Аутистичен спектър - обединена тема

моя малчо неможе да кара и триколка    (нали так асе казва това с 3те колела )
Ама при него е защото неможе да координира крачетата - първо едното - после другото и заради проблема с вестибуларния апарат...
А иначе на 4 би трябвало да могат да карат нормално колело с подпорки.

Нямаш тренинг 
И аз го прочетох веднага. Но съм се занимавала с подобни пъзели и някак си знам как трябва да "погледна", за да видя написаното. Трудно е да се обясни, но наистина това е умение, което може да се тренира.

Сега погледнах още една статия - много аутисти имат т.нар. тунелно виждане - съсредоточават се върху част от цялото, примерно не върху формата на предмета, а върху цвета му:  http://www.autism.org/tunvsn.html

Rosoneri, малко по-горе бях дала един линк autism.hit.bg. Виж в част публикации "Разбиране на аутизма - ръководство за медицински сестри" В главата "Що е аутизъм" са описани и други синдроми, които спадат към аутистичния спектър. А в главата "интервенции" е спомената и хранителната диета (това обаче е за другата тема - диета без глутен и казеин).

Волф, съобразително е момчето И аз го прочетох веднага, но вече бях наясно, че не се гледа по обичайния начин. Дали пък наистина не гледат така?

ВИЗУАЛИЗАЦИЯ
Цялото ми мислене е визуално. Когато мисля за абстрактни понятия като например как да се разбирам с хората, използвам визуални представи като плъзгащата стъклена врата. Отношенията с хора трябва да бъдат внимателно предприемани или иначе стъклената врата би могла да се строши. Визуализацията, използвана за описване на абстрактни понятия е описана също от Park and Youderian (1974). Като малка използвах визуализации, за да мога да разбера молитвата Отче Наш. „Силата и славата” бяха като електрически стълбове за високо напрежение и ярко греещо слънце. Думата „грях” (trespass) визуализирах като знака „Не преминавай!” (no trespassing) на дървото на съседа. Някои части от молитвата бяха абсолютно неразбираеми. Единствените невизуални мисли, които имам, са за музиката. Понастоящем вече не използвам плъзгащиъте врати, за да разбирам човешките взаимоотношения, но все още трябва да съпоставя определено отношение с нещо, което съм чела – например битката между Джейн и Джо беше като спора между Щатите и Канада за търговското споразумение. Почти всички мои спомени съпоставят визуални образи на някакви събития. Ако някой каже думата „котка”, изображенията ми са на определени котки, които познавам или за които съм чела. Не мисля за някаква сборна котка.
Моята кариера на дизайнер на оборудване за добитък разширява областите, в които имам умения и намалява моите недостатъци. Все още имам проблем с разбирането на дълги изречения вербална информация. Ако упътванията на бензиностанцията съдържат повече от три стъпки, аз трябва да си ги записвам. Статистиката ми е изключително сложна, защото ми е невъзможно да съхраня информацията в главата си, докато работя върху следващата стъпка. Алгебрата е почти невъзможна, защото не мога да създам визуална представа и обърквам стъпките в последователността. За да науча статистиката, трябваше да уча заедно с преподавател, като си записвам указанията за решаване на всеки тест. Всеки път, когато решавам нещо статистическо, трябва да използвам тези бележки. Нямам проблем с разбирането на принципите на статистиката, тъй като виждам нормалните и асиметричните разпределения наум. Проблемът е, че не мога да запомня последователността на извършване на изчисленията. Мога да си представя визуално намаляваща крива върху графика с точки. Първият път, когато се опитах, сбърках само с няколко градуса. Имам също и много симптоми на дислексия, като обръщане наобратно на цифри и объркване на подобно звучащи думи като  например „през” и „пред” („over” и „other”  в оригинала – бел. моя). Също така бъркам ляво и дясно.
Визуалното мислене е предимство за един дизайнер на оборудване. В състояние съм да „видя” как всички части на един проект ще изглеждат заедно и да видя потенциален проблем. Винаги съм се удивлявала как архитектите и инженерите могат да правят толкова глупави грешки в сградите. Някои катастрофални инциденти с падане на сгради са станали точно поради грешки във визуализацията. Всички изчисления са били верни, но оригиналният  дизайн е бил невъзможен за построяване. По-нататъшни грешки във визуализацията по време на конструирането са довели до превишаванен на натоварването върху лошо проектираните връзки. Академичните изисквания вероятно държат настрана от тези професии много мислещи визуално хора. Да проектираш част от оборудване с последователен начин на мислене може да бъде също толкова трудно за един инженер, колкото са за мен статистическите уравнения. Човекът с последователно мислене не може да види цялото.

