Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 11

А преди 15 години да я бяхте видяли! Осен пататник и паниран боб, още помня качамакът как се сервираше тогава, а за марудника не ми се отваря дума.

Аз благодарение на вас горе долу се ориентирах къде да спим и да спрем за храна. Нямам представа как е било, със сигурност сте прави, но от всички заведения там беше най добре от към храна. Беше вкусно и чисто, да сервитьорката бе бавна, но...преживява се.
Обмислям да се върна но през магистралата и Хасково, Кърджали и Златоград, те ни останаха, ама ще е догодина.

Може ли да дадете идеи за нещо интересно за посещаване (или място за отдих за уикенда) -  между Сф- Пловдив или около двата града (и да има достъп с транспорт, поне от София)?
Само за ден (или с нощувка)

То зависи колко искате да се отклоните от магистралата и какво да правите. На прима виста се сещам Долна баня, Костенец, Копривщица, Калофер, Хисаря.

Карлово, Клисура, Велинград, Асеновград, Хисаря, Старосел..
Но важно е и какво ви интересува - разходка в самия град, топли минерални извори/спа, културни и археологически находки, екопътеки, туризъм...
И с какво ще се придвижвате - с кола или обществен транспорт (автобус/влак)?

Здравейте. Можете ли да ми препоръчате място за нощуване в близост до Кръстова гора? Да е чисто и ако има двор да тичат децата, би било супер.

Утре се прибираме от Гърция и си мислех да видим нещо в района на Златоград. Освен Етнографския музей има ли друго интересно?Музеят на пощите дали работи?

За мен Златоград беше малко разочароващ... има няколко старовремски реставрирани къщи и толкова. За този музей на пощите не знам, но ако минавате след това през Мадан, може да посетите Кристалната зала. Заслужава си.

Ние бяхме в Златоград миналата есен и станах с впечатление, че музея на пощите не работи, изглеждаше поизоставен.

В самия Златоград освен Етнографския комплекс друго не се сещам. Ако не ви е стигнало, може да хапнете в гръцкия ресторант под Общината , има и гръцки магазин до него.
С 2 км само отклонение от пътя е Дървената джамия в Подкова с провиралките- на мен ми беше интересно.
Много неща има около Златоград, но едва ли ще ви се търсят и гледат при толкова път.

