Много зависи от начина на живот и предпочитанията. Аз работя изцяло онлайн и обожавам да селяндурствам. Считам, че съм привилигерована да мога да живея половината време в София, а другата половина в селското шато. Както се казва, раят за мен е ад за други.
- Публикувана: 6 септ. 2022, 21:02 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2022, 15:22 ч.
Колко е семейния ви бюджет?
Съгласна съм с рф22. Баща ми купи вила преди много години, бях малко дете. В нещо като вилна зона на град е, курортен, но далеч от София, където живеем. Летата прекарвахме там с майка ми и брат ми, баща ми ходеше есента за лов и риболов. Основно поддържаше той, косеше двора, оправяше дребни неща. Винаги като отидехме първите дни се счупвахме да чистим. Всичко в прах, имах чувство, че се местим завинаги. Но после беше яко цяло лято на свобода.
Сега обаче имам 25 дни отпуск годишно, преди к19 работех хибридно и не бях изцяло хоум. Просто нямаше как да съм там, имах и финансови проблеми, въобще не ми е било до мисли за тая къща. Сега обаче покрива е за ревизия, още куп неща. Татко си отиде, сега с брат ми е трудно да се разберем кой какво. Хем искам да поддържам това място, хем не се справям. Такъв имот не е за всеки, ако не ми беше наследство, не бих купила със свои пари.
Мечтата на татко беше там да живее от май до ноември и да се махне от града, но за жалост не успя да си я сбъдне.
Сега обаче имам 25 дни отпуск годишно, преди к19 работех хибридно и не бях изцяло хоум. Просто нямаше как да съм там, имах и финансови проблеми, въобще не ми е било до мисли за тая къща. Сега обаче покрива е за ревизия, още куп неща. Татко си отиде, сега с брат ми е трудно да се разберем кой какво. Хем искам да поддържам това място, хем не се справям. Такъв имот не е за всеки, ако не ми беше наследство, не бих купила със свои пари.
Мечтата на татко беше там да живее от май до ноември и да се махне от града, но за жалост не успя да си я сбъдне.
За нас е идеално наличието и на вилата, и на морското ни жилище. С уточнението, че аз от няколко години не работя, а съпругът ми работи в собствената ни семейна кантора и така си предвижда ангажиментите, че да има достатъчно време да работи от дома или да има свободно време между ангажиментите.
Ако на децата не им допада да са "вързани" някой ден с подобни имоти, парите са вътрев тях - да продават и да правят каквото искат. Още повече, че вече част от децата ни живеят трайно извън страната и накрая може и никой от тях да не остане тук.
Уиш, задължително ще пием по кафе из околностите. По комшийски.
Ако на децата не им допада да са "вързани" някой ден с подобни имоти, парите са вътрев тях - да продават и да правят каквото искат. Още повече, че вече част от децата ни живеят трайно извън страната и накрая може и никой от тях да не остане тук.
Уиш, задължително ще пием по кафе из околностите. По комшийски.
Нашата вила я чистя за около час. Мъжът ми се мъчи на двора /с кеф/ за около половин ден. Има прахосмукачка за листа и моторна ножичка. Останалото време се търкаляме на верандата и плажа. Но не става за онлайн работа, защото с нета е сложно.
А освен това имам градски транспорт на две крачки.
А освен това имам градски транспорт на две крачки.
Селските къщи за уикенда според мен добре вървят с някоя баба или дядо в тях да те посреща с радост и приготвени лакомства. БНД има такава къща ама без баба и дядо. Като сме ходили някога - прах, вехтории, водата спряна, дворът във висооока трева. Стоеше си като паметник. И малко призрачно. Не се пораждаше никакъв възторг в моята душа. 
Аз съм пораснал така и много ми липсва това, ако трябва да съм честен. Редовно сънувам как в младежките ми години ходихме на вилата, печката на дърва, снега през зимата, двора и градината. В момента просто нямам физическа възможност да поддържам къщата и да ходим там. Иначе в редките пъти децата особено много им харесва и ми е криво, че не мога да им осигуря да прекарват време там извън града както аз съм имал такава възможност като малък.
Вила, имот в чужбина, далеч от дома, кемпер е за хора, които разполагат с времето си.
За останалите е чист пасив.
За останалите е чист пасив.
Ние за това избрахме град Елена. Близо е до Търново, голяма част от хората работят там, зимата пътищата са много добре почистени. Специално при нас, чистят, осоляват, опесъчават много редовно. В Елена има лекари, зъболекарски кабинети, бърза помощ, училище с гимназия, училищният автобус взема детето пред нас, магазини... Всичко нужно за нормален живот. Но! Има села и махали които се водят към Елена, а са по близо до Сливен. Така, че наистина точната локация е много важна и другото - наличието на вода. Ние имаме късмет с кладенец. Случвало се е лятото да има недостиг заради хотелите и кладенеца ни спасява за битови нужди.
Не е за всеки живота на село, че и в малък град. На мен ми харесва, но сина ми само чака да завърши гимназия и да се върне във Варна.
Но ако някой иска селска идилия - пукаща камина и меко падащ сняг зимата, домашни зеленчуци, плодове , тишина и спокойствие - идеално е!
Не е за всеки живота на село, че и в малък град. На мен ми харесва, но сина ми само чака да завърши гимназия и да се върне във Варна.
Но ако някой иска селска идилия - пукаща камина и меко падащ сняг зимата, домашни зеленчуци, плодове , тишина и спокойствие - идеално е!