Ами, ако се вярва на думите ѝ, че тя всеки път свършва, явно човекът я свършва някак си.

Но тя пак е недоволна.
Питам се просто той самият дали свършва всеки път и дали проблемът не е точно там? Защото, нали, нещо я гризе съвестта, че тя задоволена, той – не.
Иначе не разбирам проблема. В секса има едно просто правило: ако нещо задоволява и двамата партньори, значи всичко е наред. Ако тя е задоволена (свършвала била), а той – не, това е негов проблем. Щом човекът с проблема не търси решение, значи ситуацията го задоволява и лично той няма проблеми.
Питам се обаче, защо човекът, който уж всеки път е задоволен, рови и пуска тема?
И какво ме притеснява - дали мога реално да живея по този начин. Защото не искам секса да е "някакси".
Била съм с мъж, който беше способен буквално с часове да поддържа ерекцията си.
Неговата реакция по време на тези разговори:
Да, разбирам и се радвам, че си загрижена за моето удоволствие. Точка.
Просто се измества темата на разговора и се опитвам да го наместя. Едно е да обходят ерогенните ти зони и накрая да свършиш, съвсем друго е да получиш удоволствие от секс, в който има освен физическо удоволствие, също и тръпка, страст, удовлетворяване на не само физическите потребности. Това наричам аз сексуално задоволяване.