Кога една връзка се разпада и защо.?

Знаеш, разбира се.
Щом си я пуснал си бил готов или изобщо все тая ти е било.
Няма виновни тук, така са се стекли нещата.
Есме е абсолютно права. Събудил си се от летаргия и ловецът в теб е готов. Не, защото я искаш неистово, а защото друг дръзва да ти разруши статуквото.
Хубаво помисли искаш ли я и какво ще я правиш, ако си я върнеш.
Пък помисли в посоката и ти да бъдеш щастлив.

Като се замисля, рутината е това, което уби чувствата. По-скоро при мен ги притъпи, а при нея явно ги е поубила. От работа вкъщи, от вкъщи на работа, неведнъж ме е молела да излезем да се поразходи, да се видим с приятел. Бях все уморен, все исках да си почивам... Да, работата ми е свързана с хора и наистина имам нужда вечер да съм абсолютно сам и да не говоря с никого, но сега осъзнавам ,че сме могли просто да излезем да се поразходи, дори да не си говорим. В един от последните ни разговори ми каза, че напоследък доста пъти ме е чакала да се прибера от работа, да седнем да изпием по чаша вино, да поговорим, но в момента в който се появя в къщи, и вече и минавало желанието. Иначе за ловеца не знам. Защо не се насочи към други жени, след като от пет месеца живея сам, а само към нея? Задавам си непрекъснато такива въпроси, питам се наистина ли ми липсва и я обичам, или е просто егоизъм от моя страна, че не е моето...
Дам, лошо се стекоха нещата, и двамата имаме вина(аз съм склонен да мисля, че моята е по-голяма), но някак съм изгубил способността да разговарям с нея и да я изслушвам, и сега не знам какво да и кажа. Вчера се видяхме и се поразходихме малко. Опитах да я хвана за ръка, но реагира много остро и каза да не се опитвам, защото така може да реша, че има шанс да се върне, а тя не иска да ми дава такива надежди. Разстроих се страшно много, макар и да не и го показах, но наистина искам по някакъв начин да върна чувствата и към мен. За това помолих за консултант или психолог, ако някой знае добър. Между другото, за пръв път в живота ми(а наближавам 50) споделям толкова лични неща и то с напълно непознати в публичното пространство. Благодаря на всички за разбирането и че се опитвате да ми помогнете.

Трудно е, особено за мъжете, да те сменят с друг. Ето ти си бил склонен да се разделите, да ѝ дадаш свобода, да я оставиш да помисли. Обаче при появата на конкуренция, нещата стават съвсем различни.
Връзката е приключила отдавна и не само защото ти не си инициирал близост. Мисля, че сте се разминали по пътя. Случва се.

Време, това ви трябва.
Знам, че цялата несигурност те изяжда, че искаш още утре да отидеш и да я върнеш обратно, но така можеш да я отвратиш.

Друго - не прави отчаяни опити с цветя, изненади, ресторанти, разходки. Всичко, което не си правил.
Говори. Пиши. Не за вас, за себе си. За деня, колегите, питай за нейния, за нуждите ѝ. Търси контакт, но не се натрапвай.
Вземи се поинтересувай не от жена ти, майката, дъщерята, а от човека. Нея да видиш, какво се е случило с душата ѝ тези години.

Има къщи при които най-добрият ремонт е събарянето. Като те гледам не си строителен инженер, за съжаление и аз не съм, но го имай предвид като вариант.

Бях я приел за даденост след 23 години брак и 27 години съвместен живот. Стигнах и аз горе-долу до тези изводи, днес просто и пиша с 2-3 думи "как си?" "имаш ли нужда от нещо?" и едно кратко "лека нощ" и "обичам те" Не съм звънял, ще се опитам да я оставя известно време на мира, че има и доста грижи покрай майка и, но и казах, че винаги може да разчита на мен ако се наложи нещо. Цветя никога не съм и подарявал, дори на специални поводи, винаги е предпочитала нещо практично. Написах и доста дълго писмо, но още стои на десктопа и не съм го изпратил. Ще изчакам. Все пак видях, че и е приятно да се поразходим двамата, но каза, че иска само приятелски отношения заради хубавото минало.
Ако знам, че мога да вдигна отново здрава къща в руините на старата... Не ми се иска да купувам нов парцел и да започна на чисто. Достатъчно дълго градихме старата къща, че да я съборя с лека ръка, а се страхувам, че нямам нито време, нито желание, нито средства за нова къща в нов двор. Ще опитам да съборя само стените, ако основите са здрави да започна да градя нагоре.

