Моите нямат нужда, но им помагам.И финансово и физически.Това ми доставя радост и удоволствие.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Това помагане, с плащането на сметките, никога не съм го разбирала и лично аз няма да го направя.
Имам такава приятелка, всеки месец превежда пари на дъщеря си, за сметките, свекървата - за ипотеката. А те и двамата работят, с едно дете са.
В същото време приятелката ми почти не дава пари в къщи, майка ѝ, на 70+, пенсионерка, ходи да гледа стари хора, за да покрива всички разходи?!
Не знам като умре, какво ще стане?
Моето разбиране е, че родителите трябва да помагат финансово до края на висшето образование, ако детето учи. Ако не учи, да се хваща да работи и да се оправя само.
На мен не са ми помагали с пари. За детето, да - логистично, с водене и вземане от училище. Но пари нито съм искала, нито са ми давали.
Моята дъщеря няма нужда от помощ, заплатата ѝ е три пъти колкото моята, справя се чудесно. Сметки, наем в София, семестри, всичко си плаща сама. Осигурила съм ѝ самостоятелно жилище, от мен толкова. Като има деца, ще помагам с грижи, но не изцяло.
Имам такава приятелка, всеки месец превежда пари на дъщеря си, за сметките, свекървата - за ипотеката. А те и двамата работят, с едно дете са.
В същото време приятелката ми почти не дава пари в къщи, майка ѝ, на 70+, пенсионерка, ходи да гледа стари хора, за да покрива всички разходи?!
Не знам като умре, какво ще стане?
Моето разбиране е, че родителите трябва да помагат финансово до края на висшето образование, ако детето учи. Ако не учи, да се хваща да работи и да се оправя само.
На мен не са ми помагали с пари. За детето, да - логистично, с водене и вземане от училище. Но пари нито съм искала, нито са ми давали.
Моята дъщеря няма нужда от помощ, заплатата ѝ е три пъти колкото моята, справя се чудесно. Сметки, наем в София, семестри, всичко си плаща сама. Осигурила съм ѝ самостоятелно жилище, от мен толкова. Като има деца, ще помагам с грижи, но не изцяло.
Тоест осигурила си жилище, но никакви пари не даваш, за разлика от позната, която дава пари за ипотеката или за сметките 
Основно бедните говорят за самостоятелност и как не искат да дундуркат, защото не могат да си го позволят, все някак трябва да рационализират невъзможността за помощ. А за заможни, които отсичат, че няма да помагат или не помагат, просто не вярвам.
Идвам от семейство с възможности. Но се е изградило като такова, защото семействата на родителите ми не са били с такива. Съответно съм имала възможността да наблюдавам отблизо как влияят и възможностите, и липсата на такива, както и какво значение оказва начинът на прилагането им.
Между другото, пияните и дрогирани тийнейджъри, които убиват и себе си и други с беемветата на заможните си родители, са чудесен пример до какво води устремът на родителите да дадат на децата си всичко наготово, без опит нещата да се заслужат, оценят, и в следствие - приемат отговорно.
Защото никой не се е изказал против плащането на образование. И точно балансът е правилното. Да има помощ, но да е разумна и градивна. Тоталната й липса също е крайност, и не виждам да има поддръжници. За мен някои практики като плащане на сметки на възрастни хора, които не са в нужда, или битовото им обслужване, обаче отиват към другата крайност. За мен това не е възпитателно и е излишно. Родителите го правят за себе си, но за децата нерядко е мечешка услуга.
Нямам нищо материално, дадено от родители и се справям добре. Имам и жилище, и бизнес. От което следва, че и децата ми ще бъдат успешни. Ще помагам с удоволствие. Не се чувствам длъжна да осигуря на всяко апартамент, вила и кола. Сигурна съм, че ще ме надминат във всичко. Виждат ми се доста по-способни и оправни от мен самата.
Гледане на внучета - с удоволствие, но не целодневно и постоянно. Да ги изведа, да ми гостуват или да ги водя на почивки би ми било много приятно.
И още нещо - като родители трябва първо самите ние да сме подсигурени и да не тежим на децата си. Моите родители са така - двамата заедно, финансово добре, гледат се и се подкрепят. Ако хипотетично бяха дали всичко на мен, но аз трябваше сега да поема грижите за тях, не знам дали би ми било по-лесно (едва ли).
