Кога една връзка се разпада и защо.?

Нищо не чакаме, коментираме конкретни мнения, с конкретни изрази.
"Борба", "големи усилия" и ухажване за мен не са едно и също.

Като заменим борба с ухажване, трябва да подменим целия разговор.
И собственото ми твърдение, че ако в началото на една връзка трябва да се ухажвам с някого, изобщо няма да я сформирам, става нелепо и ще ми се смеете.

Съсредоточете се върху питането на автора.
Не разводнявайте темата.

Извинявай, че я разводнихме.

Ами може би когато партньорите спрат да се обичат. Или когато поне единият спре да обича.

Аз съвсем първично разбрах ,че 11 годишна връзка приключи , когато започнах да се дразня,че пие сока и яде сладоледа на децата/ децата не са негови / , а аз се правех ,че работя докато той ме чакаше да гледаме филм ....ами какво да направя ...първична съм и опростявам нещата. Сега съм по-добре  😉, аз си хапвам сладолед и гледам филм , който на мен ми харесва...така де битовизми.

Когато партньорите  спрат да се обичат. Тогава всичко почва да ги дразни.

Разбирам, че ти писва в един момент, на всеки му писва, въпросът е какво правим нататък.

Според мен, обречена е тази връзка, в която двамата не могат да си управляват конфликтите, а ги пускат на самотек. Единият мълчи и търпи, с усещането, че "ето, аз влагам всичко, а другият не влага нищо". Мълчи, докато търпението му се изчерпи и вече нищо не може да се поправи.

Преди всичко, тези хора трябва да си говорят, може да се нарече скандал или разговор, за да се разберат защо другият прави онова дразнещо нещо, а не прави друго, което партньорът му очаква. Всеки да си каже как се чувства и какво иска. Не могат толкова години да имат нужда все от едно и също, и то да не се променя никога. Нека да се разберат как да се напаснат, ако това е възможно.

Според мен, това е особеността на дългата връзка: че двамата се обичат и харесват, и каквото не им допада във връзката, го казват на другия, и взимат решение, и така всеки път и за всяко нещо.
Ако вече не се обичат и не се харесват, няма и за какво да се занимават повече с тази връзка.

На време решаваш и се разделяте. Стига с тези лъжи и измами, като не те кефи край

Когато няма доверие. Тогава всичко отива по дяволите.

Здравейте,
След много, много години брак жена ми ме напусна. Известно време бяхме в отношения "съквартиранти" вкъщи, нещата не вървяха добре, говорихме, тя каза, че просто и трябва време, а аз се съгласих да и дам колкото трябва, но да се оправим. От няколко месеца не живеем заедно, първоначалната причина, бе че трябва да се грижи за майка си, която е болна, но вече ми каза че не иска да се прибере вкъщи, иска да е сама, угаснали са онези чувства, които е изпитвал към мен и т.н. и т.н. За известно време бях ОК, свикнах да съм сам, макар и да ми липсва ужасно, говорим често, пишем си, поддържаме някакви отношения, молих я да се върне обратно, не иска, каза че иска просто да е сама. Не съм се отказал от нея, опитвам да и дам време, но преди няколко дни я видях с друг(с когото знам че се познава много отдавна) съвсем случайно и буквално рухнах психически. Помолих я да дойде да си събере нещата от вкъщи, дойде, поговорихме, увери ме, че нищо не се е случило между нея и него(буквално ми каза "нищо не се е случило засега" просто се виждаме случайно няколко пъти и се случи да ходим за ръка, дори не съм го целунала"), когато я попитах защо тогава се виждат и защо не е сама, както ми каза, че иска да бъде, каза че не знае какво иска, не и е до връзки в момента, но това просто се е случило. Помолих я да ми даде време, да не се впуска в друга връзка докато не е сигурна, че наистина не ме желае вече и докато отмината големите грижи покрай майка и. Обеща ми, че ще ми даде нужното време, аз уж вярвам, но чувствам, че пак ще се види случайно с другия, пак ще се разхождат заедно и няма да си удържи обещанието. Тя е невероятен човек. Отгледахме страхотно дете, което вече е самостоятелен млад мъж, имаме прекрасни спомени заедно, никога до сега не се бяхме разделяли, никога не се бяхме карали много сериозно, никога не сме си изневерявали(аз със сигурност, склонен съм да вярвам, че и тя не е)  Тя е любовта на живота ми, обичам я както и в първите дни, макар да допуснах страшно много грешки като това, че не и обръщах достатъчно внимание, спрях да я прегръщам и да и казвам, че я обичам просто без причина, някакси тя постепенно се отдръпна... Сега не знам какво да правя. Опитвам да не и досаждам прекалено, да и дам някакво време да помисли, но когато не съм на работа и съм сам вкъщи все си намирам някакви безумни причини да и пиша, или да и се обадя. Моля препоръчайте ми добър семеен консултант, с когото да поговоря. Явно е, че с плач и мрънкане няма да се получат нещата, наистина държа на нея и ще направя всичко да върна чувствата ѝ към мен. Предпочитам онлайн помощ, защото съм в малък град и нямам възможност да пътувам, освен може би 1-2 пъти месечно почивните дни. Нямам никакъв опит в семейно консултиране и не познавам никой специалист, за това всеки съвет е добре дошъл. Попаднах на semeistvo.bg но ми се струва, че рекламата е малко повечко и не се убедих в качествата на психолога.
п.п.
Знам, стана много дълго, за което се извинявам и благодаря на всички, които ще го прочетат.

Семейните консултации са за двойки, ти в случая си сам.
Нямам добро усещане за развоя, жената е продължила натам, като вярвай ми, стояла е много след края.
Трябва да помислиш и ти за опцията “продължавам сам”

Съжалявам за това, през което минаваш.

Благодаря за искрения отговор. Мисля, че някъде дълбоко в мен го знам, но не искам да го призная. Моля не повтаряйте грешките ми. Казвайте на човека до вас, че го обичате, подкрепяйте го, правете малки жестове за него... Все неща, които бях забравил да правя и доведоха до разпадане на връзката. Все още не съм се отказал да се боря за нея, но понякога просто не знам как...

Писах ви л. с

Сега си склонен малко да преувеличаваш. Видял си я с друг и адреналинът се е качил и те държи. Сега мухата е слон.
Когато ти не си й казвал, че я обичаш, тя казваше ли ти го? Търсеше ли вниманието ти?
Може да отидеш на психолог, нищо че не си в двойка.
Може би ще се съберете отново, но мисли и за варианта, в който продължаваш напред без нея.