Минало... Имаш отговор.

Ох, върви помагай с бабата, човещина е.
Пък каквото стане.

Може ли в пряк текст, като на глупав, праволинеен мъж, който не разбира намеци и в момента не е и в много добра психическа кондиция? Благодаря!

Не иска скандали, но е продължила - без теб.
Толкова.

Няма никакви намеци. Колко по-директно?! Тя ти е казала, че заради хубавото минало можете да останете приятели. Заради миналото... Това е отговорът, макар че и приятели едва ли ще останете. Всичко което ви е свързвало, е в миналото за нея. Така го тълкувам. Няма да се върне. Гадно е, болезнено е, но там няма повече какво да се гради. Миналото си остава там - в миналото.

Sad, but true...

Не знам... Това може и да е моя импровизация, все пак не ви познавам, нито теб, нито нея. Просто от двата ти поста стигам до тези изводи. Истината може да е съвсем различна...

Може. Вчера тя ми напомни за думите на наш семеен приятел, с когото водихме един разговор преди, може би 2 години, и той каза "Пусни я да си ходи, има нужда да е сама малко". Аз тогава избрах да го игнорирам и изобщо не повдигнах повече въпроса пред нея, а явно е трябвало и е имала нужда. После ми каза, че отдавна се е опитвала да ме подготви, че иска да остане сама, за да не ме нарани и да се разделим в добри отношения. Но пък в предишни разговори ми беше казвала, че не е решила твърдо, след време може да размисли, но аз да не се надявам много, да си живея живота, и дори и да се върне няма да повдига въпрос, ако съм имал друга връзка междувременно. Все се надявам, както и друг път(но тогава е имало скандали) да се поуспокои малко и да се върне, но все по-малка надежда остава. Признавам си, че ме заболя страшно много, като я видях с друг, а ми беше казала, че иска наистина да е сама, и изобщо не го очаквах, и реагирах много остро. Приех го един вид като изневяра, макар наистина да твърди, че все още нищо не се е случило и няма да се хвърля на врата на първия срещнат, но както по принцип съм и се доверявал  за много неща, тук непрекъснато ме яде едно червейче, че не е така и ми спестява някои неща. Все пак ползва думи "засега" "все още" "и аз не знам какво искам" "просто се случи" Както и да е, благодаря още веднъж на всички, ще опитам да поспя и да не мисля много. Лека нощ!

На мен честно казано би ми било много обидно, че си се сетил, че съществувам, чак като си ме загубил. За мен това не е мъжко и бих изгубила всякакво уважение гледайки молбите и опитите да си ме "върнеш". Много жени не забравят такива неща и вече не биха повярвали на такъв мъж. Отделно, когато се трупа обида и чувствата си отиват, може и никога вече да не се върнат.

Според мен такъв е и случаят с жена ти, но тя се надява да свикнеш с времето и да я оставиш на мира. Може и сама да си вярва за другия мъж, че нищо не се случва, може просто да се опитва да ти замаже очите. Но бих заложила, че там се заражда, или вече има тръпка, и ме съмнява да остане неизживяна.

Ако трябва да дам съвет, той би бил - отдръпни се! Дай й въздух, дай й време, дай и възможност да пробва други мъже дори. Ще те боли, но ако държиш на нея, ще я оставиш да избере. Бъди там, ако те търси и има нужда, бъди сигурна опора, но не се натрапвай и не се бутай. Ако се успокои и реши, че има към какво да се върне, ще го направи. Опитите ти да й се доказваш постфактум, в момента вероятно те карат да изглеждаш единствено жалък в очите й. И не показват, че се бориш за нея, а показват, че те е яд на изгубеното. За да й покажеш, че ти пука за нея, трябва да я оставиш сама да намери интереса си, дори да не си ти. Това ще даде време и на теб да разбереш, дали наистина я обичаш, или си просто паникьосан. Защото ако е второто, много бързо ще повториш същия сценарий.