⭐Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги⭐Суде Гюлер⭐Любими турски актьори *тема 40

Софи, доста противоречиви слухове се носят из Перник. Объркана съм и аз. Не зная на какво да вярвам, но съм съгласна с теб за медийния шум, който вдигнаха, но и това е с определена политическа цел.
     Профилакториума е във високата част на града, след него започва гора, но тя не е нито гъста, нито непроходима. Ако е тръгнал натам  отдавна щяха да го открият.
     Аз се чудя на друго - как нито един специалист, познаващ особеностите на децата аутисти не се включи с насоки за особеностите в характера на тези деца.
     В училище имахме такъв случай - 4 години обучавахме юношата и всички знаехме какво може да направи и как да действаме при неговото изчезване. Да, детето често бягаше от училище, без да го видим. Как заблуждаваше охраната не можехме да си обясним, дори единия път беше задигнал от учителската стая географската карта (представи си огромните карти, които висяха в класните стаи за онагледяване). Това момче обикаляше целия град на длъж и шир, но задължително на свечеряване се прибираше вкъщи. Тези деца не забравят мястото, на което живеят. Тези деца са доста страхливи и шума ги подтиква да бягат и да търсят по-уединени и спокойни места. Но всеки случай е строго индивидуален.
    Моят внук вчера беше цял ден с една от групите по издирване. Ядосах се от разказа му. В момента, в който подадат сигнал, че Сашко е ... някъде и всички се сурват. Създава се такава паника, надбягване, надвикване, че от тази врява и шумотевица би се уплашило едно нормално 12-год. дете, а да не говорим за аутист.
    Вече се плаша за живота на детето, та то не се е хранило от 3 дни и трудно би оцеляло, а ако е в гората на този студ за две нощи ще измръзне. Намирисва ми на нещо друго, но какво е едва ли ще разберем. Само дано детето е  живо и здраво и днес да приключи този "цирк" по издирването му.
     Града е окупиран от полиция. Хеликоптер, дронове, камери - направо сме си като на война.

Софи, Кралевското езеро е в посока, противоположна на Профилакториума и разстоянието си е доста (не зная колко км са), но ако Александър е направил този преход все някой щеше да го забележи или камерите да го засекат.
     Аз продължавам да се питам защо интервюта дават всички институции, като хвърлят кал една срещу друга, а никой не се "сети" да попита учителите на Сашко, личния му психолог (защото той задължително трябва да има такъв), личния лекар, неговите съученици, близки и познати на детето Оттам щяха да получат най-ценната информация и досега случаят щеше да бъде забравен.
      Единственото нещо, което ми вдъхва кураж и оптимизъм са хилядите хора, събрали се от близо и далеч, обединени около каузата за откриването на Сашко. Дошли доброволно и работещи неуморно. Виждам как един нещастен случай може да сближава и сплотява без корист.
      Разчитам само на доброволците.