Аутистичен спектър - обединена тема

[desi] , При мен усещането е, че се измъкваш от нещо познато и защитено и трябва да се гмурнеш в друго ново и плашещо. Може би и при тях да е така, от тази гледна точка погледни, може да има повече ефект. Омекотител - когато са изпрани само с прах имам чувството, че ме отдалечават с 1 крачка от познатото, когато са с омекотител с 2 крачки. Също си мислех, че мачкането може би го плаши, особено ако той вижда. Поскоро ги гали с ръка пред него, така се премахва това напрежение в дрехата дори по-добре. За слагането общо - не е точно за миризмите, не мога да го обясня, новата и старата дреха си говорят, нещо такова... Можеш да сложиш едната част, между другите 2, да се опознаят. Определено като се замисля, мачкането не е приятно, поне на мен намачкан нов чаршаф, ми е много по-неприятен от гладък.

Тигонев, настъпа ме по мазола. Освен другите съмнения до 23г отговарях на въпроси само ако въпросът е отправен лично към мен, т.е. започва с името ми, отговорът - с "да" или "не" най често. Има една статия, която за пръв път ме хвърли в размисъл - "Интроверзията, предпоставка за шизофрения и аутизъм". Излиза с Гугълката.

Ха, това ще е интересно.

Мая, вторият линк нещо не ми се отваря.

Надписът на Волф се вижда, като застанеш леко вляво на монитора и погледнеш. Затова Катина го е видяла с астигматичното око (астигматиците виждат по-добре като застанат не директно пред обекта, а отстрани на него). Аз го видях директно, но то е защото знам как да гледам (не мога да обясня).  Волф, а показвал ли си на Кирил картини на Морис Ешер?  Вижте това:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=453&sectionid=6&id=00004

Ето и картинки на Ешер:
http://emos.hit.bg/esher.html

В момента и на мен не ми се отваря. По принцип трябва да имаш Adobe reader, защото е pdf формат. Ако искаш мога да ти я пратя и на мейла. Само ми го прати на лични.

Чета,чета и ми е хем смешно,хем тъжно.Иска ми се да познавам всичките ваши деца.И Рони така си "отглежда подаръците".А наличието на омекотен вариант на аутистични черти назад в поколенията и аз го забелязвам.А относно привързаноста към вещите май бях казвала,Рони 2 дни не яде защото бяхме забравили "специалната лъжица " на 300 км.Но тези неща отдавна са в миналото,с годините ги израстват.

Имам adobe, явно проблемът е другаде. Ще ти пиша на лични.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ УМЕНИЯ

