За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

  • 72 917
  • 3 289
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 37 894
Толкова възвишена патос за няма нищо.

Аз не разбирам отделените деца, устроени и самостоятелни, защо приемат финансови дотации от родителите си.
Кеш пара, защо?

Навик. А и родителите се радват да помагат с нещо. Как отделените и самостоятелни стари родители приемат помощ? Ми няма лошо който има възможност да помогне с нещо. Не става въпрос да се лишава за да храни дерибеи.
Дребната радост под формата на продукция, храна в кутия, пуловер, пари за повод - разбирам.
Плащане на сметки и ежемесечни дотации на ново семейство за мен не е навик, а някакви криви перспективи.

# 76
  • Мнения: 2 378
Ама вълшебен пръстен си получаваш с изпитание, тогава растеш заедно с родителите си. Ако само се възползваш от благата им, без да градиш, си паразит. Моите виждания.

Всяко нещо трябва да се заслужи, да се бориш за него - с учене, поведение, успехи, устрем, уважение...много богаташки синчета станаха нищо, защото ги качваха на рамене, без да дават нещо в замяна.

# 77
  • Мнения: 51 927
Плащане на сметки и ежемесечни дотации на ново семейство за мен не е навик, а някакви криви перспективи.

И за мен, но ако не успяват да си платят наема какво? да спят на улицата или да дойдат при мен е за предпочитане?
Иначе имах предвид помощ за извънредни разходи - изгорял хладилник например, за който просто нямат бюджет. Или някоя почивка, която иначе не могат да си позволят. Гледане на децата и плащане на някакви уроци за внуците. Имам познати, на които дядото плащаше таксата за Американския колеж, на тях не им  излизаха сметките с този харч. И защо не?

# 78
  • Мнения: 17 116
Нормално е да се помага на деца в разумни граници, но е много индивидуално кое е разумно. Ако на родителя му е приятно да си заделя от залъка за да плати карибския круиз на детето, защо не, все пак децата са за да носят радост на родителите, нали?

# 79
  • Мнения: 5 368
Ако някой не може да си плати наема и е пълнолетен (изключете студентите), значи нещо в цялото му отглеждане до момента куца.
Лично мнение.
В момента, само който не е кандидатствал той не е почнал работа.Има огромен недостиг на кадри.
Българите като емигрират в чужбина, работят на  3 места, за да смогват и да оцеляват.
В България се дотират от родителите и така, до не знам кога. Всеки го е виждал.
Елата при мама, да не плащате наем на чужди хора и така до пенсия.
Ако 25 годишното ми дете, не може да се оправи тук или в чужбина, значи сериозно не съм се справила като родител.
Лично мнение.

# 80
  • София
  • Мнения: 62 595
Кое му куца, ако не може да си плати наема? Освен малката заплата, разбира се.  За какви кадри има недостиг? Обичайно за зле платени. Дори децата на богатите са дотирани от родителите. Ей ги на, виж ги някои особи в политиката, бизнеса и дори със синя кръв - дотират ги и не изпитват никакви угризения колко самостоятелни или несамостоятелни са децата им. Да, децата им работят, но не разнасят куриерски пратки, а са все на хубави и добре платени места, защото просто се движат в такива среди. Да, така ще си платят наема, но може и да живеят в някой наследствен имот за по-лесно. Основно бедните говорят за самостоятелност и как не искат да дундуркат, защото не могат да си го позволят, все някак трябва да рационализират невъзможността за помощ. А за заможни, които отсичат, че няма да помагат или не помагат, просто не вярвам.

Не е нужно вълшебният пръстен да е заслужен след изпитание. Понякога просто ти се появява като късметче, а може и някой вълшебен ключ да можеш да си купиш.

Последна редакция: пт, 23 сеп 2022, 19:50 от Andariel

# 81
  • Мнения: 51 927
Нормално е да се помага на деца в разумни граници, но е много индивидуално кое е разумно. Ако на родителя му е приятно да си заделя от залъка за да плати карибския круиз на детето, защо не, все пак децата са за да носят радост на родителите, нали?

