Друг пример - синът на моя близка е боксьор. Много добър, перфектен състезател, млада надежда и т.н. Ходи по състезания и тя всеки път се притеснява, плаче, после не може да го гледа подут и насинен. Неговият избор не го приема, но той е пълнолетен човек и се е примирила.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Вече съвсем се заиграхте с кокетирането на тема "аз неглижиращ родител ли съм". Очевидно е, че няма въпрос, защото всеки, който го е написал смята, че не е неглижиращ родител и няма смисъл от отговор.
Примерът с връзката с женен мъж е доста добър - тогава родителят едва ли ще е съгласен с такава връзка, едва ли ще я приеме. Ако усети, че вече е изчерпал начините за прекратяване на тази връзка, нищо не му остава, освен да се примири, за да не стане по-зле, примерно дъщерята да избяга.
Ако родителят не харесва избраника или избраницата, били те гаджета или кандидат-зетьове и снахи, пак е на ръба на съпротивата или примирението, защото няма как да приеме точно този човек.
Неглижирането е безразличие - на родителя му е все едно, но няма как да каже "не ме интересува", а казва "приемам избора му, не го задушавам". Много интересни игри на думи се получават, с времето се усещат нюансите.
Примерът с връзката с женен мъж е доста добър - тогава родителят едва ли ще е съгласен с такава връзка, едва ли ще я приеме. Ако усети, че вече е изчерпал начините за прекратяване на тази връзка, нищо не му остава, освен да се примири, за да не стане по-зле, примерно дъщерята да избяга.
Ако родителят не харесва избраника или избраницата, били те гаджета или кандидат-зетьове и снахи, пак е на ръба на съпротивата или примирението, защото няма как да приеме точно този човек.
Неглижирането е безразличие - на родителя му е все едно, но няма как да каже "не ме интересува", а казва "приемам избора му, не го задушавам". Много интересни игри на думи се получават, с времето се усещат нюансите.
Аз от тази тема силно се разведрих, защото разбрах с колко притеснения по-малко живея, честно.
Синът ми, който е много умен, влезе студент 2 години след връстниците си, защото един път не покри спортните дисциплини, а 2 пъти не му достигаше по 1 точка на изпита за немския език. Едва след година и нещо опити се справи и с двете предизвикателства. Първата година много млади хора учат езика на място, има такава програма. Той си го знаеше, но трябваше да усъвършенства.
Никога не съм страдала от този факт, макар че се учудих. На негово място щях да се запиша в друг Университет - на много места можеше да влезе спокойно - и после да пробвам да се прехвърля. Но той си беше решил, че ще е само в този конкретен Университет, въпреки трудния прием. Е, успя! Вероятно други родители щяха да се побъркат как детето им си губи времето и т.н. Учудвам се на което при пораснали деца, съвсем все едно не се уважават техните решения, а само родителите "знаят най-добре" винаги и за всичко.
Синът ми, който е много умен, влезе студент 2 години след връстниците си, защото един път не покри спортните дисциплини, а 2 пъти не му достигаше по 1 точка на изпита за немския език. Едва след година и нещо опити се справи и с двете предизвикателства. Първата година много млади хора учат езика на място, има такава програма. Той си го знаеше, но трябваше да усъвършенства.
Никога не съм страдала от този факт, макар че се учудих. На негово място щях да се запиша в друг Университет - на много места можеше да влезе спокойно - и после да пробвам да се прехвърля. Но той си беше решил, че ще е само в този конкретен Университет, въпреки трудния прием. Е, успя! Вероятно други родители щяха да се побъркат как детето им си губи времето и т.н. Учудвам се на което при пораснали деца, съвсем все едно не се уважават техните решения, а само родителите "знаят най-добре" винаги и за всичко.
Ми не говориш за същото. Синът ти е имал цел и я е гонил. Това не е губене на време, за разлика от не знае какво иска и се записва и отписва по метода на пробите и грешките.
В контекста на последните въпроси подкрепя, примирява се или какво точно прави родител, който упражнява натиск детето му да учи, нещо, което то не иска, но само това е успяло да влезе. Все още това е масово явление в БГ. Горчивата истина е, че във ВУЗ-ове с доста трудни специалности, изискващи математическо мислене, прецизност, сръчност, се набутват млади хора, само за да учат нещо. Примерно поне половината записали МГИ, ХТИ, Лесотехническия и др. са от този тип.
Имам познато момиче на два пъти започва в ХТИ и не изкарва. Като сме си говорили и съм казвала избутай го бе, вложи толкова време да беше изкарала поне за бакалавър, сега са онлайн една идея по-лесно трябва да е. Тя ми казва ооо, ти знаеш ли, че всичките ми познати, които изкарват повече пари не са висшисти. Аз й казвам, че е много важно как ги изкарваш тия пари, не само да са повече. Отказа се от всичко, не й е интересно ОК. Почна работа в производството на смени. Оплаква се, че е трудно. Ами трудно е, за парите не е казвала какви са, само че си е гърч.