Изследванията поакзват, че когато при аутистите с изключителни умения намалеят идеите фикс и се повишат социалните умения, те загубват изключителните си умения като броене на карти, календарно смятане или артистични умения (Rimland & Fein, 1988). Откакто започнах да взимам лекарства, загубих своите идеи-фикс, но не съм изгубила умението си за визуализация. Някои от най-добрите ми работи са направени, докато съм взимала лекарства. Мнението ми е, че хората с изключителни умения ги губят, защото са загубили и вниманието си, насочено към идеята-фикс. Броенето на карти (показано във филма „Рейнман”) не е мистерия за мен. Мисля, че хората с изключителни умения визуализират раздаваните карти като мотиви – като поредица часовници или като мотиви на персийски килим. За да се установи кои карти все още са в колодата, те просто поглеждат мотивите си. Единственото, което ме възпира от следенето на карти или календарно смятане, е, че вече не притежавам концентрацията да задържа визуалния образ напълно неподвижен за дълъг период от време. Смятам, че социализираните хора с изключителни умения запазват визуализационните си умения. Аз все още притежавам  перфектен слух, но не го използвам. Ако имах по-голяма концентрация, щях да мога да изпея много повече песни, след като съм ги чула веднъж. В моя собствен случай най-ясните визуални представи са на нещата, които са събудили силни емоции, като например големите важни задачи. Тези спомени никога не избледяват и си остават точни. Въпреки това не съм способна да си спомня визуални образи на къщите по път, който често изминавах, докато не положих усилие да ги запомня. Силният визуален образ съдържа всички детайли, може да бъде завъртан или да бъде пускан като филм. По-слабите образи са като леко нефокусирани снимки или имат детайли, които липсват. Например мога точно да си представя оборудването, което съм проектирала за предприятие за преработка на месо, но съм неспособна да си спомня неща, които не съм правила, като например тавана над оборудването, баните, стълбищата, офисите и други области, които не ме засягат. Спомените за умерено интересуващи ме неща избледняват с времето.
В една от моите местоработи си направих малък мислен експеримент на паметта. След като бях извън предприятието за 30 дни, се опитах да си спомня част на предприятието, която съм посещавала рядко и друга част, в която съм била много често. Не съм проектирала нито едно от двете места. Първото място беше залата за конференции на предприятието, а втората беше входът към стаята, в която стоеше моето оборудване. Успях да начертая сравнително точна карта на офиса, но направих големи грешки при мебелировката и покритието на тавана. Стаята, която си представих беше празна и й липсваха детайли. От друга страна си представих входната врата към стаята с оборудването много точно, като направих лека грешка само при вида на дръжката на вратата. Вратата, която си представих, имаше много повече детайли, отколкото конферентната зала, която си представих. Не съм била отговорна за конферентната зала, въпреки че преговарях с управителите на предприятието в нея.
Талантите трябва да бъдат подхранвани и разширявани към нещо полезно. Надя, добре известен случай на аутизъм, като дете е рисувала чудесни картини в перспектива (Seifel, 1977). Когато е придобила основни социални умения, тя спряла да рисува. Възможно е талантът й да е можел да възроди, ако учителите й са я насърчавали. Seifel (1977) описва как Надя рисувала върху салфетки и отпадъчна хартия. Тя се е нуждаела от подходящи средства, за да рисува. Treffert (1989) съобщава за няколко човека с изключителни умения, които не са били загубени при социализирането на хората. Използването на тези специални умения е било окуражавано.
На 28 годишна възраст скицирането ми се подобри рязко, след като наблюдавах талантлив проектант на име Дейвид. Построяването на къщата ме научи да разбирам сборните чертежи, но после трябваше да се науча и как да ги чертая. Когато започнах да чертая съоръжения за добитък, аз използвах чертежите на Дейвид като модели. Трябваше да се „преструвам”, че съм Дейвид. След като си купих писец точно като на Дейвид, аз разгърнах няколко от неговите чертежи и след това започнах да чертая рампа за товарене на добитък. Аз просто копирах неговия стил на работа, както човек с изключителни умения би свирил музика, само дето моята рампа изглеждаше по друг начин. Когато приключих, не можех да повярвам, че съм го направила.

Благодаря юл4е!!! И аз най-после успях да прочета надписа на Волф .   Става и като го погледнах от дясно и трябваше да присвия очи.

[desi] и ние имаме подобен проблем с дрехите. С тези, които ходи на градина няма проблем, защото ги сменям всеки ден, дори да не са мръсни. Защото ако ходи повече от 3 дни с едни и същи дрехи отказва да ги смени. Понеже тези, с които ходи в къщи не ги сменям всеки ден, той свиква и не иска никакви други. Добре, че зимата има парно и като ги изпера изсъхват бързо. Оня ден обаче, реших да му сменя пантофите в градината. Първия ден извадих новите и всички започнахме да ахкаме колко са прекрасни   Той обаче беше на друго мнение и си обу старите  . На следващия ден реших да не му давам право на избор и му обух направо новите. Няма да казвам какво последва- рев, писъци, събу ги поне 20 пъти и аз си тръгнах оставяйки го търкалящ се по земята. Казаха ми, че е пищял "само" половин час. На следващия ден обаче вече нямаше никакъв проблем с новите пантофи! Само да отбележа, че такива ситуации преди се случваха много по-често и продължаваха много по-дълго и драматично. Когато тръгваше на градина, не можехме да го убедим , че трябва да си събуе обувките и да си обуе пантофи. Сега свикна с много неща. Така, че има надежда!

Моя син не иска да пера дрехите... той с тях ляга, с тях става....денонощно носи едни и същи. Съблича ги само да се къпе и после ги облича пак. Ако съм изпрала и изсушила дрешките докато се къпе набързо той пищи и не ги иска после.  За обувки /такова нещо никога не е носил за повече от 10 секунди/ като беше по-малък май го излъгвахме, а и той неможеше да ги сабува - сега не иска да ги обуе - т.е. обува ги за да ги сабуе веднага/
Преди много му се карах за това и как ли не се опитвах да го принуждавам  -мислех, 4е е инат, каприз и т.н. Сега ми е съвестно Той наистина не ги понася.
В нашата градина веднуж си беше намокрил дрехите - те се опитали да му облекат резервните от чантата....
Ами прибрах си го гол  /само слипчетата обул/