Не мисля, че някой е споменавал подобни екстремности.
Макар че ако трябва бъбрек или черен дроб няма ли да дадете?

Ако някой не може да си плати наема и е пълнолетен (изключете студентите), значи нещо в цялото му отглеждане до момента куца.

Може да си майка на дете ИТ или с друга печеливша професия, но има доста професии, които са зле платени. Не бива да се обобщава така категорично.

# 82
  • Мнения: 5 368
Както написах, за себе си говоря. Лично мнение и усещане.
В днешно време, дори работодателите плащат образование.
Хора работещи слабо платени професии, гледат да се изнесът извън България.
Утре като ги няма родителите, тези хора какво ще правят, кой ще им дава пари?
Примери много, но е хубаво пълнолетни хора да могат да се оправят сами.
Ние все пак оглавяваме класации, в които "младите" живеят най-дълго при родители си.

# 83
  • Мнения: 17 335
Родителят е длъжен на детето си докато завърши средното си образование. Обаче, ако има възможността и желание е добре да помогне на детето си за по-добър старт/ докато стъпи на краката си. Как? Според възможностите си и конкретните нужди.

# 84
  • Мнения: 24 949
Много интересна тема. Бих искала да се включа, но не зная какво точно да кажа. Аз пиша от гледната точка на детето. Родителите ми не са прекалили (според моите виждания) в материалната помощ, сама изкарвам парите си, но не мога да надмогна емоционалната си зависимост от тях. Не знам как точно се е получило това. Имам предвид, че не съм от тези, за които бяхте писали по-рано - да очаквам майка ми да ми готви или чисти и т.н. И въпреки това имам зависимост от тях.
Тя беше строга с мен, (но не в степен на деспотство, просто по-изискваща, което винаги съм смятала за нормално и че е помогнало да стана отличник в училище, да съм отговорна и т.н.), но в същото време битови неща е правила много за мен и едва сега се уча сама да си ги правя. Обаче усещам, че проблемът не е точно в битовизмите. Научих всички домакински задължения, но тази емоционална зависимост пак си остава. Какво имам предвид под това: чувството, че трябва да живея живота си според това какво ще ги направи тях щастливи, чувството, че нямам право да се "излагам", да правя грешки, да не съм "конвенционална" в личния си живот. Все още не съм имала сериозна връзка и една от причините е притеснението ми какво ще кажат родителите. А най-големият парадокс е, че те са нормални хора, обичащи, дори при разговори споделих на майка ми тези мои мисли и страхове и тя беше шокирана, че мисля така и че се съобразявам твърде много с тях. Но това е... не мога да го преодолея все още. Много странен парадокс. Не знам дали обясних достатъчно ясно, надявам се, че да. Имам чувството, че ако "скъсам пъпната връв", ще бъде адски драматично и страшно и непоносимо като емоция.

Вероятно просто се страхуваш да не ги разочароваш?

# 85
  • Мнения: 7 390
На мен ми са помагали от двете страни и ми е било лесно.Никога не съм чакала дата на заплата за да си платя или купя нещо, не съм завиждала и на тези, които го правеха.Не съм фен на мизерията и не я имам за геройство.И аз помагам за да е лесно на децата ми.Ще си оставя парите да ми ги топи инфлацията, вместо децата ми да ги похарчат?Или ще си заключа празния апартамент, а децата ми да плащат грешни пари за лихви на банките или да спонсорират някой с наем, вместо да отидат където искат или да си купят каквото искат? Ако им стига акъла, може и спестят нещо.

# 86
  • Мнения: 28 994
Утре като ги няма родителите, тези хора какво ще правят, кой ще им дава пари?

Децата им, много ясно.
Има такива хора, на които всички са им длъжни – родителите, че са ги създали, децата им, че са били създадени. Освен държавата, която трябва да им е вечно задължена, защото са благоволили да се родят на нейна територия.

