все е несериозно, и твърде вероятно още повече да влоши държанието си.

# 67
  • Мнения: 4 577
Като чета какви са неговите реакции  не виждам как ще се навие. За него и за нея спокойствието и цената му могат да се разминават сериозно. Авторката може да каже за колко работи. Според мен работи за малко и самата казва, че е на работа заради социализацията. Ако й плащаха доста окото й нямаше да мигне досега да е наела човек без дори
Давала си повече заради особеностите на детето.
Няма значение защо конкретно аз съм давала повече. Твоята теза беше, че едва ли не е невъзможно да намерят човек за конкретната тяхна нужда. Но това не е така. Могат и то на не кой знае колко висока цена. Сега, ако едвам свързват двата края, е ясно, че детегледачка не е решение, но никой от нас тук не знае какъв им е семейният доход.

# 68
  • Мнения: 6 256
Видях и другата тема на авторката - за памперса. Според мен не е нормално дете на почти 3 години да не се е научило (да не го научат по-рано) да си върши нуждите извън памперса, но хора всякакви. В тази връзка - да не би мъжът на авторката да се ядосва и озлобява, защото смята, че майката не може да се оправя с детето? И като добавим, че детето е болнаво, палаво и доста инато (съдейки по действията му, описани в другата тема), мъжът предпочита да ''абдикира'', а бабите да не се навиват да помагат. Защото в такава ситуация наистина може да стане трудно да се намери човек да го гледа дори и за някакви часове.

# 69
  • Мнения: 18 530
В момента много деца късно свалят памперса. Изобщо не е изключение до 3 год. с памперс.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Всичко има значение в един конкретен случай. И да, смятам, че споменатите от теб 800 лева като хипотетична цена е достатъчна някой да се навие да работи по определен фиксиран график, но не и на никакъв график, и то ако сумата не е фиксирана за определени дни, а е плаващо и ако изобщо потърсят човека.
Отделно смятам, че конкретният мъж няма да се навие, защото ще сметне, че парите са много и защо изобщо трябва да плаща, когато детето си има майка. Той не е навит да плаща, не го е предложил дори, а иска да не го закачат безплатно - майката и бабата да се оправят както си знаят.

За колко пари работи авторката е важно дотолкова, доколкото някой трябва да финансира операция "бавачка" - дали тя със своята заплата може да осигури плащането на външен човек, за да финансира социалното си присъствие на работа, или мъжът й ще трябва да дава пари, срещу които на свой ред ще изисква да не го закачат никак (което едва ли ще устрои авторката, защото пак тя сама остава да се справя с всичко). Плюс това наемането на човек не освобождава родителите от ангажиментите и тревогите от боледуването на едно дете - водене по лекари, внимаване за лекарства, кисело настроение на детето, недоспиване и т.н. Няма как да стане кеш-енд-кери, освен ако и двамата родители не са толкова спокойни, че да не им е кой знае колко проблемно боледуването на детето. Но повечето родители се тревожат дори когато има кой да гледа детето. Не е за отсъствието от работа само. А ако прибавим и напомнянето за темата за памперсите, сега се сетих и за тази част от случая - явно детето е незряло като цяло, има нужда от повече време организмът да заякне и да се регулират функциите, също и саморегулацията според възрастта да се установи, а една напрегната обстановка вкъщи не е особено благоприятна. (Бавачката я чака и предизвикателството с памперса, боледуването и т.н.)

# 71
  • Мнения: 9 361
toni,
Ако наистина работиш основно събота и неделя, защо мъжът ти се сърди, че трябва да гледа детето? В почивните дни няма ясли и детски градини, кой да го гледа? Той се е съгласил да работиш така, сега вече не иска, защо?

# 72
  • Мнения: 3 010
Съчувствам ти за натоварването. И при нас има нула помощ от баби - майка ми е в България, но би идвала, за съжаление се разболя лошо и не и е възможно да пътува. Свекървата не помага изобщо за децата, макар че е близо - казва, че не знае какво да прави с тях и към момента не ги е нахранила нито веднъж, нито веднъж не ги е извела или преоблякла. Дори когато идва за мен е по-скоро натоварване, защото трябва да изпълнвам и някакви задължения на домакиня. Ние ползваме помощ и все пак сме постоянно под водата (имаме близначки, така че наистина натоварването е сериозно). Разбира се, че целият стрес се отразява негативно на отношенията със съпруга ти, когато сте преуморени, а и нямате кой знае каква възможност да си обърнете внимание като двойка.
 
