И следва ли да го буташ докато дишаш?
И после увисва.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Ако иначе ще живее посредствен живот, а аз мога да помагам - да.
В моя случай моето "после" ще наследи доста неща... За другите техните родители да си решават.
Образованието е инвестиция. Ако детето е по-ленивичко или няма изявени способности, може да усвои занаят и да си работи, съответно да се издържа. Само, че тогава е безсмислено да се наливат пари в школи и уроци, но пък би било смислено да му се купят хубави инструменти или да му се платят подходящи професионални курсове...
Анди, нелоша тема. Но леко глезлива и общашка.
Зависи!
Помага се според децата, целите им, личните финанси и възможности.
Не съм фен на тоталната патерица аз. Това отнема от усилието и опита, от преминаването през собственото удовлетворение от постигнат макар и малък личен успех за детето, което пък кове здрав характер и психика.
Наготово не обичам да давам.
Не обичам и да натягам.
Помагам, когато видя, че има пропадане или се гледа в перспектива и се цели дългосрочност, има мисъл. Иначе, не. Скръндза съм.
Зависи!
Помага се според децата, целите им, личните финанси и възможности.
Не съм фен на тоталната патерица аз. Това отнема от усилието и опита, от преминаването през собственото удовлетворение от постигнат макар и малък личен успех за детето, което пък кове здрав характер и психика.
Наготово не обичам да давам.
Не обичам и да натягам.
Помагам, когато видя, че има пропадане или се гледа в перспектива и се цели дългосрочност, има мисъл. Иначе, не. Скръндза съм.
За всеки човек има подходяща професия (призвание). Номерът е да я уцели (избере правилно, но не само с рационални аргументи, а по влечение). Аз ги говоря тези неща, не защото мисля, че моето седемгодишно нищо няма да направи в живота си (то е прекалено малко, за да се предполага каквото и да е), а като гледам колко хора нищо особено не са постигнали и живеят трудно - ами, има и такава вероятност, не може да се пренебрегне.
Точно такъв велик наследник наблюдавам от няколко години. Почти на 40 е, мързел, не работи, защото имаше имоти (5 по-точно, като единият беше в Гърция), сега са по-малко, защото пък е решил, че трябва да си купува коли. Ако продължава с тази скорост, му давам още няколко години, и понеже е близък роднина, подозирам, че ще се опита да увисне на мен. Няма да се получи, разбира се. Не е свикнал да постига нищо сам. Такъв го направиха, но аз нямам намерение да се занимавам с чуждите грешки.
Трудно някакси... все някога... 
Много са ми помагали моите родители, както и продължават да го правят, основно за детето. Изключително благодарна съм им и се надявам да са ми живи и здрави дълго време още. Изобщо не ме блазнят нещата, които един ден ще наследя щом те няма да са до мен, даже със страх си мисля, че този момент неминуемо ще настъпи.
По темата - ще помагам, разбира се. Но отсега си знам, че ще ми е много трудно да гледам как детето ми се бори с житейски ситуации, които са се случвали на всички ни и ще бъда ужасно изкушена да предлагам непоискана помощ...
По темата - ще помагам, разбира се. Но отсега си знам, че ще ми е много трудно да гледам как детето ми се бори с житейски ситуации, които са се случвали на всички ни и ще бъда ужасно изкушена да предлагам непоискана помощ...
Много родители имат велики планове за децата си, които не се реализират точно както са ги мислели. Аз мисля да съм по-скромна - не че няма да се опитам да я науча да бъде самостоятелна и успешна, но ако не се получи - какво да правим? Може пък тя да е от тези жени, които чакат на мъжете си. Ако реши да стане домакиня - и да изказвам мнение, и да не изказвам - все това ще е.
Размера на помощта към пълнолетните деца(да се има предвид 25+, работещи, семейни) е правопропорционален на възпитанието им.
Колкото повече им помагаш, толкова повече пропуски имаш.
С две думи "плащаш си грешките".
На мен ми помагат, не и финансово. Всичко е на доброволни начала.
Колкото повече им помагаш, толкова повече пропуски имаш.
С две думи "плащаш си грешките".
На мен ми помагат, не и финансово. Всичко е на доброволни начала.
Тъй като аз съм единствен родител, още преди да се запътя към родителстването го обсъдих с майка ми. И тя ме подкрепи, а след това ми помогна и продължава да ми помага основно с грижите по малкия. Почти на 90 години е, това, че е ангажирана и се чувства нужна и полезна удължи живота й и я държи все още жива. С децата осъзнаваме, че моментът, в който ще си отиде наближава, колкото и да не ни се иска. Не, че нямаше да се справя и сама, но друго си е още един възрастен, пък било и ограничен във възможностите си. И макар, че често не сме на едно мнение, то децата ми само спечелиха, че израснаха с баба.
Моите родители са се справяли сами, не е имало на кого да разчитат и за час подкрепа и за 1 лев. С каквото и колкото можаха помогнаха на мен, един ден аз ще помагам на децата си, ако имат нужда от помощ.
Моите родители са се справяли сами, не е имало на кого да разчитат и за час подкрепа и за 1 лев. С каквото и колкото можаха помогнаха на мен, един ден аз ще помагам на децата си, ако имат нужда от помощ.