За битовизмите и сметките

Така е.
Също така смятам, че родителите своевременно трябва да се разделят по живо по здраво с партньори, които не могат да понасят децата им.
И хора, които не могат да понасят деца или поне чуждите, не трябва да си избират партньори с такива. Това е избор и всеки има право на него,  да искаш обаче родител да си неглижира детето заради теб  е наглост и не говори добре за това какъв човек си.

И като е толкова трудно защо се пъне да е там?
Аз на 25 бях омъжена и бременна с плестолонаследника. Не съм се занимавала с женени чичовци.

Е,хайде сега-пак генерални заключения…
Аз и работя ,и домакинствам, колкото мога-толкова-обаче не правя дребнави сметки.
Искат се някакви компромиси и от двете страни.
И аз искам като се върна от работа да си взема душче,да си сипя винцето,да пусна филмче…
Открадвам си по един-два такива дни на седмица, но през останалото време готвя, пускам перални, гладя,проверявам раници, приготвям кутии и т.н.
Мъжът ми не може да си позволи да ми наеме помощница👀
Прецаках ли се?😳

Вероятно това е животът на повечето от нас. Прецакани сме да готвим, чистим, пускаме перални, проверяваме домашни, правим кутии с храна и гладим тонове пране. И децата живеят постоянно с нас и искат внимание.
На който не му харесва, живее сам като кукувица, само с котка или куче.

Или мизерстваш в кухнята или мизерстваш сам, друго няма.
Глупости говорите.

Ще прави, така както всяка от нас прави едно или друго, приемайки да съжителства с други хора.

Въпрос на мироглед. На мен не ми тежи да готвя за любимите хора…

Има и друго, много ясно. Набутала се е, щото е била млада и си е нямала хал хабер. Сега иска да не губи тези години и вярва, че нещо ще се промени. Но не знае, че ще се обезличи от опити да е перфектната още година.

П. С. Между другото, това за мен си е много подвеждащо поведение, две години да плащаш сметки и да се правиш на мистър вселена, пък после да се пазариш кой какво. Ми той, ако беше и натресъл дете и над 50% от разходите, можеше да вдигне гълъбите още преди 5г. Ама сега длъжна се чувства опити да прави.

Има някаква причина тя да си седи точно при този мъж. Дали тя не е много атрактивна, дали той не е някакъв много готин пич, но това си е съзнателен избор. Само, че на мен ми се струва, че той скоро ще й покаже вратата.
И тогава кеф! Няма да има защо да пуска точно такава тема- за кутии, храна, сметки.

Някои казаха, че също правят всичко това за любимите хора и не им тежи.
Любимите!
В този апартамент, не дом, а апартамент, тя не е любима и любими хора няма.
Щял да ѝ покаже врата?
Че кой ще плаща неговата храна и тази на детето?
Кой ще я готви?
Друга хем млада, хем проста няма да намери.
По-добре да си мизерства сама, тя сега нито мъж има, нито дете.

Големи хора сте тук всички, ама някак детинско всеки пречупва през собствената си камбанария, житейска ситуация и модел. Не става така. Толква са различни казусите на всички, повечето нямат допирна точка с казуса на авторката, ама се сипят какви ли не морализаторски версии.
Относно чувствата между двамата-всеки поотделно сам си знае точно какви са и колко силни са и какво точно го задържа в тази конфигурация.
Относно сметките-също.
Мъжът за мен е класически случай, мацката донякъде също в младостта си. Вече как ще се развият от тук насетне нещата е въпрос на кой на какъв етап от развитието си е стигнал.
Аз бях семейна 25 години. Все имам някакъв опит ми се струва. Взех го "гол като пушка", та и изгодата тук ще избяга. Плащах, подкрепях, работех. Много работех, в трудни условия. Никога не съм била домакиня, да седя и да чакам благодарствено някой да ме издържа от огромната си любов, че кат се тръшне болен другия в един момент да му се връща жеста. И съм прала гащи и чорапи на ръка, и съм бърсала, влачела торби, готвила. Пълно обслужване. И финансово винаги съм била участваща, в определени периоди и с повече. Да, правила съм го напълно доброволно, от една гола любов. Само че, като се поизправи и позамогна "моичкия" след време, реши, че не му стигат за разкош моите пари, намери си млада партизанка и си би камшика. И болна съм лягала, и на операционната маса съм лягала-ден работа не съм спирала, за да ме издържа той като жест, че над 10 години съм му дала гръб да се развива. Та себераздаването заради нечии сини очи понякога изиграва доста грозна шега и шамарът от живота е бая звучен, кънти в главата ти дълго време.
На авторката чувствата към детето му са реакция от поведението му, с натрупване. Чак да мрази-не мрази. Но категорично не е длъжна да обича дете, само защото е плод на минала връзка на мъжа, с когото живее явно съквартирантски в една част от времето. Колко точно е готова да преглътне и колко време, тя си знае. Аз от моята си камбанария не бих.

Нормално е да го мисли отношението , детето все пак не е нейно .
А , ако има пари за три седмици за храна и на четвъртата и свършат , той няма ли да се включи ? Според мен е нормално да я пита дали има нужда от нещо все пак .

Той вече е клекнал на варианта да обсъждат менюто и да пазаруват заедно, така прочетох. Това е ок като вариант. Ако не се сработят и така вече е ясно.

Нямаше да плаща наем тя, щеше да живее у родителите си, както преди да го срещне. Така че този с наема е мъжът.
Какво е трябвало, щяло, било и би било, ако не, са въпроси без отговор. В момента авторката с основание се оплаква, че мъжът отдава цялото си внимание на момиченцето - както пишеше по-горе, те се гъделичкат в хола и гледат филмчета, докато авторката е невидимата ръка зад кадър, която осигурява всичко, от финанси до уют и храна. Ами не всеки е съгласен да е духът от лампата, за да може Аладин да се забавлява.

Аз много добре си представям как едно детенце натоварва отглеждащите го, даже ако е тяхно собствено. А то не е нейно все пак. Не мисля, че тя мрази детето, иначе нямаше да пише за него по този начин - критичен към нея самата, с разбиране към самото дете.

Решила да пробват година - коя съм аз да определям много ли е, малко ли е. Може пък да се разберат. Наистина ми се струва, че може да се получи, щом не замитат трудното под килима, а го вадят, разчепкват и се опитват да го разплетат.

Мъжът ако е искал раздяла, щяха да са разделени. Евентуално първият път може да го е мислел сериозно. Като е видял, че му се моли, го е използвал за натиск, за да я принуди да се промени спрямо неговите изисквания.