В случая за мен родителите са подкрепящи и впоследствие примиряващи. Ама защо са допуснали втори път да бъде в същия ВУЗ не знам, това вече трябва да е неглижиране?!
В случая за мен родителите са подкрепящи и впоследствие примиряващи. Ама защо са допуснали втори път да бъде в същия ВУЗ не знам, това вече трябва да е неглижиране?!
Черно коте, явно пишем и четем различни неща.
За получилите апартаменти писах, че са много по- напред от останалите, имат голям старт и спокойствие, но не са самостоятелни.
Но в нашият свят това ще става все по- невъзможно като подсигуряване.
Натиск да упражнява родител върху детето какво да учи? Явно написалият ги не е и виждал тийн. Те си мислят, че знаят всичко, могат да се оправят отлично и сами и се борят за автономността си.
За получилите апартаменти писах, че са много по- напред от останалите, имат голям старт и спокойствие, но не са самостоятелни.
Но в нашият свят това ще става все по- невъзможно като подсигуряване.
Натиск да упражнява родител върху детето какво да учи? Явно написалият ги не е и виждал тийн. Те си мислят, че знаят всичко, могат да се оправят отлично и сами и се борят за автономността си.
Blackcat6На мен от тази история ми звучи, че момичето не е искало да учи в ХТИ, а най-вероятно няма и тази нагласа. Парадоксът с техническите ВУЗ-ове е, че за там е нужно студентът да е добър в точните науки. Обаче понеже са специалности с нисък интерес, се приемат студенти само по среден успех от дипломата и съответно там се записват много деца, под натиск на родителите да учат нещо, които са изкарали посредствени резултати на матурите и даже не са се явявали на такава по математика. После, съвсем естествено, или не избутват, или и да получат заветната диплома, работят нещо съвсем друго. За мен в тези случаи си има съвсем целенасочено натиск за висшУ, без реална преценка какво следва от родителите. И това не е нито, подкрепа, нито примиряване, а налагане на собственото мнение.
Blackcat6На мен от тази история ми звучи, че момичето не е искало да учи в ХТИ, а най-вероятно няма и тази нагласа. Парадоксът с техническите ВУЗ-ове е, че за там е нужно студентът да е добър в точните науки. Обаче понеже са специалности с нисък интерес, се приемат студенти само по среден успех от дипломата и съответно там се записват много деца, под натиск на родителите да учат нещо, които са изкарали посредствени резултати на матурите и даже не са се явявали на такава по математика. После, съвсем естествено, или не избутват, или и да получат заветната диплома, работят нещо съвсем друго. За мен в тези случаи си има съвсем целенасочено натиск за висшУ, без реална преценка какво следва от родителите. И това не е нито, подкрепа, нито примиряване, а налагане на собственото мнение.
За мен това е парадокс, защото поне в Канада, STEM специалностите са много търсени и са доста по-трудни като следване от редица други. Разбира се, в момента сравнявам ябълки с портокали, защото в Канада, за да влезеш медицина и другите вече изброени професии, свързани със здравето е нужно да имаш бакалавър (няма значение какъв), но и да си държал изпити по конкретни дисциплини, а отгоре на това и MSAT, който е основно STEM. С други думи, за да влезеш лелеяните специалности, най-добре е да завършиш нещо с науки и математики.
Досега не съм срещнала родител, който да не е подвластен на "знаем най-добре". Това е автоматизирано поведение, което се изгражда от раждането на детето и каквито и декларации да прави някой как не било така, само заема някаква поза на широко скроен. Всъщност никой не се отървава изцяло от това поведение, защото е част от родителското усещане. Винаги се промъква. Затова имам повече доверие на човек, който си казва, че има случаи, в които "знае най-добре", отколкото на такъв, който твърди, че "не съм от тях". За мен родител, който казва "никога не се меся, детето си решава" е неглижиращ родител, на него просто не му пука или толкова много държи да е добър в очите на детето си и толкова да го е страх да бъде отхвърлен, че е готов да се съгласява с всичко. Всеки родител има някакви параметри, в които дава свобода и дори налага мнението си.
Фокусирала си се в някакъв частен случай и на негова база обобщаваш, което те прави генерално неправа.
Разбира се, че когато детето е на 5 години мама знае най-добре и какво трябва да облича, и на кой ПУК да се запише, и дали да ходи на някакъв спорт, и как да се лекува и всичко. Да де, ама децата не са все на 5 и с времето мама отпуска юздите все повече и повече и след 18, каквато е темата, нещата стават доста различни.
И да, ние специално даже не сме се и примирявали, а след съзнателен анализ на опита си установихме, че всъщност наистина не знаем кое е най-доброто за детето ни. Което е било най-добро по време на родителите ми не е най-добро днес, а което е най-добро днес едва ли ще е най-добро утре. Да не говорим, че нашият опит е ограничен, а светът е широк и разнообразен. И затова наистина не сме се налагали, а само сме провокирали размисъл с излагане на факти, които знаем. И накрая детето ни само си избра какво и къде, после леко кривна в избора на работа, ние само подкрепяме. Та недей да обобщаваш, че винаги всички родители страдат от синдрома "ние знаем най-добре".
