Работа, CV-та, HR-и, съвети - 81

Когато колективът е до 25 г., като в кол-център, предполагам 60-годишен трудно би се вписал. От тази гледна точка, съм съгласна, обаче при друга ситуация да отхвърлиш човек, понеже ти се струва, че "гледа нагло" или "не го усещам", ми се струва ......меко казано глупаво.

Ясно е, че всеки гледа през своята призма и пречупва казаното според разбиранията си. Припомням, че казах, че не сме усетили жената като член на екипа (понеже толкова се закачихте за тази дума), а не че не сме я усетили изобщо като човек. Както споменах, представи се повече от добре на интервюто и със сигурност няма да остане без добра работа.

Въобще идеята на поста ми беше съвсем друга. Хората, за добро или лошо, имат различна гледна точка. И понякога си мислиш, че интервюто е минало перфектно, а не те избират. Пък понякога те избират, защото си точният човек за точната позиция в точно този екип и това си личи, въпреки че ти забива интернета и се разпада връзката 5-6 пъти по време на интервюто. Това е.

Наемала съм хора, които са по-големи и доста по-опитни от мен. Не съм се притеснявала от конкуренция и съм вярвала в собствените си качества и възможности.
Попадала съм обаче на уж перфектни СВ-та и дори ми е било странно защо такива способни хора кандидатстват точно при нас, за по-entry позиции. Естествено, викали сме ги на интервю. И точно такива хора на интервюто са ни правили лошо впечатление, държали са се странно или неадекватно и сме преценяли, че биха създали кофти атмосфера в тима (решението да не продължим с тях не е било еднолично, в такива ситуации съм се доверявала и на преценката на прекия ми мениджър).

Нормално е всеки да пречупва нещата през собствения си опит. Както писах, на мен ми се е случвало да съм с повече опит и квалификация от интервюиращите и това да ги уплаши (виждаше се в погледите им). Респективно "не ме усетиха" и се оправдаха с едни нелепи за мен оправдания. А на първото интервю НР-ът подскачаше от ентусиазъм какъв опит съм имала и какви качества, а после смени тона на 180 градуса. И понеже ти си пишеш, че въпросната се е представила "повече от добре" как да не видя аналогия с моя случай?
Иначе разбирам защо сте го направили и какво имаш предвид, не падам от небето все пак.

Какво да напишат? Търсим добър, сговорчив и неагресивен човек. Те всички кандидати се мислят за сговорчиви и неагресивни. Или пък търсим с организационни умения. Всички се мислят за организирани. А как ще "измериш" колко точно са му организационните умения и дали изобщо ги има? Ами не можеш. Кара се по усет. Понякога е верен, понякога не.
Винаги съм питала в тая тема как точно се доказват личностните качества и "меки" умения?

Нагледен пример за нелоша, но не безупречна организация, са техническите спънки около интервю. Както сама Светлица каза, другото представяне е било “професионално”. За другото, има техники на интервюиране, които не се базират на “усещане”. Изготвяла съм обективни критерии за оценки на меки качества с да/не отметки, когато работих в кол център, и критериите се приеха много добре от директора и екипа по качество. Едното умение даже беше “емпатия”😝

А каква е гаранцията, че интервюирания ще отметне обективно да/не?
Ако работиш достатъчно дълго с един човек може да съставиш някаква оценка за качествата му, но на интервю за кандидатстване за работа?

Това с емпатията е много интересно. Би ли издала как се оценява.

В моя случай ставаше дума за оценка на качеството на обаждания в кол център, които се записват и прослушват, не за въпроси, които се задават на хората. А за техниките за интервюиране, идеята е да се постигне някаква симулация на реална ситуация. Насочеността е практическа, това не е оценка на академични познания все пак, дали знаеш нещо или не, въпросът е Как. Както със ситуацията на закъсняващия колега. Също, как се подхожда към неизвестни ситуации с малко уточнявания на обстоятелствата. Иначе е лесно да ти кажат, при нас правилата при закъсняващ колега са такива, ти как би постъпил… ми ще отговориш, по правилата. Идеята е да видят поведение, когато няма правила за следване или някой да ти казва, какво се прави. Може да потърсиш “behavioural interviewing”.

Или да попиташ макар и клишираното - как постъпва в ситуации, в които е допуснал грешка. Да разкаже и да изясни. Това отсява нарцистични личности гарантирано. Колкото и да го врътнат, така ще го врътнат, че да няма пълно акаунтабилити в отговора.

Като попиташ какъв подход биха имали, ако при съвместна работа с висшестоящ видят, че има проблем от негова страна (както е горният случай с бюджетите), отсяваш наглярите. Пак няма да си го кажат,че гледай го тоя ми е шеф, а пък толкоЗ прост, но тия неща трудно се крият, ако се вслушаш в изказа и наратива, който се прокарва.