Може би знаете за този линк, но за всеки случай го пускам

www.autism.hit.bg/Myths.doc

Да се запиша и аз в темата-така или иначе постоянно я чета .
Буби ,според някои специалисти,например градинския и психолог,има аутизъм.Аз отдавна забелязах при нея някои аутистични черти,но колкото повече чета,толкова повече се обърквам.Имам предвид,че някои неща,които съм чела че са ти пични за аутистите,при нея липсват.Тя изпълнява команди/тези,които разбира/,винаги е в час-в смисъл винаги реагира на насрещна реч по някакъв начин,никога не е в някакъв неин си свят,промените не я притесняват-например,дрехи,храна,такива неща,никога не са и правили впечатление.Ако човек знае как да я привлече,тя ще откликне.И още куп други неща.Но е факт,че контакта очи в очи при нея е труден,сега е по-лесно,с времето се научи,но преди-не.Сега винаги като и кажа -погледни ме в очите,го прави.В тая връзка да питам-контакта очи в очи ,всъщност липсата или трудността му,означава ли със сигурност аутизъм?
Много ми е объркано с този аутизъм,много.Взех да се заглеждам и в малката ми дъщеря,че и в нас с мъжа ми-имаме колкото си искаш аутистични прояви.
И друго-Буби постоянно търси контакт с нас ,а и с чужди хора,но по неин си начин-ако и запееш,или и зачетеш книжка,няма да те пусне дълго време .И освен това отскоро ни се прави на учителка-застава пред нас и казва някоя сричка и държи ние да я повторим,иначе се нацупва. и ние повтаряме!

това което прави аутистите такива е невъзможността им да общуват с околните по начина по-който ние очакваме - т.е. социализацията им е трудна. Не всички аутисти избягват други хора - повечето деца всъщност искат да играят  с други деца, но просто незнаят как да общуват с тях. Да те успкоя моя голям син също не ни гледа в очите като ни говори - ама щото е калпазанин, не 'щото му има нещо 
Ако всичко в общуването на дъщеричката ти е като на всяко друго дете /а по това което пишеш е така/ аз не бих се притеснявала много. Има разлика според мен "да не гледа в очите" и "да избягва да те гледа" в очите.
А това с неискането да се облича не е проблем на аутизма, а на СИД, но го дискутирам тук понеже много от аутистите имат и СИД.

И още нещо - всичките поведенчески черти на аутистите са все неща които всяко нормално дете прави понякога или ги е правило някога за кратко - и негледането в очите, и заплесването/влизането в негов си свят/, и маниите и т.н. и т.н. ВСИЧКИТЕ!  Но това не ги прави аутисти нали ? Както и децата които веднъж са превъзбудени и скачати и беснеят цял ден не са задължително хиперактивни
Много е размито, обикновенно се преценява дали това е постоянно състояние на детето или не е. При моето примерно като е с нас  и говори /не че му се разбира много/ и играе с нас, и да ме гледа мога да го накарам ...ама я да сме навънка - съвсем различен! непознат човек никога няма да успее да му види цвета на очите дето се вика. Което аз досега си обеснявах със срамежливост и все още не искам да повярвам, че това е признак на аутизъм при нас!/ама това е друга тема...аз още не съм готова да приема как стоят нещата.../

Деси,дъщеря ми има затруднения в общуването,това е факт,не е като при другите деца.Тя е с хидроцефалия,което всъщност е водещата диагноза при нея.Има забавяне на НПР,което аз/а и не само аз/отдавам на хидроцефалията.Тя просто се развива по-бавно,но определено смятам,че има аутистични черти.Всъщност всяко нещо,което аз мога да характеризирам като аутистична черта при нея,може всъщност да се обясни и с хидроцефалията.Затова е и толкова сложно.
ето сега в градината/тя стои не повече от час дневно там/-та в началото не е общувала въобще с децата.Сега има ресурсна учителка,която и е всъщност един вид посредник между нея и децата-и така общуването се получава донякъде.
Всъщност всичко е комплексно.аз си записвам в една тетрадка какво и как го прави детето,после чета в нета за аутизма ...и се обърквам тотално.(

http://www.geocities.com/fishstep/TenThingsChild.html


Ten Things Every Autistic Child Wishes You Knew...

Деси, това е интересно! Ще го включа към нещата за превод (доста станаха вече, това е добре! Само да имах малко повече време...)

Относно точка 4 - всички деца имат първо визуално мислене, след което преминават към последователно мислене. Затова децата често не разбират метафори, както и чувството за хумор на възрастните - говоря за малките, 3-4-5 годишни деца. Има един много хубав разказ на Джеймс Търбър за това.