Всеки човек е така до голяма степен, но малцина го осъзнават. Не е нужно родителите да са деспотични идиоти, за да са богове за нас и да са формирали Свръх- Аз, който е част от самите нас. Дори да не сме с тях, дори да са мъртви, голяма част от решенията ни ще са подчинени на този Свръх Аз.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Тоест преди да направим нещо, да се замислим дали родителите ни биха одобрили? И така (почти) всеки път? Не съм съгласна. Всеки отделен човек си има свой път, свои разбирания и приоритети. Ако постоянно се съобразява с други, жовотът му няма да е пълноценен.
Всеки човек е така до голяма степен, но малцина го осъзнават. Не е нужно родителите да са деспотични идиоти, за да са богове за нас и да са формирали Свръх- Аз, който е част от самите нас. Дори да не сме с тях, дори да са мъртви, голяма част от решенията ни ще са подчинени на този Свръх Аз.
Ти не се замисляш буквално дали родителите ти биха го одобрили, но онова в теб, което одобрява или не решенията ти е формирано в най-голяма степен от техните образи. Ако е болезнено и несвързано с твоите отделни и лични желания се ходи на терапия, но при всеки го има, осъзнато или не, болезнено, прекалено или не. Дори отрицанието на авторитетите е често голяма зависимост от мнението и образите им. Много хора познавам станали обратното на родителите си, от зор, но този зор пак е връзка с тях, не с друго. По-добре е човек да осъзнава нещата и да поработи върху тях, отколкото да си въобразява, че е паднал от Марс и възпитанието му няма нищо общо с нищо.
Ох, честно да си кажа, че завиждам на такива хора, които имат помощ от родителите си! В обкръжението си имам доста приятели и познати гонещи 40-50 години, които все още получават немалка помощ от родителите си. Гледат им децата, купуват им жилище, вила, плащат им сметките, приготвят им зимнина и много още .....!
Блазе им, цял живот се оправяме сам сами с ММ и знам, колко е гадно да нямаш на кой да разчиташ освен на себе си. Затова с каквото мога ще помагам на детето си, само да съм жива и здрава, и ММ също
!
Блазе им, цял живот се оправяме сам сами с ММ и знам, колко е гадно да нямаш на кой да разчиташ освен на себе си. Затова с каквото мога ще помагам на детето си, само да съм жива и здрава, и ММ също
! Зависи от ситуацията , важно е да работи детето , но ако има нужда е хубаво и да им се помага , дори и финансово , защото може след време и родителят да има нужда .
Зависи от ситуацията , важно е да работи детето , но ако има нужда е хубаво и да им се помага , дори и финансово , защото може след време и родителят да има нужда .
Именно, ако се вижда, че не седят да чакат с отворена уста, а се борят, но обстоятелствата им надделяват, защо да не помогнеш ако можеш? За да им е гадно и да се научат как се страда ли? Ми тъпо ми е.
Все така не съм съгласна, но не съм в настроение за спор. А и се отдалечаваме от темата.
В същото време познавам хора работили по принуда от гимназиална възраст, плащали наем на родител, защото след пълнолетие живеят вкъщи, които са обсебени от идеята за материалното и са златотърсачи и златотърсачки, и паразити. Уж възпитавани да са отговорни и самостоятелни, но всъщност възпитани да издигат парите в култ. Та тънка е границата и в детайлите. Често са детайли от възпитанието, понякога и грешната му интерпретция, но пк всичко идва от семейството. После на базата, която имаме правим избор, но пак е свързан с нея. Това имах предвид и с обяснението не държа на потвърждение.
Защо им е тогава на децата да ходят на училище до 25 години?
Като след това родителите ще купуват жилища, коли и т.н.
Всички пари похарчени за образование, могат да се вкарат в акции и имоти и при в пълнолетие, да се предоставят на детето да се издържа.
Безмислен е целият зор с матури, школи, езици и накрая, мамо дай пари, че не стигат.