По отношение на бавачката - търси, ще си намериш твоя човек. Какво значи, че нямало да има желаещи да гледат по-опако или енергично дете? Все едно лекар да каже - ще лекувам само малко болни пациенти, или сервитьор да каже - обслужавам само любезни, красиви и щедри клиенти....Ами, разчиташ на професионалист, тяхната работа е да се грижат и за по-лесни, и за по-трудни деца ( с цялата условност на тези понятия, които по принцип не харесвам).

Да, пари са това, усилия са много да се намери подходящия човек, но психическото здраве и състоянието на брака ти са важни.

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Първо, повечето бавачки не са никакви професионалисти, а просто жени или момичета, които искат да изкарат пари отгоре. Второ, сравнението с лекаря няма кой знае каква връзка. Бавачката, особено когато работи за себе си, хич не е длъжна да се занимава с всеки, който й се е обадил (тя не е възпитател в детски клуб, за да е длъжна да е там, независимо какви деца заведат). Тя може съвсем лесно да откаже, ако прецени, че детето е твърде трудно за нейните сили или очаквания и никой не може да я вини. Лекарите също в частната си практика не лекуват всеки, който се запише, поне след първия път. Формално не може да откаже само като наемен работник, и то по силата на йерархията. Когато някой не иска да направи нещо, той намира начин да се съпротивлява и да го избегне.

В общи линии с нейната работа в събота и неделя са прецакани, защото винаги единият трябва да е ангажиран постоянно. Бащата - цяла седмица е на работа, а в събота и неделя трябва да гледа детето, докато майката е на работа. Майката през седмицата гледа детето, а в събота и неделя е на работа. На практика те почивен ден нямат. Ако и двамата бяха на работа през седмицата, поне щяха да са заедно с детето през почивните дни. Получава се психологически така, че всеки от двамата се чувства на загуба и мисли, че на другия му е по-лесно, независимо дали "той сега си е вкъщи, а довечера ще ми мрънка" или "цял ден съм бил на работа, а трябва и детето да гледам". При такива графици става проблем.

Последна редакция: пн, 05 сеп 2022, 13:53 от Andariel

# 74
  • София
  • Мнения: 35 104
Става проблем при абдикация от отговорности и задължения, не при натоварени графици.

# 75
  • Мнения: 3 010
Има хора, които си изкарват хляба с гледане на деца и имат подход към малките, защото в някои случаи са и с образование в областта на педагогика, т.н. Нашата бавачка например от 16 години работи само това.  За някакви неща, които мен ме тревожат или напрягат, тя не мигва дори - просто има много опит и е виждала какво ли не. Моя приятелка успешно намери добра жена за момченцето си, което е със специални образователни потребности. Който търси, намира.

Иначе съм съгласна, че работата събота и неделя не е оптимален вариант - може би ще ви е по-леко, авторке, а и ще имате моменти на радост и близост с мъжа ти, ако уикенда имате време да идете с детето на разходка, басейн, пица или си вдигнете багажа за някое приятно хотелче.

# 76
  • Мнения: 3 771
Гледането на деца го изкарахте тегоба.
Особено на 1 дете с родители с доста свободно време.
Написването е между родителите и е част от процесът на поява на дете. Графитът става друг, свободното време е по-малко и тук си проличава кой как си вижда ролята, като част от семейството.
Говорете си с половинката и уточнете кой как си представя ролята в семейството, времето с детето и с партньора. Нещата се слагат на масата и не винаги нещата се наместват от първият път, но разговорите са важна част за намиране на решение.
Баби и дядовци не са длъжни да гледат внуци.
Да, знам че в България имаме дългогодишни традиции децата да се гледат от баби, но като цяло това време поотмина и бабите не са като едно време.

# 77
  • Мнения: 14 862
Е, ако е на работа само заради социализацията, очевидно може да мине и без парите, които ѝ плащат на тази работа. Следователно, може да ги даде за детегледачка.
По-скоро да напусне работа.
Вие май пропуснахте да прочетете, че тя е загубила социалните си контакти покрай детето и брака и не се е социализирала с други майки. Бащата не ми се вижда много читав, но ми изглежда и доста нахално той да плаща няколкостотин лева за бавачка, че да може пък жената да си играе на работеща и със социални контакти, които иначе не успява да създаде.
За мей ина голямо значение за какви суми става дума. Ако приходът е равен на разхода, окей. Ако приходът надвишава разхода - перфектно. Обаче ако приходът е по-малък от разхода - ами съжалявам, ама за мен е редно напускане.