В не особено популярен район на Родопите около Мадан, Рудозем, Смилян, Могилица и още много населени места наоколо има много какво да се види и преживее.
Но сега искам да ви разкажа, за една друга пещера по-различна, пещера Голубовица и едни много приятни и борбени момчета от района.
Препоръчвам приключението беше интересно, забавно и за малки и големи.
Водната пещера Голубовица не работи целогодишно, през нея минава река с високото ниво на водата през зимата и пролетта. В зависимост от количествата валежи през пролетта, в пещерата е възможно да се влезне в средата на юни – началото на юли.
Имахме екипировка от вълнени шошони, плетени от родопски баби, гумени ботуши като гащиризони, дъждобрани и челници. Момчетата от Клуба по Спелеология и Екстремен Туризъм „Мурсалица“ http://www.hodih.com/ са подготвили всичко необходимо. Ходихме в пещера без осветление с челници, стъпвахме в река и пясък, много интересно преживяване. На места дълбочината беше почти до кръста ми, водата студена, гумените ботуши се впиваха в крака ми 😊
Имаше съвсем малък отвор между скалата и водата, през който трябваше да продължим съвсем малка дупка в скалата, през която съвсем не проумявах как ще преминем. Водачът ни обясни, че такива места в пещерите се наричат полусифон.
Последваха нови инструкции – как всеки от нас да се разположи в малката гумена лодка, с която трябваше да премине през полусифона заедно с един от водачите с разперени крака. Изглеждаше лесно, но с толкова обемни и тежки неща по теб, това сядане и завъртане в лодката, вдигане на краката и изтръскване на водата от ботушите беше интересно предизвикателство. Така с помощта на гумени лодки, умело направлявани от нашите инструктори-пещерняци, преминахме през сифона за малко носа ми да бъде изпилен от скалата, щях да спестя няколко хиляди за корекция на носа. На места скалата почти опираше във водата, затова трябваше да бъдем прилепнали на дъното на лодката. Слизането от лодката на другия край на сифона също беше забавно, тип дядо вади Ряпа. Накрая стигнахме до място, където скалата съвсем се врязваше в реката и входът за натам беше доста под водата. Такова място се нарича сифон, за разлика от полусифона, през който преминахме с лодките нашата експедиция спира до тук.
2019 година е проведена експедиция с участие на водолази и спелеолози,  спускане на водолаз до 150 метра в този сифон, само един е успял да достигне до тази дълбочина от общо 300 метра, според направени проучвания от екипа. Не ясно какво се случва и колко е трудно да се достигне на толкова метри под земята с ледена вода. Тъжното е, че момчета от този клуб се само финансират, за тази експедиция от държавата са получили 800 лева, които не са достигнали дори за гориво. Горчивият вкус ни остава, когато малко по надолу виждаме табела за Крепост Калето и каньон край село Кошница за 1 800 000 Евро, за няколко дървени стълби и две площадки с гледка. Е гледка си я биваше, ама си задаваш въпроси, защо тези момчета са оставени да се оправят сами? Водачът на групата ни сподели, че в много държави „Пещерен водолаз“ е професия, работиш срещу пари, а в България е хоби. Много опитни момчета водолази са отишли в чужбина да практикуват хобито си като професия, дай Боже всеки му да може да работи това, което харесва. Освен това ни разказаха, че в много държави на опасните места вместо водолази това се прави от роботи. Ама къде ти роботи в Родопи.
Е накрая най-опитния от тях със съжаление ни каза, че може би ще отказва от опитите за изследване на пещерата, нямал сили вече да се бори ☹
Уважаеми приятели, Родопите са магия! А Момчетата от Клуба по Спелеология и Екстремен Туризъм „Мурсалица“ http://www.hodih.com/ предлагат изживяване, което се помни дълго и остават надежда в мен, че има такива хора, с които да пребъде България!
Накрая, за който желае има въздушен тролей, ама преглътнах страха и се пуснах, да дам пример на децата, че човек и на 40+ предизвиква себе си
Беше един незабравим ден за цялото ни семейство!

Миналата година бяхме в Голубовица. Впечатляваща е.

Да посещението на Голубовица е невероятно преживяване. Препоръката ми към момчетата които организират туровете е да проявяват малко повече професионализъм. Когато поемат ангажимент за ден и час, това е ангажимент, а не на място клиента да разбира, че междувременно са поели друг ангажимент и този към него отпада.
Не случайно старите кадри в туризма имат следната максима- В туризма се работи със сърце и душа.
Точно в този район има хора които го правят, и това кара и туристите да се връщат отново.
На едно място няма да се върна, на крепостта Калето при с. Кошница , а за пещера Голубовица, имам вече едно наум относно точността с предварителна уговорка.

vioila, страхатен разказ. Надявам се догодина да я посетим.

Panayotu, би ли споделила защо няма да се върнещ, на крепостта Калето при с. Кошница?


Ние днес отново си направихме разходка по Струилица. Водопадите почти ги няма, водата доста е спаднала. Мъхът по скалите е сух. Родопският силивряк вече не се вижда. Толкова се радвам, че юни успяхме да видим пътеката в пълният ѝ блясък.

И сега ще задам един въпрос. До бялата къща, където, започва пътят за втория водопад по Струилишката пътека – водопад мечешки дол има два гроба. Те имат ли някаква история защо са там?

Ами видяла съм я- там за първи път опитах паниран боб -нещо уникално беше, марудника също, а зимата имаха страшни суджуци на скара .После  всяка година я посещавах поне по един път , нищо че съм от Бургас и в интерес на истината беше добре .. но след ковида определено се влошаваше и така до август тази година, когато направо се разочаровах.