# 87
  • Мнения: 6 367
чувството, че трябва да живея живота си според това какво ще ги направи тях щастливи, чувството, че нямам право да се "излагам", да правя грешки, да не съм "конвенционална" в личния си живот. Все още не съм имала сериозна връзка и една от причините е притеснението ми какво ще кажат родителите. А най-големият парадокс е, че те са нормални хора, обичащи, дори при разговори споделих на майка ми тези мои мисли и страхове и тя беше шокирана, че мисля така и че се съобразявам твърде много с тях. Но това е... не мога да го преодолея все още. Много странен парадокс. Не знам дали обясних достатъчно ясно, надявам се, че да. Имам чувството, че ако "скъсам пъпната връв", ще бъде адски драматично и страшно и непоносимо като емоция.
Тук нещо сериозно не е наред, потърси сама или се обърни към специалист за помощ. Иначе си пропиляваш живота. Едно от най-лошите неща, които човек сам може да си причини, е да не живее както иска, а според очакванията на друг.

Andariel, и аз съм съгласна, че би трябвало родителите да осигурят възможно най-добрия старт на децата си, но без да се изпада в крайности и презадоволяване.

# 88
  • София
  • Мнения: 15 281
Какво имам предвид под това: чувството, че трябва да живея живота си според това какво ще ги направи тях щастливи, чувството, че нямам право да се "излагам", да правя грешки, да не съм "конвенционална" в личния си живот. Все още не съм имала сериозна връзка и една от причините е притеснението ми какво ще кажат родителите. А най-големият парадокс е, че те са нормални хора, обичащи, дори при разговори споделих на майка ми тези мои мисли и страхове и тя беше шокирана, че мисля така и че се съобразявам твърде много с тях. Но това е... не мога да го преодолея все още.
Всеки човек е така до голяма степен, но малцина го осъзнават. Не е нужно родителите да са деспотични идиоти, за да са богове за нас и да са формирали Свръх- Аз, който е част от самите нас. Дори да не сме с тях, дори да са мъртви, голяма част от решенията ни ще са подчинени на този Свръх Аз. Ако това обаче пречи и парализира човек от дейности и решение, т.е. е адски строг и критичен Свръх Аз, е добре да се мине терапия при психоанаалитик или друг терапевт, за да се уравновесят нещата. Често децата на добри и/ или успели родители са така, това не е непременно лошо, стига да е в разумни граници. И не е емоционална зависимост, просто е някакъв вид психологическа особеност, която е в пъти по-продуктивна и лечима от това на човек да не му пука и да е инфантил и паразит, например. За последното сякаш е темата.
И съм напълно съгласна, че типа паразит не е непременно материално презадоволен. Такъв човек дори натирен на 18 си намира други хора върху, които да паразитира. Познавам такива хора, нелечимо е. Често възпитанието им уж е било да не са зависими от семейството, но пак не са станали добри хора, защото у тях не са възпитани нормални чувства и отношение на човещина и грижа към останалите. Та тънка е границата между нещата и дяволът се крие в детайлите, според мен.

# 89
  • Мнения: 24 949
Презадоволяването  е просто въпрос на сума. За мен, например може да не е проблем да купя скъпи маратонки,  а за някой Порше на 18 годишния си наследник. Да  не би да седне да се стиска,  за да не го разглезва. Целта на цялото упражнение е не на детето да му е гадно, а да не изпада  в невъзможност да си поддържа стандарта, ако родителят по някаква причина не може, или не иска да го прави.
Досега обаче не съм видяла някой съзнателно да откаже да подпомага децата си със семейните средства с цел възпитание, даже напротив,  като че ли това е целта на повечето хора - да има за децата. После те го връщат на своите деца  и така.

Общи условия

Активация на акаунт