# 78
  • София
  • Мнения: 35 104
На теб ти се вижда нахално, защото не би плащала на друг, плащаш само за себе си.
На мен не ми се вижда нахално да плащам за комфорта на съпруга ми и бих плащала, ако от това зависи психическото му оцеляване.
Първо, защото ми е съпруг и второ, защото това е детето ни.

# 79
  • Мнения: X
След чаршафите, изписани от Андариел, която има нулев опит по темата, започнах да се съмнявам дали не съм халюцинирала детегледачката, чийто услуги ползвахме 12 години и чийто график се смени поне 5 пъти, според нуждите ни. Не знам как се е навила, след като Андариел мъкне от сутринта с менците вода от 9 кладенеца, за да докаже, че това не е възможно.

Гордж, хиляда пъти, да. Ще плащам, ако от това зависи оцеляването и комфорта на любимия ми човек, както и той ще плаща за мен.

# 80
  • София
  • Мнения: 28 579
Майката си гледа детето 5 дни от седмицата, за бащата остават само 2. Ако и за тях се прави на интересен и не иска да си гледа детето...

# 81
  • Мнения: 2 002
Намесвам се в темата с много по-различна гледна точка: Замисли се защо толкова често боледува детето? С годините разбрах, че синът ми често боледуваше по психологични причини. Бях много строг, изискващ и амбициозен родител. Когато на синът ми му идваше нанагорно от постоянните ми претенции и критики, просто се разболяваше. Хреми, температури, сополи - нищо притеснително. Но трябваше да го спирам от градина или училище. Разбрах тази зависимост чак във втори клас и от тогава всяка година, около ноември просто го спирах от училище за 2 - 3 дни. Боледуванията рязко намаляха. Горе -долу по това време започнах да се усещам каква майка -звяр за детето ми съм(не без помощта на психолог). И започнах да се саморегулирам (така да се каже).

  Та от моята камбанария  - отиди на психолог. За себе си, за семейството - мъжа ти, заради детето ти. Изясни си картинката - може би то усеща напрежението в семейството. Моят мъж беше на принципа - дете се гледа от майката, аз се прибирам да си почивам. И това не се оправи дори  и след отглеждането на 2 деца. Които бяха отгледани в постоянно напрежение, скандали и битки от моя страна: "И аз съм човек".
   Ако и твоят М е такъв- няма оправия. Направо търси бавачка, без даже да го питаш. И те не си го казват директно. Никакви разговори няма да помогнат. Отричат до последно и все нямат време, сили или просто ти си виновна, или: "Детето иска теб, с мен не ще да стои".
  А ако имате и различни гледни точки относно начина на отглеждане - това още повече натяга атмосферата. Например: ако ТМ смята, че трябва да научиш детето на гърне, а ти държиш то само да се откаже от памперса. Това е толкова взривоопасно положение - той не иска да сменя наакани памперси, но и не му се занимава сам да научи детето, а ти не искаш да го учиш... Напълно достатъчен повод мъжа да си търси кой да е виновен. В случая майка ти, че не иска да поеме внучето. На принципа: Щом моята майка може, защо твоята да не може? Ти си й дъщеря, говори с нея.....

Последна редакция: пн, 05 сеп 2022, 15:25 от 512

# 82
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако неговите представи за бащинство са такива, каквото и да му се представя за правилно, той пак ще си държи на неговото.  От това, което написа Тони става ясно, че се случва точно в събота и неделя мъжът й да е по обекти, тя да е на работа, а детето да е болно. Тогава или той, или тя трябва да остане вкъщи. Той затова е недоволен.

# 83
  • София
  • Мнения: 28 579
Комфортът с малко, често боледуващо дете е съмнителен. Който не иска да се занимава с деца, не създава деца.

# 84
  • Мнения: X
А на мъжа комфорт не му ли се полага? Само питам, за мене и двамата са страхотни егоцентрици и доста се надценяват
И на двамата им се полага, но не мисля, че са егоцентрици, а че са се уморили от натоварването, което е на главите им. На нея ѝ е тежко с малко, палаво и боледуващо дете. На него му е тежко, ако той е основният breadwinner, особено в сегашната икономическа ситуация. Така могат лесно да гръмнат бушоните човек. Да седнат, да изговорят нещата. Не е като да няма варианти.

# 85
  • Мнения: 2 099
Благодаря. Моля темата да се заключи. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт