ДЕСЕТИ клас 2022/2023 - 2

Ние ще търсим университет в България, още се лута девойката какво иска. Ние се опитваме да я насочваме, но за момента не ни отразява. Иска да се занимава с генетика, но без да учи медицина. Има ли такива специалности?

Сякаш има
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/b … netika_i_genomika

Чета ви за gap year и си мисля,че е нож с две остриета.Може да учи след нея,но може и да мине на системата - това не ми харесва,искам друго и така да си кара неопределено време.Казвам го от личен опит.Племеникът ми замина за Баден Баден ,изкара 3 години и...не му хареса.Отиде в Хамбург и смени не знам колко специалности,де изкарал година ,де не! За това пък обиколи цяла Европа и част от Америка и все търсеше къде ще му хареса или си взимаше почивка.Не,че забелязах да се е преуморил.Просто мама плащаше,а той поработваше от време на време.Да,ама майка му почина преди няколко години и остана без финансова издръжка.Понеже получи немско гражданство се издържаше с помощи и от време на време сестра му му праща пари. Преди година си дойде взе колкото може пари от баща си и отново се върна да търси къде му харесва.
                   Започването на работа преди завършване също носи рискове.Нашата студентка отида с леля си за два месеца да работи .По специалността и беше,ама в Турция и сега я гледам как все още не е отишла на лекции,а се върна преди три дена.Мрънкам аз за лекциите , а тя - и какво толкова ,да не би да беше лошо.Купон,голяма заплата и сега трябва да се върна към скучното ежедневие.Бързо я върнах към действителността и днес очаквам да се е появила на лекции,че семестъра скоро ще свършши докато се помотава.
                  Така,че определено не съм склонна някой от нашите да се възползва от gap year.Или учи или отива да работи и се издържа сам.Да си носи последствията от решението.

Но всички тези примери нямат нищо общо с провал заради целенасочен избор на gap year. Напротив, става дума за деца, които започват да учат, пък прекъсват, пък се лутат.
В общия случай който иска да учи, ще си учи, както и обратното.

На запад е голям проблем започването на работа преди завършване на гимназия, защото децата виждат, че изкарват пари, докато живеят с родителите си тия пари им отиват само за глезотии, но те не го съзнават. И много често напускат училище, изобщо не говорим за това дали ще учат университет. Та си е рисково това първата година  след училище да не се учи, особено ако детето към момента има други приоритети и си живее при мама, увеличава си джобните и си мисли, че цял живот ще е така. На 18-19 още не могат да мислят в перспектива повечето и се надявам тези западни проблеми да не залеят и нас.

Аз гледам на висшето образование не само като път за професионална реализация ( човек, ако има акъл, ще се реализира все някак, може и без висшо). Но тези години в университета трябва да отворят светогледа на младите хора. Тези натрупвания са важни в тази възраст за изграждането им като личности. Също така те винаги могат да работят нискоквалифицирана работа, ако искат, но е по-добре да имат избор.

Това с изкушението от парите, които млад човек изкарва работейки, е безспорен казус. Но поне у нас е валидно и след завършване на университет, защото има доста трудоемки специалности, които след това предлагат много ниски стартови заплати в сравнение с разни други начинания, неизискващи особена квалификация.

Моят младеж цяло лято обясняваше как през другото лято ще работи. Сега нямаше още 16. Отсега си прави сметката в кои заведения може да се пробва и колко ще изкарва. Лошо няма, ако иска да работи през лятото, да работи. По едно време обаче спомена, че може да започне още сега, в учебно време. Е, тук вече и двамата с баща му бързо му отрязахме мераците. До 30.06 работата му е да учи и точка.

                   Вярно е ,че който иска да учи си учи , но според мен искащият да учи хич и не се сеща за gap year! Целта му не е да си "отпочине" ,а да се реализира в желана област и просто няма време за губене,защото е наясно точно какво иска.За нея се присещат колебаещите се и тези,които вече са видели резултат от труда си работейки през лятото или по друго време.Колебаещите лавират и се възползват най-вече от родителските възможности за финансиране,защото не винаги могат да започнат добре платена работа за да се самоиздържат особено в чужбина.А работилите с добро заплащане и харчещи парите си за собствени нужди решават,че така ще е винаги.Да,ама не! Следват нови задължения и изведнъж по никое време ти щуква,че и диплом трябва и тогава се струпва и работа и учене.