Текста го прочетох като си затворих виждащото око 
Когато го погледнах със астигматизма на дясното око - си го прочетох от раз.
А иначе с това око не чета нищо като хората.
Дали затова някои аутисти гледат крадешком и под ъгъл?

ВИЗУАЛИЗАЦИЯ - продължение
Наблюдавала съм мнго случаи в индустрията, при които брилянтен човек от поддръжката с гимназиално образование проектира някакво оборудване, след като всички инженери с докторска степен са пропаднали. Такъв човек най-вероятно е с неосъзнато визуално мислене. Възможно е да съществуват 2 начина на мислене – визуален и последователен. Farah (1989) заключава, че „мисленето с образи е различно от мисленето с думи”. Аз също съм имала възможността да разпитвам изключителни хора, които притежават много малко визуално мислене. Един професор ми разказа, че фактите просто изскачат веднага от ума му. За да си спомням факти, аз трябва да ги прочета от визуализирана страница на книга или да си „пусна видео” на някакво минало събитие.
Съществува обаче една област на визуализация, в която не съм добра. Често не мога да разпознавам лица, докато не познавам даден човек достатъчно дълго време. Това от време на време ми причинява социални проблеми, тъй като понякога не отговарям на някой познат, защото не успявам да го разпозная. Айнщайн е притежавал визуално мислене, като не е успял да отговори на изискванията на гимназията си по отношение на речта и затова е наблягал на визуални методи за обучение (Holton, 1971-1972). Теорията на относителността се основава на визуализация на движещи се фургони и яздене на светлинни лъчи. На едно събиране на аутисти имах възможността да посетя роднини на Айнщайн. Във фамилната му история има голяма честота на случаи на аутизъм, дислексия, хранителни алергии, надареност и музикален талант. Самият Айнщайн е притежавал много аутистични черти. Един по-проницателен читател би ги открил в Einstein and Einstein (1987) и Lepscky (1982).
В моята собствена семейна история моят дядо от страна на майка ми е бил ко-откривател на автопилота за самолети, а от страна на баща ми моят пра-прадядо е бил саможивец, който е основал най-голямата кооперативна ферма за добив на зърно в света. Моите две сестри и брат ми също мислят визуално. Едната ми сестра страда от дислексия и е изключително надарен декоратор на къщи. Брат ми може да конструира абсолютно всичко, но имаше проблем с диференциалното смятане, когато се опита да завърши инженерство. В момента той е преуспял банкер и се справи с всички останали предмети в колежа. Моята най-малка сестра е скулптор и се справи добре в училище. Моята майка и моите дядо и баба от страна на майка ми са много добри във висшата математика, а много от роднините на майка ми са интелектуалци.
Чертането на сложни проекти на клетки за добитък от стомана и цимент ми е лесно. Способна съм да си представя като на филм готовото устройство. Въпреки това рисуването на реалистични човешки лица ми е трудно. На Фиг. 6-4 (за съжаление фигурата липсва – бел. моя ) е илюстрирано устройство за биволи, което съм проектирала. Тъй като това бе субсидиран от правителствот контракт, всяко парче стомана трябваше да бъде визуализирано и начертано на 26 страници подробни чертежи. Много съм горда от този проект, тъй като бях способна да си представя правилно абсолютно всичко преди конструирането с изключение на една малка стълба. Когато бях дете, моите родители и учители насърчаваха артистичните ми таланти. Много е важно талантите да бъдат поощрявани.
Дискусии с други високофункционални аутисти разкриват визуални методи на мислене при задачи, които често се смятат за невизуални. Един много добър програмист – аутист ми каза, че визуализира програмата като дърво в ума си и после просто попълва кода за всеки клон. Надарен композитор – аутист ми каза, че си прави „звукови картини”.
Аз бях добра в конструирането на разни неща, но когато първоначално започнах работа с чертежи, ми отне известно време да науча как точно линиите на чертежа съответстват на картината във въображението ми. Когато построих къща за чичо ми и леля ми, ми беше трудно да разбера връзката между символните означения на чертежите и действителната конструкция. Къщата беше построена, преди да се науча да скицирам. Сега вече мога веднага да си преведа един чертеж в мислена картина на завършена структура. Докато агонизирах над плановете на къщата, успях да извикам в паметта си образите на една пристройка, построена, когато бях на осем. Мислените картини от моя детски спомен ми помогнаха да сложа прозорците, ключовете за осветлението и водопроводните тръби. Аз си пусках „видеофилми” наум. 

