Аутистичен спектър - обединена тема

Във връзка с ходенето на пръсти, за което и аз съм чела, че се дължи на незрялост на нервната система, но никъде не съм прочела обяснение на точния механизъм за това, ще споделя нещо, което може да ви прозвучи супер ненаучно, но все пак виждам някаква връзка:
сигурно сте чували за една малкоизвестна в Бг болест бери-бери, която се причинява от липсата на витамин В 1, водеща до неврологични проблеми. Един от симптомите е ходенето на пръсти и странично със стъпалото. Смята се че липсата на В 1 води до натрупване на млечна и пирогроздена киселина, като останалите симптоми са следствие от това.
Дали не липсва при вашите деца В 1? Особено при тези на БГБК диета?

Изключително се радвам за Артур/по скоро за Деси ,защото на дечко сигурно му се иска да .И ако и довечера мама си го прибере от градина облечен ще е победа.

Габи, описваш неща, за които тук само подочуваме или виждаме по филми. Без да се напрягам се сещам за три теми в които си помагаме как да си потърсим правата от социалните. Няма нищо социално в това. Трудно е да се опишат колко родители колко часа са висели по опашки, колко пъти са връщани и колко мастило са изписали. Има и такива, които са се отказали да търсят правата си.

По една случайност съм чувала за тази болест - появява се при азиатците при консумирането на белен (полиран) ориз, тъй като този витамин се намира в обвивката на ориза. Така че консумацията на кафяв ориз (който е неполиран) набавя витамин В1. Оризът не съдържа глутен. Просто се дава кафяв, а не обикновен ориз. Защо при азиатците - защото при тях оризът е най-разпространената зърнена култура (така както е за нас пшеницата).


Аз си продължавам с моя превод - следва историята на Ерик Чен:

Подробности

Роден в Сингапур, Ерик Чен беше доста странно дете, което не знаеше какво е да бъдеш човешко същество.
Като дете той даваше бавни неясни отговори на въпросите, което разстройваше майка му. Понякога той повтаряше въпроса по абсолютно същия начин, по който му беше зададен. Той никога не поглеждаше към хората, които му говореха и майка му трябваше да обръща главата му с ръце.

Когато той тръгна на училище, майка му беше изключително разтревожена от факта, че той не може да се адаптира. Наистина той беше постоянно малтретиран в училище, но никога не му идваше наум да говори за това или да се оплаче. Неговата майка трябваше да го разпитва и да се разправя сама с побойниците.

Училището беше объркващо за него, защото той никога не успяваше да схване указанията на учителите. Често му се налагаше да звъни на неговите малобройни приятели, за да провери каква домашна работа е зададена и какво да носи на следващия ден. За да се улесни, той често носеше на училище абсолютно всичко със себе си в много голяма чанта.

Хобитата му бяха четене, писане и мислене. Той прекарваше повечето време в четене на книги и сърфиране в интернет, опитвайки се да разбере заобикалящия го объркващ свят. Той се гордееше с това да бъде рационален в един нерационален свят, който през цялото време изглеждаше в конспирация срещу него.

Той откри, че има разстройство от аутистичния спектър, докато четеше новините по MSNBC през декември, 2000г. Той потърси професионално мнение за потвърждение. След като състоянието му беше диагностицирано, той продължи обучението си в местен технически университет. След завършване на обучението си, той беше призован насила в Сингапурската армия.

По време на военната си служба той откри религиозната философия, която отвори съзнанието му към по-дълбоката цел на човешкото съществуване. С помощта на неговите милостиви колеги и изучаването на техники за емоционално освобождаване, той започна да се асоциира отново с човешката раса.

Той направи голям успех, докато пишеше истории за хората. Чрез отъждествяването си с хората, които описваше, той откри какво е да изпитваш емоциите ясно, да използваш „предвиждащите” човешки инстинкти и да се радваш на това, че си човек.

Чувствайки и мислейки по същия начин като един не-аутист, той най-накрая разреши „човешкото уравнение”. Той прости лошото отношение, което бе получил по-рано, защшото осъзна, че вероятно би направил същите лоши неща, които му бяха причинени от другите, ако и той не беше аутист.

Той също така почувства какво е пропуснал поради това, че е аутист. Той с наслаждение започна да изследва човешкия свят и се радваше да се бъде човешко същество. Това беше в голям контраст с неговото предишно състояние на постоянна нервност, объркване и депресия.
Вдъхновен да сподели на света своя личен опит с аутизма, той написа книгата „Огледален ум”, както и тази уеб-страница, за да разбули мистерията на аутизма и да помогне на хората да разберат какво изпитват аутистите. Той започна кариерата си като писател с публикуването на „Огледален ум” през ноември 2005г., на 22-годишна възраст.

