Да! Току-що “дадох съвет”, сложило си кормуването на 8-ми декември. Скастрих го, премести го на 9-ти 😆😆😆 Обясних му, че тия 2 дни не се планира нищо и го отложи. Било напред и не съобразил, а инструктора го натискал. Обяснявам му на туй дете, че освен отговорен човек е и клиент и има право да си каже, когато не е удобно. Срам го било?!
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Ок, Черно коте, нима цената му е като спряганите?
Вчера някой пита ( май Тафтаф беше) как живеят хората без висше и чиста работническа класа. Средната заплата тук е ( комбо от ниски и високи заплати) е към 50 000 на година на човек. Но масово вземат към 30-40 000 като и те се водят ниска средна класа.
С тези заплати и на нашите цени е ясно какво могат да си позволят и как живеят.
Тези са добре платените:
https://www.upgradabroad.com/articles/average-salary-in-canada/
Понеже тъкмо свършихме с инициативата с Food Bank, чиито услуги все повече хора използват, защото храната е скъпа и не могат са си я позволят. Учавствам и в инициатива за закуска в училищата където статистически всяко 4ти дете в страната не закусва вкъщи, нямат пари да му пратят обяд и се хранят само на вечеря.
Да не пишем за инфлацията, повишените лихви по жилищата, които ще банкрутират не малко хора, невъзможноста да наемеш/ купиш жилище в градовете, високите цени на всичко плюс ибразованието, което е недостижимо за много сегменти и от средната класа и виждате тенденцията.
Вчера някой пита ( май Тафтаф беше) как живеят хората без висше и чиста работническа класа. Средната заплата тук е ( комбо от ниски и високи заплати) е към 50 000 на година на човек. Но масово вземат към 30-40 000 като и те се водят ниска средна класа.
С тези заплати и на нашите цени е ясно какво могат да си позволят и как живеят.
Тези са добре платените:
https://www.upgradabroad.com/articles/average-salary-in-canada/
Понеже тъкмо свършихме с инициативата с Food Bank, чиито услуги все повече хора използват, защото храната е скъпа и не могат са си я позволят. Учавствам и в инициатива за закуска в училищата където статистически всяко 4ти дете в страната не закусва вкъщи, нямат пари да му пратят обяд и се хранят само на вечеря.
Да не пишем за инфлацията, повишените лихви по жилищата, които ще банкрутират не малко хора, невъзможноста да наемеш/ купиш жилище в градовете, високите цени на всичко плюс ибразованието, което е недостижимо за много сегменти и от средната класа и виждате тенденцията.
Ами ДА бих казала, че е като спряганите. В провинцията масово хората работят за 1000-1200 лева Х 12 месеца са 14400, ако ги сложим по 2 сама сметни колко са и колко са посилни 12 хиляди такса за медицина.
И при нас има инфлация, безумна при това. Да, била си тук лятото и ако си превръщала към вашите пари ти се е струвало евтино, но нали разбираш че нашата инфлация на нашите доходи е нещо като при вас.
Виждам, че коментарите ти се въртят само от твоята гледна точка. Ти например коментира като негатив, че някой момичета са получили апартаменти, по отношение на самостоятелността, но искаш да осигуриш жилище за дъщеря ти, без това да го считаш за същата зависимост. На моменти цялото това писане наподобява на някакъв целенасочен хейт с цел хората да споделят лична информация, друго не мога да си го обясня.
И при нас има инфлация, безумна при това. Да, била си тук лятото и ако си превръщала към вашите пари ти се е струвало евтино, но нали разбираш че нашата инфлация на нашите доходи е нещо като при вас.
Виждам, че коментарите ти се въртят само от твоята гледна точка. Ти например коментира като негатив, че някой момичета са получили апартаменти, по отношение на самостоятелността, но искаш да осигуриш жилище за дъщеря ти, без това да го считаш за същата зависимост. На моменти цялото това писане наподобява на някакъв целенасочен хейт с цел хората да споделят лична информация, друго не мога да си го обясня.
Аз от тази тема силно се разведрих, защото разбрах с колко притеснения по-малко живея, честно.
Синът ми, който е много умен, влезе студент 2 години след връстниците си, защото един път не покри спортните дисциплини, а 2 пъти не му достигаше по 1 точка на изпита за немския език. Едва след година и нещо опити се справи и с двете предизвикателства. Първата година много млади хора учат езика на място, има такава програма. Той си го знаеше, но трябваше да усъвършенства.
Никога не съм страдала от този факт, макар че се учудих. На негово място щях да се запиша в друг Университет - на много места можеше да влезе спокойно - и после да пробвам да се прехвърля. Но той си беше решил, че ще е само в този конкретен Университет, въпреки трудния прием. Е, успя! Вероятно други родители щяха да се побъркат как детето им си губи времето и т.н. Учудвам се на което при пораснали деца, съвсем все едно не се уважават техните решения, а само родителите "знаят най-добре" винаги и за всичко.