Ston на колега дъщеря му работи от 16 г. KFS, в театъра гардеробиерка и др. Сега е студентка 3 курс право и продължава да работи и учи.
 Не е до липсата на средства, а защото така се чувства още по самостоятелна. Живее с тях, но  екскурзии, почивки - позволява си детето.

Аз съм съвсем Ок да работи, но през ваканциите. През учебно време има училище, фитнес, излизане с приятели и някъде между фитнеса и приятелите вкарва малко, ама съвсем малко, подготовка на уроци. Ако започне да работи докато учи, трябва да пиша училището бегало, защото фитнесът и приятелите няма да пострадат, а денонощието си е все така 24 часа. Но щом му се работи, на 01.07 да заповяда или айде от мен да мине, може и на 20.06, и без това в края на учебната година само симулират ходене на училище.

Да се включа и аз с мнение в дискусията за т.нар. гап година. Живея и работя в много национална среда и от няколко месеца, като започнахме с набелязването на университетите, започнахме да говорим с приятели и колеги за пропускането на година. Приятелка микробиолог от Швеция ми разказа, че там е  нормално да имат една година прекъсване след завършването. Тя лично така е направила, една от причините е да съзрее допълнително, освен това през тази година тя е работила половината време за да събере финанси, после е пътувала до Изрaел и е работила в приют за животни.  Сега нейната кръщелница прави същото, но напролет започва да учи медицина. Улеснението при тях е, че те нямат кандидатстудентски изпити, те кандидатстват за място в университета само със средната оценка от положените матури. Същото съм чула от колеги в Германия, Белгия, Нидерландия, Финландия. Но всеки от тях е работил, за да има средства да пътува и след това се връща към университета.
Често се среща обаче и случаи да са две или три години в „междинна година“ това е термина във фламандския език, която продължава понякога неопределено време.
 Повечето колеги, които сме от южна Европа, не споделяме това мнение и необходимостта от такава година, защото все пак това се отразява на децата. Може, би това е причината все повече университети да предлагат т. нар. двойни специалности или Либерал арт и науки. Скоро посетихме деня на отворените врати в няколко Нидерландски университети и те точно такива възможности предлагат за деца, които не са решили какво точно искат да учат. Засега моето момиче уж знае какво иска, та ще трябва да се подготви за кандидатстудентски изпити, тъй като специалността във всяка една от страните които е избрала е с изпит.
В моята работа също имаме право на такъв отпуск в рамките на 9 години да търсиш себе си или да опиташ нещо ново. Имам колежка адвокат, излезе в такъв отпуск замина за Ирландия и се занимава с хобито си. Не знаем дали ще се върне отново, но поне има времето да реши кое харесва повече.

Не споделям gap. Всички, дадени примери за положителна страна са от държави със съвсем различен манталитет и образование.
Споделям написаното от гадамер по въпроса.
Въпреки че ходихме на срещите за обучение, уж горе-долу знае какво иска да учи, ние с баща ѝ не сме убедени. Като добавим и това, че не споделям нейното желание да ходи да учи в чужбина (по-скоро не иска да живее в тази гняс, която е тук, отколкото се вълнува от нивото на обучение), общо взето се надявам за 2 години да се избистрят перспективите и не приемам, че вижданията в момента са окончателни.

Замислих се колко пък могат да изкарат, работейки първа работа без високо образование, че да пътуват, да се издържат, пък и да си помогнат за бъдещо образование?
И аз споделям мнението на Гадамер и на Дидиа. Изобщо не виждам смисъл от търсене на себе си без да започнеш да учиш и да го разбереш пробвайки. Дори и да имаш супер мечта за определен университет и не те приемат точно там, то можеш да започнеш в друг, евентуално ако втората година те приемат, то после може да ти признаят взетите изпити, което пак си е нещо.
Ние обсъждаме и резервни планове за бг образование за поне една година ако не се случи таз мечтана Франция.

На мене лично не ми харесва идеята за gap year, но пък много ми харесват различните гледни точки. Те винаги имат голяма добавена стойност.
В този смисъл благодаря  за поста на pepsun.
Той е най-доброто написано по темата.