Кога една връзка се разпада и защо.?

Мой опит и близки около мен.
Дълги и функционални съжителства се разпадат от глупост, предадено доверие и разочарование.
И няма как да се изгради нещо ново, ще е лек козметичен ремонт, след който пак ще зейнат пукнатините и мухъла.

Все се сещам за вица за лъжичката - Извинявай, че те обвиних, че си взел лъжичката. Но пак не искам да се виждаме - лъжичката я намерихме, но лошото чувство остана.

Случи ми се нещо подобно.
Изгубил сте я по пътя. Не се връщайте, продължете напред.

За да разкараш мъжа си след толкова години брак, трябва тотално да ти е писнало и няма връщане назад. Съжителството е станало непоносимо и постоянно те дразни.

Кой е обещал да е до смърт? Тежко на тези, които вярват на думите и/или илюзиите си за хубав живот. Всеки, очаквайки да е вечен в живота на другия рискува повече.

За мъжете, които по начало мислят в алтернативи, връзката приключва, когато по-привлекателната алтернатива от потенциална премине в реална. Това им инжектира живец да действат, преди това могат да си карат по течението адски дълго време.
За жените връзката официално приключва много след като вътрешно са преживели емоционален развод с партньора - стигне ли се до момента тя да го обяви, то мачът е свирен преди месеци или дори години.
Това са моите неангажиращи впечатления по темата, като цяло житейските пътища следват предимно не-евклидовата геометрия и пресичанията и разминаванията са практически неизбежни.

Когато някой е взел решение, че нещата за него са приключили, добре е отсрещната страна да уважи решението му.

Като те чета, стигам до заключението, че тази жена ти е спестила много и продължава да те щади, като не ти казва истината. Уморена е, защото е сама от години. Не бих се учудила, ако се окаже, че другият е опората й в момента. Взел си я за семейство, тя си е свършила работата. Оставила се е да бъде даденост, защото така е разбирала своята роля - майка, отдадена на семейството и детето си. Детето е самостоятелно - нямате повече общи цели. Не можеш да направиш нищо повече. Имал си достатъчно време да покажеш, че те е грижа за нея.

Никой не е обещал. Но с тази идея тръгваш, когато създаваш. Поне аз.
Което не значи, че търпиш и се бориш за тази вечност.
Разпадат се връзки.
И щом се стига до там има причина..
Затова казах, че ще е кръпка, а не нов градеж..

Не разбирам защо пишете още, човека хвърли бомбата и замина.

Не съм заминал. Просто не знам вече какво да пиша, чета коментарите и мисля. Опитвам да не и досаждам, да и дам глътка въздух, макар че покрай майка и ѝ е много трудно в момента. Само и казах да разчита на мен за каквото и да се наложи. Преди два дни през нощта се наложи за съжаление(майка и се влоши и трябваше да ходим до спешното в съседния град на 100км.) и разбира се откликнах, защото ме повика за помощ. Не сме говорили след това за случката, не ми е благодарила, но съм доволен, че в такъв момент успях да помогна с каквото мога и винаги ще го направя. Може да не съм бил особено добър съпруг за дребните неща, които тя толкова обича, но в такива моменти знае, че винаги съм насреща. Със сигурност ще се наложи да живее при майка и още доста време, може би месеци, или година, надявам се тъщата(официално все още ми е тъща) да се оправи възможно най-скоро от тежката болест, а през това време ще помагам с каквото мога. Мисля, че до тогава е най-добре да не повдигам повече пред нея въпроса за това да се съберем отново, пък времето ще покаже. Благодаря много на всички, най-вече на Ms.Gorgeous и Esmee. Благодаря, че ми прочетохте глупостите, че се опитахте да помогнете, а аз имах нужда да споделя. Писмото в word стана вече 8 страници, като всеки ден продължавам да го допълвам. Поне когато го пиша успявам да изразя чувствата и емоциите ми към нея, които в разговор не успявам да предам. Просто не ме бива особено в лични разговори, докато открих, че когато пиша ми е много по-лесно. Още веднъж благодаря.
И, мили дами, ако държите на човека до вас, казвайте му какво ви дразни в него, казвайте му какво не харесвате, дори с риск за малко да се обиди. Тук леко хвърлям вината към нея, защото не споделяше особено тези неща с мен,  очакваше аз едва ли не сам да се сетя защо е тъжна или сърдита, а ние мъжете сме доста праволинейни създания и разбираме само от пряка реч, а това да гадаем и да се сетим какво и има не умеем. Но и отстоявайте своето. Не търпете унижения, безпричинни упреци, изневери и пиянски свади, не търпете подигравки с вас и детето ви. Ако ви нарани по някакъв начин, след това се извини, че ще се поправи и ви нарани отново по същия начин, било то изневяра, някакъв вид насилие, или каквото и да било, което не може да простите, а само преглъщате, махайте се от него с пълна газ. За съжаление имам такива познати, които се държат с жените си ужасно, дори с жена ми не рядко ме говорили за тях и сме се чудели как издържат и търпят това. Поне в този аспект ние не сме се наранявали по никакъв начин, просто се отчуждихме и за това все още тая някаква надежда, че може по някакъв начин чувствата и да се върнат и да сме отново заедно. Нямаше скандали и обвинения, нямаше тежки думи, но просто се случи.
Ще си позволя да споделя малка част от изповедта(така кръстих писмото) към нея. Не знам дали ще мога да пиша отново тук, защото с всяка дума в сърцето ми се забива нож и ми е тежко, но пък го заслужавам.

Пожелавам на всички да сте щастливи.

Хубави съвети, но като за написани към непознати хора. Някак "общо".
В живота, както виждаш, не винаги е така. А и във взаимоотношенията участват минимум двама. Понякога "отстояването на своето" е неглижирането на този, когото обичаме и искаме да е щастлив. Ако сме убедени, че винаги сме прави и се отстояваме, сме като овена с рогата. А ако не сме, за какво отстояване говорим. Та така...
Хубавото на тези съвети, които си ни изписал е, че зад тях прозира някакво твое осъзнаване. Като че ли ги пишеш повече на себе си. Дано не внасяме грешките от предишните си връзки в следващите, въпреки че щом сме ги допускали, явно сме склонни да ги допускаме.

Така е. Преди дни обвинявах само и единствено себе си, все още се обвинявам за страшно много неща, но вече се сещам за неща, които и тя можеше да направи, но и тя като мен се отдръпна. В такива ситуации винаги и двете страни имат участие, кой повече, кой по-малко.
Съветите бяха по-скоро отклонение от моята тема, просто написах какво мисля по връзките като цяло, а не да давам наклон на някого как да си живее живота и как да се държи с половинката. Но, да, осъзнах страшно много неща, промених се за последните седмици толкова много, колкото не съм се променял цял живот. Сигурно с времето ще ми мине, каквото и да реши тя, сигурно някога ще се замисля и за нова връзка, ако реши да не продължим заедно, надявам се да извлека максимума от този тежък урок и да не повтарям същите грешки. Просто сега имах нужда да споделя с някого, макар и напълно непознати в Интернет.

Иска да си приятел - дръж се като приятел. Знае ли човек, може пък да те оцени отново и да си спомни, че не си само онзи скучен тип, който не я поглежда, за да си гледа компютъра.
Яко си се издънил, брат.

Винаги и двамата имат някакъв вид вина, но тя като вече е охладняла, тебе това какво те грее? И да се почувства виновна, няма да те заобича пак. Тя е взела решение и е доволна от него, ти не си доволен от нейното решение. Нейната вина няма никакво значение в случая.