ДЕСЕТИ клас 2022/2023 - 2

Аз също не съм привърженик на идеята gap year, въпреки че при мен така се стекоха нещата навремето, че по неволя си причиних такава. Много исках да уча в САЩ, не ми се получи и не бях к андидатствала тук изобщо. Кандидатствах на следващата година. Но трябва да си силно мотивиран и с ясното съзнание, че след това ще учиш. Иначе има риск да те грабне животът. Да почнеш нещо да работиш. Да ти се услади да си изкарваш пари и да си в някаква степен независим, да срещнеш някого. Като ти е свободно цялото време, енергията може да се насочи в неочаквани посоки. За мен също е по-разумно нещо подобно да се прави след бакалавър примерно. Или ако човек реши, че това, което е записал да учи не е неговото и има нужда от преориентация.

Нашия батко беше при нас само първата година докато се ориентира в СГ. През ваканцията се изнесе там на общежитие, започна работа - учеше и работеше. Всичките му познати бяха на същия принцип.
В един град , а я се видим на две седмици я не.
Малкия мечтае за този момент. Да е самостоятелен. Макар, че аз не разбирам с какво му пречим.

Ще се включа и аз в темата вече с десетокласник в българската образователна система.
Тази година преди университета в някои страни е задължителна, като поне 6 месеца трябва да се работи. Преди повече от 20 години учих в един институт в Испания и там беше пълно с шведи, които вече са работили своите 6 месеца, но те имаха право лично да вземат почти безлихвен кредит от държавата, който да изплащат в следващите години до пенсия. Можеха да учат език, където си поискат стига училището да е сертифицирано и да имат над 80% присъствие в часовете.
Та това е традиция в някои северни държави, естествено, при условия подсигурени от държавата. У нас не бих плащала на някой да си почива цяла година, но пък който иска да работи нека поне да види какво е. И пак риска да не запише и да не завърши университет става по-голям така. Още повече тук завършват училище на 19 години. Моят син би трябвало да завърши на 17 и в края на годината да стане на 18, та съвсем не го виждам как точно ще работи истинска работа без да е пълнолетен.

Еха, Бояна
Драго ми е да те видя.
Нещо явно има промяна при вас с училището, така ли?

Да, преместих го от ФЛ в българско частно училище, езиково. ФЛ доста затънаха по време на пандемията, сто пъти смениха ръководството, учители нямат, а и най-вече за 14 годишен да е на училище от 8.30 до 17.30 е съсипващо и за фигурата, и за психиката. Да не говорим, че и не виждам нещо да са научили напоследък. Та реших, че не е зле да има българска диплома, и да учи до обяд. Разбира се, решаващо беше и неговото нежелание да продължава по френската система.
Сега още се адаптира към българската, но той е учил български, българска история и география, и остават термините по другите предмети, а и математика, на която не е фен и без това, та не е проблем системата. Ще видим какво ще стане.

и как точно ще се реализира това "пробване на различни неща с цел да си намерят интереса"?

Раздвижила се е темата и това ме радва. Моят син не е споменавал за такива gap щуротии още. Или няма желание, или е наясно, че една година шляене няма кой да му финансира. За университети само аз се замислям отвреме навреме, струва ми се, че на него това му се струва нещо твърде далечно. Има уж разни идеи, но ще видим. Учене в чужбина ми изглежда засега като мисия с много неизвестни. Може да завърши тук, а после да ходи някъде навън за магистратура. Отказвам се да го мисля от сега. Едно, че него още вятър го вее на бял кон, и второ, че всичко около нас толкова шеметно се променя. Не мога да направя точни планове за след месец, а какво остава за след две години.

Хепи, този път ти го каза 😀...В един отбор "караме" с теб 😁...

Този "термин", за който говорите, за пръв път го чувам 🤣 като човек неизучавал АЕ...Ми кажете си нормално - "пропусната" година за висшО 🤣...
На този етап положението вкъщи е: не какво ще уча, а ученето ще ми пречи да работя 😉 - другата крайност...За града ни си е направил плановете за следучилищните години, "трупал" си нужните познанствата сега в сферата, която го интересува, създавал си име...Дали плановете му ще станат реалност, времето ще покаже и той ще си реши какво, кога и как ще учи - достатъчно голям ще е вече...Не си мисля, че ще се остави финансово да е на моите плещи ако има такава "пропусната" година....И сега поработва, намирайки си сам какво...

