За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

Моите двамата ( на 12 и на 8 ) взеха много да се карат. Малкият и подпитва от известно време за кого щял да бъде апартамента. Обяснявам, не вдява. Майка ми твърди, че с него такива разговори не е водила. Определено има ревност спрямо кака си. Та като заспорят и всеки вика "За мен" казвам, че накрая няма да е за никого - ще го продам, ще си наема жилище и ще си живея с парите. Опулват очите и не им се вярва. Истината е, че няма да ги оставя на пътя. В моя случай е как да направя така, че да подсигуря щерката - да има някаква сигурност, място, на което да се приюти винаги и същевременно да не я подведат да продаде или заложи имота, понеже е наивна.

Моите родители с цената на много лишения и смешните си даскалски заплати ми помогнаха да завърша висше образование. Започнах да работя през летните ваканции на 16 години и в университета също. Беше трудно, мизерно и гадно, но не се оплаквам, защото научих 2 и 200.
Сега често казвам, че единственият повод за радост от това, че не съм богата, е фактът, че няма как да разглезя децата си. Дъщеря ми работи вече две лета, догодина живот и здраве, ще е вече студентка и категорично казва, че няма да живее с нас и че ще работи, за да е самостоятелна. Ако мога (вероятно няма да мога), бих им купила по една боксониера, за да имат винаги покрив над главата си в случай на нужда - но това е в резултат на моите собствени преживелици, когато останах без дом.
Имам поглед върху големи "деца" все още сучещи от родителите - там купените апартаменти, коли и плащаните сметки са яко средство за контрол тип "ако не ме слушкаш, ще ти спра кранчето". Грозничко ми е подобно поведение и никога няма да постъпя така с децата си.
Имам позната, която ходи регулярно да изчисти апартамента на синчето, студент на около 25 години...
В другата крайност е майка ми, която се стиска до безумие само и само да не се наложи да помогна финансово - безкрайни спорове с нея имам по въпроса и тя продължава. Плащам ѝ сметките онлайн и казвам по-ниска сума, само и само да ѝ останат някакви пари. Идва вкъщи, оставя пари и изчезва , после се карам с нея да ѝ ги върна.
Помощта към пораснали деца смятам, че е редно да не е финансова освен в случай на криза. Мама винаги е помагала за гледането на децата, когато боледуваха леко, в тежките случаи и по болници бях аз на фронта, разбира се. Сега ми помага с поливане на цветята и хранене на рибите, докато ни няма, а понякога синът ми ходи да спи при нея и тя му помага с уроците - това е огромна помощ, за която съм дълбоко благодарна. А тя живее за внуците си.
Подозирам, че когато остарея, ще съм същото упорито гордо независимо бедно магаре.

Ако мога, бих взела гарсониера, не боксониера. Най-малкото чета, че боксониера е трудно продаваемо/ ликвидно жилище. Иначе, ако съм сама и пенсионер ми е достатъчно на мен. Обмисляла съм и вариант едното дете да учи (да го издържам), а за другото жилище, но едното не го виждам студент, а другото за сега не иска, щял да работи като завърши гимназия.

Сигурно вече сте се скарали,но четох едно мнение тук как дядото плаща такса на частно училище на внучето, защото родителите не могат да си го позволят. За мене има нещо много сбъркано в конфигурацията поколение 2 да е по-бедно от поколение 1, та да се налага 1 да плаща нещо от ента необходимост за поколение 3, дето по принцип е задължение на 2. За някакви изключителни случаи като заболяване, лечение е разбираемо. Ама частно образование ми е малко гевезене.
И това ми е като цяло и мнението по темата - помага се в определени обстоятелства. Иначе се свиква лошо.

Разликата е в целите, които ще си постави детето, учейки в Харвард. Образно казано, едно дете ще се стреми да стане Просто Киро, а друго - Стивън Хокинг.

Пише го. Също така пише "ако имат възможност", което прави планина разлика.

Съвсем нормално е поколение 2 да е по-бедно от поколение 1 в определен момент от живота. Поколение 2 вече си е осигурило дом, децата му са изгледани и работят и всички доходи са свободни, включително и за помощ към поколение 2 - при желание. Поколение 2 тепърва плаща ипотека , или наем, леда малки деца,  развива се в професията и като цяло разполага с по-малко свободни средства. То ще изпадне в положението на поколение едно чак когато децата започнат да работят, дотогава са чист разход. Затова много баби и дядовци имат възможност да помагат.

По принцип, не е нормално поколение 2 да е по-бедно от поколение 1. Точно по тази причина е интересно, че онези лигльовци, бумърите, са първото поколение от доста време насам, което е по-богато отдецата си, т.е. взели са, дундуркали са ги, но те самите почти нищо не са направили и оставили. Това, в световен мащаб.

Нормално е поколение 2 да е по-лесно от поколение 1 в един момент, но обичайно този момент е много преди поколение 1 да се пенсионира и поколение 3 да е в студентска възраст.

Да, това е тенденцията. След растеж, кривата се обръща.
Всеки, който е постигнал нещата с труд, ги оценява. Много рядко това обаче, се оценява от поколението, което ги получава на готово.
Да, някои от тях са благодарни. Повтарят го непрекъснато и рядко се напъват за нещо, защото няма нужда. За съжаление, тази лежерност се проектира и върху следващото поколение.
Това са мои лични наблюдения, върху заобикалящият свят.
Рядко се наблюдава и децата на богатите и известните, по света, които са осигурени, да са постигнали нещо.

Mama Ru, абсолютно трябва да не се допуска децата да мислят кое било за тях и кое не. Това е предпоставка за големи разправии някой ден. Всичко си е за теб, да си жива и здрава да ги гледаш и помагаш. Как ли пък отсега да мислиш къде ще иде апартамента.

Аз бях шокирана, когато синът още в ДГ зададе този въпрос. Не знам какви разговори са водили и откъде му е хрумнало, но горе-долу по него време започна и раздорът между тях.

Нормално е да им обясниш, че ще им помагаш да се устроят един ден и да имат собствени жилища. Твоето си е твое, да не го мислят и делят. Ти ги отглеждаш и това е най-важното, което им даваш.

Възможно е синът ти да усеща твоите притеснения относно сестра му и да се страхува подсъзнателно, че за нея "ще има повече" от каквото и да е. Но всякакви материали разпределения трябва да бъдат пресечени и да не мислят в тази посока.

В един момент да, но ти не цитираш момент, а доста дълъг период, десетилетия. Именно това имам предвид под лошо свикване - ами те и без това няма къде да харчат, защо да не ги дадат за внуците.
И аз имам затруднения да си платя наема, сметките, да не говорим да отида на почивка. Не смятам, че трябва да лишавам родителите си от тяхната почивка само защото мен ме мързи и ми е по-лесно да внушавам вина и дълг и да прося пари.

Седемгодишното ми не разсъждава за такива неща. Акълът му е детски и го вълнуват играчки, не апартаменти.

Мама Ру, имам чувството, че виждаш прояви, които идват генетично от биологичните родители.

Едва ли. Децата задават всякакви безумни въпроси понякога.
По-тъпа е ситуацията, в която обещаваш на дете апартамент, но животът се изменя, налага се да го продадеш и цял живот детето си знае, че е било излъгано примерно.