Гледане на внучета - с удоволствие, но не целодневно и постоянно. Да ги изведа, да ми гостуват или да ги водя на почивки би ми било много приятно.
И още нещо - като родители трябва първо самите ние да сме подсигурени и да не тежим на децата си. Моите родители са така - двамата заедно, финансово добре, гледат се и се подкрепят. Ако хипотетично бяха дали всичко на мен, но аз трябваше сега да поема грижите за тях, не знам дали би ми било по-лесно (едва ли).
Богатите хора дават чудесни възможности за образование и развитие, истински богатите.
Първенютата са онези с показността и издънките.
Разликата между тях е няколко Свята.
Първенютата са онези с показността и издънките.
Разликата между тях е няколко Свята.
И за скъпите коли е малко клиширано. Точно като си говорим за дрогиране и катастрофи, колкото със скъпи коли го правят, толкова и с обикновени трошки. Разликата е в журналистическия подход - на никого няма да му направи впечатление, че някой непълнолетен с голфа се надрусал и утрепал трима в катастрофа, но винаги прави впечатление, ако шофьорът е със скъпарска кола и учил не знам къде или дете на семейство с възможности.
Да, семейството с възможности дава по подразбиране, децата в това семейство го приемат за даденост, те не смятат, че това е вповече. Малко ли е да ти осигурят работа, примерно, или жилище, при това по подразбиране, а не защото си го заслужил с нещо? За РД да ти подарят почивка в чужбина, а не някакъв по-скромен подарък. Мащабът е различен и като чуя някой да каже "те не ми плащат сметките" става малко като в криминалните филми - не плащат сметките, но са дали и дават неща, които са доста по-сериозни суми и възможности от месечните сметки.
Какви парвенюта? Както казва Бай Ганю - имАл ли бол пари - дал си. Всеки си мисли, че не е парвеню, а също и всеки смята своите нужди за важни, а не за каприз.
Да, семейството с възможности дава по подразбиране, децата в това семейство го приемат за даденост, те не смятат, че това е вповече. Малко ли е да ти осигурят работа, примерно, или жилище, при това по подразбиране, а не защото си го заслужил с нещо? За РД да ти подарят почивка в чужбина, а не някакъв по-скромен подарък. Мащабът е различен и като чуя някой да каже "те не ми плащат сметките" става малко като в криминалните филми - не плащат сметките, но са дали и дават неща, които са доста по-сериозни суми и възможности от месечните сметки.
Какви парвенюта? Както казва Бай Ганю - имАл ли бол пари - дал си. Всеки си мисли, че не е парвеню, а също и всеки смята своите нужди за важни, а не за каприз.
Не съм изчела цялата тема.
Моите родители винаги са ми помагали и продължават да ми помагат. Издържаха ме докато завърша бакалавъра. Смятам, че е нормално. Аз бих направила същото за моето дете. Считам, че родителите трябва да осигурят финансовата обезпеченост на добро образование. Май даже и в СК го пише, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие или до завършване на училище или до 25-годишна възраст ако са приети да учат редовно обучение в университет. Юристите да кажат, ама по спомен беше нещо такова.
Моите родители винаги са ми помагали и продължават да ми помагат. Издържаха ме докато завърша бакалавъра. Смятам, че е нормално. Аз бих направила същото за моето дете. Считам, че родителите трябва да осигурят финансовата обезпеченост на добро образование. Май даже и в СК го пише, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие или до завършване на училище или до 25-годишна възраст ако са приети да учат редовно обучение в университет. Юристите да кажат, ама по спомен беше нещо такова.
Мотивите на родителите нямат никакво значение за резултата. Ако някой е пратил детето си да учи в Харвард и му плаща разноските каква е разликата дали е било от изисканост или парвенющина? Възвожностите които са осигурени са си същите.
Разликата е в ценностите, които са зададени и съответно възприятието на тази възможност.
В примера на Анди, да, разликата между голфаджията и тоя с беемвето не е голяма - и на двамата е дадено да имат, според възможностите, и не им е заложено да ценят и носят отговорност за благата, които им се предоставят - не се цени колата, не се цени чуждият живот, че и собственият, предоставя им се нещо, за което не са дорасли, ама да имат децата. Често мисълта е, че каквото и да става, мама и тате ще оправят нещата, защото мама и тате винаги го правят, съответно чувството за отговорност липсва.