Аз явно съм много зле защото продължавам да не мога да го прочета този текст.  Добре, че детето не прилича на мен! 
За визуализацията съм напълно съгласна. Понеже още няма 5 години, не мога да го "тествам" давайки му тази задачка, но още преди няколко месеца, вървейки покрай един магазин на RUNNERS( само че ако се сещате, в емблемата на Ранърс N e като обърнато U ), детето казва: " "П", "П"...замисли се малко, наклони леко глава на страни и каза: "Л"( за U-то) 
Аз в първия момент силно се замислих защо не каза пак "П"(само че обърнато), след това чак забелязах, че буквата наистина е различна, макар че така в стилизирания надпис "N" и "U" много си приличат.
А вчера, включвайки компютъра, той гледа "Windows" , посочва "d" и казва :"ер малък". Не че е кой знае какво, но е склонен да гледа на нещата по по-различен начин. На емблемата на BMW, казва: "в, м, (накланя глава, за да си "обърне" буквичката) М"

Аз успях да видя надписа като погледнах "през него" - получава се един двоен поглед, така гледам като се замисля за нещо гледайки в пространството,и се откъсна напълно от окръжаващото ме.

nadejda.v.l , да ти е живо и здраво детенцето!Я какво е умничко - всичките букви знае 

Моето диване ме побърка тая сутрин. Съблякох му пижамата за да облечем друга пижама, защото тая вече е супер мръсна  и немога да го пусна с нея  на градина и той се тръшка
 от един час като крастав на пода и пищи и реве с крокодилски сълзи"уона бичаааааааааш". Ми разбирам го детето , че му е неприятно на кожата, ама има някои неща които няма как...  тая дето я съблякох вече може да стои права  .... при това се къпе всеки ден и след всяко къпане имаме същия проблем и аз накрая капитулирам и пак обличам мръсната....

уф, оплаках се. Отивам да го нося на градина....

Ами обичат си нещицата. Аз по време на разходка два пъти му купих горещ шоколад от еднин автомат пред сградата на БТК и стана традиция. Сега още като излизаме и ме пита дали ще го почерпя. А пък нашия подарък стои неразпечатан. Това не е каква да е кутия, това е Подаръкът. Не е важно какво има вътре. И с едни хубави лепенки е запечатана отдолу - как да ги разкъса. Аз да ви кажа- вътре има пластмасови колелца, болтове и гайки и отвертка, ако има желание човек, може и трактор да си сглоби. Ще видим какво ще стане.