Нашето съседче, "дете", вече  10  година е в свободна година - ни работи, ни учи и се кара с майка си за пари. Явно още не е намерило нито себе си, нито психолог, който да го насочи къде да се намери.

Големият като завърши училище се беше засилил по Еразъм програми. Едната беше за година в Чехия, но вече беше  кандидатствал и си мислеше, че ще сме против. Аз всъщност му казах, че е чудесна възможност, но той не ми повярва. Пък и нямаше да е на моя издръжка , но все пак се ограничи на седмична програма в Словакия.

Наистина се раздвижи темата. И аз от вас научавам за тази gap year, девойката не е споменавала.
Чета ви редовно, но не пиша, че напоследък ни е подхванала инерция и нямаше нищо за споделяне. Тази вечер Е. много ме зарадва, по-скоро разчувства с есе по БЕЛ. Това е избрала и като профил, може би и Философия.
За кандидатстването се е насочила за сега към наши университети, нещо като Психология за сега, но това може да претърпи промени до 12 клас.
Записа се на В2 АЕ в Интернешънъл Хаус и за сега е доволна.
Та бутаме за сега и само се надявам да не потъне желанието и за следване и да иска да се развива.

Ами той терминът не се отнася непременно за след 12 клас. Използва се и за възрастни, които си вземат година отпуск неплатен и пътуват, почиват, правят неща, които обичат, осмисля си живота и т. н., стига да могат да си го позволят естествено. В България май не е толкова популярно, заради не толкова високия стандарт. Вероятно не са много хората, които могат да си го позволят финансово.

Надявам се тази дума gap year да не я чуя никога от устата на набора. Това ще означава просто никакво висше. Тъй като учи в гимназия , осъзнал е,че няма да има професия , за него е априори задължително да учи висше. Ако имаше някакъв занаят, друго щеше да е. Сега, ако не учат в търсената специалност, защо не. И до човек е, разбира се. Мъжа ми средното му е готвач. Навремето, като е бил ученик, си е правил сметка толкова пари ,до толкова, за колко време (по комунизма е учил и тогава се знаеше всяко професия какви доходи ти носи ). И си е бил доволен. Завършил е, работил няколко години , но отношението на собствениците към персонала, перспективата да стигне до една кухня цял живот, го е накарала да реши да учи нагоре. И, така. Понякога и тава го има. Да видиш живота ,че не ти донася удовлетворение , и да го промениш. Но не е лесно ,де. Той е бог на химия, обаче в дипломата му седи тройка, а изпита му е бил баш химия. Влезнал е с високата оценка, но, имал е всички дадености да е доктор, но е нямало как да стане, дори и да е искал. За това ,гап не гап, трябва да се има предвид,че оценките сега имат значение и могат да са ти пречка. Детето също иска Еразъм, даже се беше навил да пробва по онази програма със семейство в САЩ, докато е ученик, ама не се напънахме да кандидатства. А и в нашия случай си гледа кефа, нито много учи, нито се е лишил от нещо, за да иска да почива. Друго ще е ,ако е в някакво гърчаво училище ,където да има тормоз за учене.
А за Гап за големи,  като гледам колко млади хора работят някакви, за мен много често дори и измислени професии , он лайн, без офис, то за какво им е почивка? Те са си с перманентна такава. И могат да пътуват, и могат да работят от целия свят. Та, ако се работи такава работа, пей сърце. На нас не ни се очертава такава работа, много е общителен и не знам дали ще вирее сам пред компютър цял ден,без реален социален живот и нови хора. Не го виждам в това. Какво иска да учи, има една наум, ако не стане, ще е нещо хуманитарно .

Всъщност се сещам за работещи хора, които получават т.нар burnout , но за да си вземат gap year или са на обезщетения или на страничен доход, за който не полагат активно труд😅 Сори за офтопика...дано не стане поредната мода сред младежите.

И аз, и аз.
Не му е дошло времето у нас още, аз и да се притеснявам, смисъл няма. Да ги притискам и навивам също не е решение.
И аз съм изпуснала новата тема май

П.П. Дописвам си за gap годината. Аз си направих такава след 3 курс в уни и след това си продължих съвсем нормално точно откъдето бях стигнала, НО няколко от приятелите ми, които го направиха също - не продължиха.