Политиката в България 3

* * * Ден 0
Четири нови ризи. Две нови вратовръзки. Преместване на копчето на панталона с 15 см.
Не съм обличал костюм от последната сватба, на която кумувах.

* * * Ден 1
Колата – на синя зона, с две хартиени талончета, внимателно изчислени да покрият пролуките между шестте есемеса.
Сграда: старата, сиреч – истинската. Вход – главния, току покрай протестиращите, после покрай журналистите. Така или иначе никой не ме познава.
Парламентарното кафене:
Кафе: 0.41 лв
Минерална вода: 0.67 лв
Сандвичи: без никакви украси.
POS терминал: няма.
Пребърквам си джобовете и не без изненада откривам, че днес не съм взел никакви пари в брой. Дори и стотинки нямам в този празничен панталон. Срам – не срам, налага ми се да поискам от някой съпартийник десет лева на заем.
Влизам в парламентарна зала.
Точно на десетата минута се окъпвам с кафето от глава до пети.
Е, как да не му се възхищаваш на Пепе Мухика? Изкарал е целия си президентски мандат (Уругвай, 2010–2015) с един-единствен костюм.

 * * * Ден 2.
Все още нямам пропуск за безплатно паркиране. Не разполагам и с хартиени талончета.
Преди зелената зона започваше под Московска, сега започва от Дондуков. Нищо, спирам там, пускам четири есемеса и стискам палци да свършим до 13:00.
Парламентарно кафене. Днес всички сандвичи са украсени с по-една краставичка. Слава богу, все още стават за ядене.
Парламентарна зала: страстите са нажежени. Депутатите в средната част на залата блъскат по банките като Хрушчов в Обединените нации. Само дето не са си свалили обувките.
Наистина ли ще ми плащат да гледам всичко това? За подобен спектакъл бих очаквал да ми искат пари, не да ми дават.
На обяд – в столовата, първо депутатско кюфте, 1.87 лв. Бива. С лютеница – съвсем бива.
Не свършихме до 13:00, нито имахме достатъчно дълга почивка, за да се разходя до Дондуков. Напразно се надявах онези от Центъра за градска мобилност да се забавят повече от 15 минути, та да пусна нови четири есемеса. На седмата минута получих известие, че са ми сложили скоба. Първата ми депутатска скоба.
Междувременно един колега от ИТН ме светна, че мога да спирам на парламентарния паркинг без да чакам да ми издадат пропуск. Утре ще опитам.
* * * Ден 3
Промъквам се на парламентарния паркинг с известна тревога да не ме навикат. Полицаят поглежда костюма ми (не мен), сетне учтиво и крайно уважително ме насочва къде да спра, без да ми иска каквото и да е доказателство за депутатската ми същност. (Поне да беше поискал временната ми карта!)
Изведнъж осъзнавам неумолимата истина: в този момент на междуцарствие всеки, облечен в костюм и пристигнал малко преди или след 9:00 сутринта, би могъл да паркира съвършено безпрепятствено на парламентарния паркинг.
Парламентарното кафене: днес всички сандвичи са украсени с краставичка и домат.
Работата не отива на добре.
Парламентарна зала. Все още гласуваме ръчно – с вдигане на ръка. Ако това ще е жертвата, която трябва да направим, за да останем е старата сграда – преглъщаме я без никакво замисляне.
Само дето не разпознавам повечето от хората, които се изказват. Час по час питам Наско Славов (който е имал неблагоразумието да седне вляво от мен) кой е този или онзи. Той търпеливо ми обяснява.
* * * Ден 4
Системата за гласуване вече е инсталирана. С две големи информационни табла в двете половини на залата. Ако не друго – повече няма да ми се налага да разпитвам кой говори в момента.
Сандвичите в кафенето – все така с краставица и домат, все така неядливи.
Добре че има кроасанчета. Тези със сирене свършват бързо, но и с локум стават.
Следобед внезапно откривам, че ако тръгна в обратната посока, пътят за тоалетната е два пъти по-кратък.
..и т.н. от ежедневието на този велик депутат.