Не, не съм се фокусирала върху частен случай, освен ако кажа, че частни случаи при мен колкото щеш, та чак правят извадка. 
Вие го наричате синдром "ние знаем най-добре". Аз казвам, че в основата си всеки родител има навика и усещането да разчита на преценката си за добро или недобро за детето си, дори това дете да е на 50 години. Въпросът е къде за родителя са границите, а те включват традиции, лични вярвания, познаване на детето и още поне десет други неща, едно от които е самият характер на родителя.
Вие го наричате синдром "ние знаем най-добре". Аз казвам, че в основата си всеки родител има навика и усещането да разчита на преценката си за добро или недобро за детето си, дори това дете да е на 50 години. Въпросът е къде за родителя са границите, а те включват традиции, лични вярвания, познаване на детето и още поне десет други неща, едно от които е самият характер на родителя.
Абаджиева, в България не е така за техническите специалности и всъщност водещото е кой е ВУЗ-а. Има огромен интерес към ИТ специалностите, но не и към повечето инженерни. ВУЗ-овете, които споменах, са изцяло технически, но с недобър имидж и там отиват да следват деца с по-посредствени резултати от средното образование и от матурите. В България на практика всеки може да запише висше образование.
Понеже виждам, че пак се включиха живеещите в чужбина, от вчерашната дискусия всъщност ми беше интересно как живеят в САЩ и Канада хората с висше образование, но да кажем на по-стандартни позиции - примерно работещи в различни администрации, маркетинг отдели, продажби, от хуманитарните какъв е стандарта на живот на работещи в музеи, социолози, историци и т.н. Все пак, едва ли и там всички висшисти блестят с някакви невероятни постижения. Питам за хора, които не са се втурнали да правят кариера. От написаното от вас излиза, че те не могат да живеят достатъчно комфортно. Ако е така, излиза, че в БГ можеш да постигнеш по-добър стандарт и сигурност дългосрочно, особено ако имаш някакъв старт, осигурен от родители, примерно жилище.
Естествено, понятието "комфортно" е разтегливо, но в момента семейство работещи в София на изпълнителски позиции с българско образование и добър западен език след начален старт преди 5-6 г. , е съвсем реалистично да имат доход около 5000 лв. чисто, което позволява изплащане на ипотека, курсове и спорт за 1-2 деца, 2-3 екскурзии или почивки в Европа годишно, излизане по ресторанти, клубове 2-3 пъти седмично. Поне за мен това е един среден стандарт на живот без особени лишения. Тук заеми за студентстване, освен ако родителите не са с особено ограничени финансови възможности, на практика се ползват много рядко. От писаното от вас излиза, че такъв тип висшисти в САЩ едвам ще свързват двата края. Така ли е всъщност или не точно? Абстрахираме се от амбициите за собствените ви деца.
Андариел , защо избягваш въпроса кога имаме натиск от родителя? Изобщо не е рядко срещано детето да следва избраното от мама и тати,да докрета до края и да работи съвсем друго, включително и защото е посредствено в областта, в която е завършило. Това в кой спектър от "мама знае най-добре" влиза и ти смяташ ли, че е в полза на детето?
Понеже виждам, че пак се включиха живеещите в чужбина, от вчерашната дискусия всъщност ми беше интересно как живеят в САЩ и Канада хората с висше образование, но да кажем на по-стандартни позиции - примерно работещи в различни администрации, маркетинг отдели, продажби, от хуманитарните какъв е стандарта на живот на работещи в музеи, социолози, историци и т.н. Все пак, едва ли и там всички висшисти блестят с някакви невероятни постижения. Питам за хора, които не са се втурнали да правят кариера. От написаното от вас излиза, че те не могат да живеят достатъчно комфортно. Ако е така, излиза, че в БГ можеш да постигнеш по-добър стандарт и сигурност дългосрочно, особено ако имаш някакъв старт, осигурен от родители, примерно жилище.
Естествено, понятието "комфортно" е разтегливо, но в момента семейство работещи в София на изпълнителски позиции с българско образование и добър западен език след начален старт преди 5-6 г. , е съвсем реалистично да имат доход около 5000 лв. чисто, което позволява изплащане на ипотека, курсове и спорт за 1-2 деца, 2-3 екскурзии или почивки в Европа годишно, излизане по ресторанти, клубове 2-3 пъти седмично. Поне за мен това е един среден стандарт на живот без особени лишения. Тук заеми за студентстване, освен ако родителите не са с особено ограничени финансови възможности, на практика се ползват много рядко. От писаното от вас излиза, че такъв тип висшисти в САЩ едвам ще свързват двата края. Така ли е всъщност или не точно? Абстрахираме се от амбициите за собствените ви деца.
Андариел , защо избягваш въпроса кога имаме натиск от родителя? Изобщо не е рядко срещано детето да следва избраното от мама и тати,да докрета до края и да работи съвсем друго, включително и защото е посредствено в областта, в която е завършило. Това в кой спектър от "мама знае най-добре" влиза и ти смяташ ли, че е в полза на детето?