Чисто като финансии, ако го погледнем.
Като след това родителите ще купуват жилища, коли и т.н.
Всички пари похарчени за образование, могат да се вкарат в акции и имоти и при в пълнолетие, да се предоставят на детето да се издържа.
Безмислен е целият зор с матури, школи, езици и накрая, мамо дай пари, че не стигат.
Чисто като финансии, ако го погледнем.
И аз не искам да споря. Само давам отвлечен пример, който иначе си е по темата. Спорим с позната преди години на тема консумеризъм. Една антиконсумеристка дала интервю и разказва как води децата по магазините и им казва колко харесва еди какво си, но няма да си го купи, защото не и е нужно. Наричам това адска глупост, а познатата ми казва, че и тя така прави, защото човек не може да си купи всичко. Аз признавам, че аз мога. Тя казва, че не всеки има толкова пари. А аз обяснявам, че аз нямам "толкова пари", просто имам други интереси и пазаруването ми е досада и принуда. Не съм възпитана в духа на искане на материални неща постоянно и то не от имане, а просто така. Никой вкъщи не е бил такъв. Не е да сме клошари, но парите у дома никога не са били тема, още по-малко емоционална.
В същото време познавам хора работили по принуда от гимназиална възраст, плащали наем на родител, защото след пълнолетие живеят вкъщи, които са обсебени от идеята за материалното и са златотърсачи и златотърсачки, и паразити. Уж възпитавани да са отговорни и самостоятелни, но всъщност възпитани да издигат парите в култ. Та тънка е границата и в детайлите. Често са детайли от възпитанието, понякога и грешната му интерпретция, но пк всичко идва от семейството. После на базата, която имаме правим избор, но пак е свързан с нея. Това имах предвид и с обяснението не държа на потвърждение.
В същото време познавам хора работили по принуда от гимназиална възраст, плащали наем на родител, защото след пълнолетие живеят вкъщи, които са обсебени от идеята за материалното и са златотърсачи и златотърсачки, и паразити. Уж възпитавани да са отговорни и самостоятелни, но всъщност възпитани да издигат парите в култ. Та тънка е границата и в детайлите. Често са детайли от възпитанието, понякога и грешната му интерпретция, но пк всичко идва от семейството. После на базата, която имаме правим избор, но пак е свързан с нея. Това имах предвид и с обяснението не държа на потвърждение.
Защо им е тогава на децата да ходят на училище до 25 години?
Като след това родителите ще купуват жилища, коли и т.н.
Всички пари похарчени за образование, могат да се вкарат в акции и имоти и при в пълнолетие, да се предоставят на детето да се издържа.
Безмислен е целият зор с матури, школи, езици и накрая, мамо дай пари, че не стигат.
Чисто като финансии, ако го погледнем.
Като след това родителите ще купуват жилища, коли и т.н.
Всички пари похарчени за образование, могат да се вкарат в акции и имоти и при в пълнолетие, да се предоставят на детето да се издържа.
Безмислен е целият зор с матури, школи, езици и накрая, мамо дай пари, че не стигат.
Чисто като финансии, ако го погледнем.
Защо им е тогава на децата да ходят на училище до 25 години?
Като след това родителите ще купуват жилища, коли и т.н.
Всички пари похарчени за образование, могат да се вкарат в акции и имоти и при в пълнолетие, да се предоставят на детето да се издържа.
Безмислен е целият зор с матури, школи, езици и накрая, мамо дай пари, че не стигат.
Чисто като финансии, ако го погледнем.
Като след това родителите ще купуват жилища, коли и т.н.
Всички пари похарчени за образование, могат да се вкарат в акции и имоти и при в пълнолетие, да се предоставят на детето да се издържа.
Безмислен е целият зор с матури, школи, езици и накрая, мамо дай пари, че не стигат.
Чисто като финансии, ако го погледнем.
Препоръчани теми