Не знам защо "по усет" ви възмущава, особено след "модата" от началото на конфликта/войната/нашествието/не-ме-интересува-как-е-политкоректно-да-се-нарича-сега по интервюта да се пита "Русия ли подкрепяте или Украйна?" 🤦 След една мащабна анкета в доста голяма група, си отбелязах няколко фирми, които са в моя сектор, но в които очевидно няма да кандидатствам, защото не съм овца, на която казват в коя тоналност "трябва" да блее...

Ами първо, магаре и космос… какво пбщо има задаването на некоректни въпроси с оценка на меки умения… Второ, представете си обърната ситуация - отивам на интервю, и обсъждаме работни неща и процеси, част от работата, примерно, отчетите се правят в края на месеца, и просто така от нищото кажа, че не одобрявам или не съм съгласна, защото така го усещам… това как ви се струва?

Ще ни се струва, че усещаш, че тая работа не е за теб. Не знам защо мислите, че наличието на списък с клиширани въпроси или поставянето на абстрактни казуси придава някакъв обективизъм. Хубаво ще имаш списък с критерии за оценка, ама дали ще отметнеш 'да' или 'не' на всеки критерий пак ще решиш субективно. Същото и с прослушването на записите от кол центъра.

Аз как пък не съм попаднал на нито едно интервю където дори да се спомене войната? С някакви много изтрещели хора се срещате...

Aйде да не вадиш пак думи от контекста. По-рано писа, че сме се спряли на неквалифициран кандидат по симпатии, което категорично не е така; сега пък организацията била лоша, защото на кандидата му прекъсвал нета. Естествено, че няма да разкажа всичко в подробности по двете интервюта и да ти дам пълен отчет кое защо. И ние сме виждали техники на интервюиране, не сме гола вода, колкото и да не ти се вярва.

И друго - колкото и да ти се иска, няма как да бъдеш 100% обективен на интервю. Дори и подсъзнателно да е, пак ще има субективизъм. Иначе нямаше да се провеждат интервюта лице в лице, а щяхме да имаме рейтинг система да оценява CV-та или чатботове.

Всеки човек, независимо дали ЧР или не, избира по симпатии. Ако ще и най-големият специалист да е срещу него, ако не го хареса, няма да го "усети като част от екипа".
Обективна преценка може да получиш на база някакъв тест/задача, който се изпълнява преди да се срещнеш с човека.

Влагаш много повече смисъл в използването за пример, отколкото съм имала предвид. Имаше по-назад, доста, даже май в предната тема, впечатления от онлайн срещи, лошо впечатление им е направило технически проблеми по провеждането им от страна на организаторите - неработещо приложение, качество на звука и тн. В технологични компании не се гледа с добро око на такива “хигиенни” неща. Представете си как това се случва на среща с клиент… особено ако става дума за предимно работа от къщи, не може да имаш бавен интернет, или да не превключиш на мобилни данни, ако е временна авария, или около тебе да бучи музика или да лае куче. Единствено допустимо е детенце. А даже имале съфорумци, които се дразнят на родители с деца вкъщи… с което лично аз не съм на тива мнение. Просто го дадох за пример. И също напомняне, че непрекъснато се реве за липса на кадри.
Другото е, не отиваме в детска градина, големи хора сме помежду си в екипа да се стиковаме или да си избираме с кой ще си пием кафето. Работата трябва да може да върви и отвъд кафетата обаче - иначе и в най-розовите екипи все някога се случва препирня, тогава какво, спира работата ли? А дали ще те усетят като да станеш любимец на шефа е обаче различно от това дали ще се впишеш в екипа - освен да имат шефовете и гадателски способнисти ли? Лично аз нямам доверие на такъв тип ръководители, защото те не умеят да ценят хората по време на трудно времена, само тим билдингите са им важни. В най-безумния екип, в който съм работила, ни бяха сложили формален за оценка на работата - дали допринасяш за хумора в екипа. Еми, беше тотална катастрофа и екипа, и шефовете, и отношенията и динамиката.
И не на последно място, при нас фирмената култура е ясно обявена и интегрирана към оценката на служителите, и включва елементи като интегритет(правилна постъпка дори при липса на супервизия), даваме на най-доброто от себе си (стремеж към изчерпване на наличните ресурси, а не половинчати опити), и помагане на другите, вместо монопол на информация. А не, с кого си пиеш кафето. Масово криворазбрани понятия за фирмена култура или по-скоро шаблонна фраза за прикриване на фаворитизъм.