Синът ми, който е много умен, влезе студент 2 години след връстниците си, защото един път не покри спортните дисциплини, а 2 пъти не му достигаше по 1 точка на изпита за немския език. Едва след година и нещо опити се справи и с двете предизвикателства. Първата година много млади хора учат езика на място, има такава програма. Той си го знаеше, но трябваше да усъвършенства.
Никога не съм страдала от този факт, макар че се учудих. На негово място щях да се запиша в друг Университет - на много места можеше да влезе спокойно - и после да пробвам да се прехвърля. Но той си беше решил, че ще е само в този конкретен Университет, въпреки трудния прием. Е, успя! Вероятно други родители щяха да се побъркат как детето им си губи времето и т.н. Учудвам се на което при пораснали деца, съвсем все едно не се уважават техните решения, а само родителите "знаят най-добре" винаги и за всичко.
Досега не съм срещнала родител, който да не е подвластен на "знаем най-добре". Това е автоматизирано поведение, което се изгражда от раждането на детето и каквито и декларации да прави някой как не било така, само заема някаква поза на широко скроен. Всъщност никой не се отървава изцяло от това поведение, защото е част от родителското усещане. Винаги се промъква. Затова имам повече доверие на човек, който си казва, че има случаи, в които "знае най-добре", отколкото на такъв, който твърди, че "не съм от тях". За мен родител, който казва "никога не се меся, детето си решава" е неглижиращ родител, на него просто не му пука или толкова много държи да е добър в очите на детето си и толкова да го е страх да бъде отхвърлен, че е готов да се съгласява с всичко. Всеки родител има някакви параметри, в които дава свобода и дори налага мнението си.
Много крайни обобщения праскаш. Ако махнеш думи като "всеки / никой" и "винаги / никога" ще е по-добре, защото нормалните родители най-често са наясно със синдрома "Аз знам най-добре", но се стараят да не му се поддават излишно, а доверието към изборите и действието на децата идва най-често не от неглижиране и непукизъм, а от познаването им. Ако ми пука за детето ми, аз ще съм си дала труда да го опозная. Ако го познавам добре, ще съм наясно какви конкретни мотиви стоят зад дадено негово решение.
Значи и аз, и моите родители сме неглижиращи. Или поне досега. Напоследък майка ми гледа ютюб клипчета и се опитва да ми дава профи съвети. 
опитвам се да ù обясня, че това е все едно да ù обяснявам как действат рнк ваксините с инфо от фейсбук. Но въпреки това продължава. Предпочитам, когато беше неглижираща.
Едно от огромните предимства на големите семейства е, че децата не растат с мисълта, че са центъра на вселената. Все има някое друго дете, което по-болно, по-уморено и по-нуждащо се. И свикват да се оправят сами.
опитвам се да ù обясня, че това е все едно да ù обяснявам как действат рнк ваксините с инфо от фейсбук. Но въпреки това продължава. Предпочитам, когато беше неглижираща.Едно от огромните предимства на големите семейства е, че децата не растат с мисълта, че са центъра на вселената. Все има някое друго дете, което по-болно, по-уморено и по-нуждащо се. И свикват да се оправят сами.
Държа на това, което казвам - всеки нормален родител го има този рефлекс, да го кажа условно. Той се закрепва още при раждането на детето. В каква степен остава през годините и доколко родителите осъзнават наличието му и рационално преценяват кога как да реагират, вече е въпрос на индивидуални особености.
Предвид социалните и модерните виждания, много родители държат да кажат, че не се месят, дори кокетират с това. Родителите или приемат изборите, които с в техните рамки на правилност и приемливи варианти, или започват да се борят с тези избори, или се примиряват. Всичко останало е безразличие.
Предвид социалните и модерните виждания, много родители държат да кажат, че не се месят, дори кокетират с това. Родителите или приемат изборите, които с в техните рамки на правилност и приемливи варианти, или започват да се борят с тези избори, или се примиряват. Всичко останало е безразличие.
Точно в този филм съм в момента. Първородният завършва гимназия тази година и засега се е насочил към специалности, които не биха били мой или на баща му избор. Не го бутаме към други, по-приемливи според нас, не го навиваме, не го съветваме, не го насочваме. Ако поиска съвет по темата - получава го, максимално честно и откровено. Ако не поиска, акъл не даваме. Ако не го приемат каквото иска и където иска, няма да го натисна да учи нещо друго. Ще го подкрепим да изчака и да кандидатства отново.
Неглижиращ родител ли съм?
Неглижиращ родител ли съм?