Деси, много се радвам за обувките и дрехите
За ходенето на пръсти, не знам дали сте чели темата за Сензорно интегративната дисфункция - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.0 , там има много хубави мнения. Обаче на мен пак не ми е ясно и въобще какво да се направи за детето. Единствения съвет е да се ходи с раничка, ама няма голям ефект.

айде да ви хвърля пак в оркестъра 

има връзка на ходенето на пръсти с храносмилателната система и как дъфче детето /не е ли странно?/:

http://parents.berkeley.edu/advice/worries/tiptoes.html

друго мнеие пак на същото място за ходенето на пръсти са връзките в мозъка.
Not a causal relationship, but a reflection of the proximity of communication centers to walking centers of the brain.

и естествено СИД.

tigonew, а ти защо се притесняваш, според мен на тази възраст още не се говори за проблем ?

юл4е, а ти защо се интересуваш толкова от аутизма? Любопитствам просто...

Zara, в млеката които моя син пие има В6 /соево обогатено с калций , витамини А,Д, Е и В6/ ама нищо не пише за Б1 ... 
иначе не виждам как ще си го набави, той определено не яде нищо което да го съдържа / в смисъл зърнени храни/ така, че може и това да е причина.

Ами Деси не само ни хвърли в оркестъра, ами и при диригента чак 
Относно липсата на витамин В1 и ходенето на пръсти - аз не съм много запозната по въпроса - и слава богу, защото колкото по малко ти се налага да знаеш - толкова по добре.Само ще вметна мнение.Никога не ми е ходило дете на пръсти, съблича си дрешките на куклите също, но приема почти всяка  дреха или обувки без проблеми.Ял е достатъчно хлебни храни допреди няколко месеца, никакъв ориз/ама никакъв/ и пак няма изменения в походката.Независимо дали сега е на диета или преди това ядеше кроасани, зрънчо и филий с кашкавал - изменения в походката или координацията няма.Естествено това е само при моето дете.

Относно ходенето на пръсти - в нашия случай това е бъркане в гащите и доволно помирисване на пръстите впоследствие получих и този съвет - да се правя, че не виждам и той постепенно ще спре да бърка в гащите.Апропо във вашия случай да не обръщаш внимание за ходенето на пръсти - и той постепенно ще проходи както трябва.Хайде и аз да те пратя при цигуларя.

Колкото повече чета различни мнения - толкова повече се обърквам.Почна да ме сърби навсякъде и мен и направо ми се иска да не ми се е налагало толкова много неща да науча.Прави бяха хората за кръга на знанието в кръга на незнанието.

Както казваше една от логопедките, когато се натрупат няколко неща се гледа по-внимателно детето.

Ами интересно ми е - нямам определена причина, просто и аз веднъж попаднах на една статия в msnbc ("The boy who liked windows") и оттогава събирам информация. Непревеждана е и е непозната, затова я споделям.

Деси, аз помислих пак за ходенето на пръсти във връзка със стаитята за отливките и лещите. Искам да питам нещо - а пробвала ли си как ходи, ако очите му са закрити - т.е. да няма визуална информация за терена, по който стъпва?
Имам предвид следното - аз се страхувам от високо и като изляза примерно на терасата, от самата гледка ми става лошо - вие ми се свят, струва ми се, че терасата е наклонена навън. У мен се появява неистовото желание да застана на колене и да се опра на пода, за да не падна. Това е поради визуалната информация, която получавам и която взема превес над всичко друго. Но ако излезна със заторени очи, вестибуларният ми апарат взема превес и ми казва, че терасата е абсолютно равна. Тогава нямам проблем да стигна до парапета и да се облегна на него (нещо, което ми е абсолютно невъзможно да направя с отворени очи).

За ориза имах предвид, че азиатците ядат почти само ориз и никакви други зърнени култури. Ние ядем пшеница и други зърнени култури и затова никога не боледуваме от бери-бери. Възможно е и този витамин да се намира не само в зърнените култури.

"Храна, богата на витамин В1 (тиамин)

Месо (особено свинско), дроб, ядки , сух боб, грах, пълнозърнест хляб, кафяв ориз, витаминизирани макарони, картофи. Термичната обработка разрушава известно количество тиамин.
"

Щом има в месото значи нямаме проблем той яде поне 500 грама месо на ден. (веднъж изяде и суровите кърначета преди да успея да ги сложа във фурната )

Любознателна, ако живееш наблизо до ВХТИ защо не го завършиш задочно?
И без това си много напреднала с материала. Може да работиш като технолог после.
Ако наистина децата с аутизъм в България са 14000 има смисъл някоя фирма да се заеме
с производство и пакетиране на храни без глутен и казеин.

Вълчо, а брадата и тя ли профилактично ...

И за това си много прав.