когато го даде на даяна и после, когато хелена попита, за мен чувствата на алисънт бяха някакво съжаление към прислужницата, силен яд към сина и много жал към единствената мила и крехка дъщеря, за която е ясно, че е трябвало да бъде съпруга на егон - иска или не
караницата след лъскането на кулата за мен също не е точно било 'щото е неприлично или нещо подобно, а защото алисънт е била в уреден и нещастен брак и вижда същото за дъщеря си - още по-гадно е, когато децата ти се нараняват едно друго
няма нужда да я трови, ако не зачене от бъдещия крал - изнасилванията са били просто неизбежна част от живота, не особена житейска драма - след второто или третото прислужниците са претръпвали - на тази й е било първото и вероятно е била девствена, а загубата на девствеността чисто психически вероятно е била по-страшна от самото изнасилване
не смятам, че алисънт е жестока вещица - при други условия щеше да бъде нежна и любяща съпруга - колелото на властта и очакването на битката за короната я размаза и мобилизира едновременно
коронис, чудесна теория, браво!