Облякох старата мръсна пижама.... нямаше как да се заведем на градина...
Само като си помисля колко съм го тормозила това дете за обличане - и час вече като знам, че всичко това не е било просто каприз и ми става тъжно а аз толкова съм му се карала..
на всичкото отгоре е ужасно студено, а той е по къс ръкав и къси гащи...трепереше и казваше, че му е студено, ама не пожела да си сложи друга дреха отгоре. Всъщност я облече ама точно за 10 секунди.
Абсолютно съм убедена, че в градината ме мислят за луда - нося си детето само със мръсни пижами с къс ръка ви къси гащи целогодишно  Особенно сега - когато и малкия е там - той наконтен, с ризки, с елечета, с качулки, с обувчици, чорапки.... а батко му с тая раздърпана пижама с н на брой лекета...като циганче АААААААА!
И то да нямам още няколко същите, които са поне чисти - ама неще да ги облича. Предполагам като се изперат им се променя твърдостта

А за неразпечатания подарък го разбирам И аз съм си държала подаръци неотворени - дават ти едно такова хубаво чувство на изненада много по дълго време.  не каза хубава ли беше тортата 

Деси, ще дойде един ден, в който няма да те е грижа изобщо кой какво мисли за теб. Аз съм 1.80, Кирил малко по-висок, разхождаме се хванати за ръце.
Всеки има угризения на съвестта от методите си на възпитание.
Кирилчо рева като 4-5 годишен за един мокър потник от Балчик до Девня.
Последния ден след обяд от една почивка на море не даде да му съблечем потника.
Влезе с него в морето на плажа на Албена.
Започна да се шляпа с ръце по потника. После почна да го пере в морето, както е облечен.
Съблякох му го насила и го хвърлих навътре в морето. Той тръгна да го вади, подскачаше по дъното, за да си поеме въздух. Извадих го и го метнах на чадъра. Кирил дойде и почна да клати чадъра. Натоварих всички на колата, Кирил облечен с мокър потник, минахме през почивната станция, натоварихме багажа и си тръгнахме. Кирил рева до Девня. Кой знае какво щеше да ми стане ако го бях оставил да си пере потника пред немците на Албена. То и без това точно тогава ги опънахме на световното по футбол в Щатите.

Само отново да ви препоръчам тази книга. Дарра беше писала за нея по-горе. добра е.
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=22236

Вижте също и това - разбрахме за тази втората от директорката на новия детски център в София за деца с аутизъм. С нейна помощ и с още доброволен труд книгата е преведена, но още не е издадена. Може също да ви бъде полезна.
http://www.signlanguage-bg.com/data/kniga_lovaas.pdf

Може би всеки от вас е открил някои от признаците на аутизъм в себе си. Аз открих няколко в мен.
[desi] , аз имам подобни чувствителности към чисти чаршафи, първите 2 дни са ми много неприятни. Можеш да намачкаш пижамата, за да станат по-меки или да я притискаш в ръце, но не  да ги переш с омекотител. Избери прах, който малко мирише. Гладене с много пара също ми премахва неприятните чувства. Можеш да пробваш да смениш 1 ден долнището, на следващия горнището. Пробвай да ги държиш една нощ заедно в торбичка, така се обменят миризни и спомени. Последното не съм го пробвала, ама съм си мислила.

Сърби ли ги кожата вашите деца - Дара, ако я оставя гола, веднага започва до кръв. Сега не я почти оставям, обаче се замислих лятото как ли ще е?

За мачкането я мачкам /той затова винаги изглежда като сдъфкан и изплют/, за праха също ползвам немиризлив, ама за омекотитела защо не се ползва? Моя не мирише, аз си мислех, че помага дрехите да не стават твърди
За чесането моите и тримата са прасенца Ама и аз не падам по долу
Ей сега го пиша и ме засърбя навсякъде 
За обменянето на миризмите също е идея и ще опитам. Макар че при него е по скоро усещане за дразнене на кожата. Не ми е направило впечатление да се дразни от миризми - до толкова, че понякога се замислям той нос има ли въобще  - дори за мръсните памперси не се оплаква,че миришат. Опитвала съм да му покажа как да мирише цвете, шампоан - все едно нищо не усеща.

А за дразненията е толквоа чувствителен, че примерно етикет на дреха може да го побърка. И така се е вманиачил, че не само на дрехите иска да ги режа, а и ми носи всичките си меки играчки с етикети и пищи докато не им махна етикета...