Отговори
# 285
  • Мнения: 819
Kaderay27 най-важното в момента е да се успокоиш, защото колкото повече се притесняваш, толкова по-зле става, от опит ти го казвам. Хем вдигаш кръвно така, хем и ще си предизвикаш още повече контракции. Знам че не е лесно, аз още от началото съм със скъсена шийка и влизания в болница за задържане и само аз си знам какви филми ми се въртяха в главата и как се молех да вляза в 7ми месец 🫣

Най-важното е, че бебето вече е достатъчно голямо и развито и дори да тръгне раждане, всичко ще е наред. Щом и АГто ще те следи изкъсо, значи всичко е под контрол и според мен няма от какво да се притесняваш!

Сестра ми изкара с 23мм шийка от 31ва (тогава я хванаха на ФМ) до края на 36та, когато бебето си тръгна самичко 😁 Но с много спокойствие, доверие в лекаря, повече почивка и прехвърляне на домакински задължения към мъжа й. Не казвам сега да легнеш и да не ставаш, просто си почивай активно, пий повече течности, остави на мъжа ти по-тежките домашни задължения като чистене с прахосмукачка, дълго готвене и подобни.

Прегръщам те силно и вярвам че всичко ще е наред 🤗😘

Здравейте мами , днес бях при АГ сбебка всичко е наред 1 800 (30+3). Обаче кръвното ми пак излезе високо и там... Вече ще се виждаме всяка седмица с АГ+ шийката е станала 23мм, а петък  беше 31.   Как да се справя , освен лежене и до колко се скъсява зада има раждане ?. Моля се бебка да издържи поне до 15 ноември. Вече се чувствам много притеснена , изморена , натоварена🥺🥺 Обся ме един страх...
Колко си я искам и чаках след загубата октомври месец 2021, само един господ знае. Правя всичко възможно , но вече се изтощавам . Оправям един проблем и се добавя още още и още😭😭😭😭 Искам си я жива и здрава, тя ми е всичко , свято. Моето щастие , опора. Извинете за дългия пост , занм че често пиша за проблемите си но си изливам душата. Благодаря за всеки ваш съвет и подкрепа.
Лек ден!

# 286
  • Мнения: 160
Kaderay27, и аз ще ти кажа като Butterfly, че бебето е достатъчно голямо и дори да се роди по-рано, ще се справи. Още +400 гр за нея и ще се води дори доносена. Но това не значи, че ще се роди преждевременно. Цялата ми бременност е отлепване, кървене, скъсяване, проблемна плацента, но устискахме до 8 месец, още малко остана. Ще си почиваш повече, как си с утрогестана вагинално? Ползваш ли? Това държи шийката да не узрява преждевременно. Имай предвид, че колкото повече наближава раждането, толкова повече ще расте напрежението. Помня, че миналия път до края на 8 месец бях във форма и ходех на работа, обикалях и изведнъж около месец преди термина ме нападнаха тревожни сънища, безпокойство, напрежение от предстоящото раждане, което до термин растеше и като почнаха родилните контракции, а те почнаха дни по-рано - почват, спират, почват, спират, постепенно и много бавно разкритие около 2 седмици, тогава вече бях много изнервена, кога ще раждам, кога ще почне, да се почва, че да свършва. Напрежението от очакването ще расте. Затова прилагайте всички техники за успокояване, които знаете, че ви помагат. Чудя се дали сега за второто раждане ще имам подобно напрежение и мисля, че няма да мине без нищо. Преди седмица се сепнах от съня си, че то е толкова наближило, след месец и половина като нищо може да се роди. Свикнала бях с мисълта, че има още време, а сега изведнъж... много намаляло. Тези тревоги са нормални, но не бива да им се поддаваме. Да правим каквото знаем, че ни помага.
Бебето ми хълца... Grinning

# 287
  • Мнения: 163
Kaderay27, изливай си в темата всичките тревоги! Heart Споделената болка е половин болка. Лично също ви чувствам като групичка, с която можеш да си обсъдиш какво ти е на сърце и не само ще те разбере, но пък най-вероятно ще ти и даде някой съвет да ти олекне на душата.

Аз нямам какво да ти споделя като лично преживяване и тепърва ще мерим шийка и ще видим как се развива бебка след 10 дни, но ти изпращам позитивни мисли и се опитай да си починеш колкото можеш повече, особено духовно. Аз напоследък много се натоварих психически покрай пазаруването за бебето, кое е правилно/грешно, ще ни трябва ли, няма ли да ни трябва и накрая като прекарахме няколко дни по няколко часа из различни магазини и да чуя как ММ вика после по телефона, че сме пазарували боклуци направо ми беше капака. (жив е още тоя моят ММ Grinning ) Но дефакто вчера си казах, че си давам 10 дни почивка от всякакво гледане за бебешки стоки, то не ни останаха много до Бебеманията, която е на 21-23. Там каквото харесам/видя и после през аптеката или онлайн каквото е останало и това да е.

Аз пък да ви споделя, че почти нямам снимка бременна. Като цяло не съм от типа, които много се снимат, но пък сега хич и в сферата на инфлуенсърите и лесното заснемане на хубави снимки ми е много гузно дали някой ден няма да ме съди това дете. Виках на ММ да не си помисли, че ни е било срам, буквално една снимка за спомен нямаме с него откакто съм с корем.

# 288
  • Вестерос
  • Мнения: 39 327
Прегръдки, Кадерай! 🤗
Разбирам те и моето бебе ми е всичко и някакъв страх ме гони само за всякакви неща.


Като ви чета обаче, чак ме е срам от мене си, че днес два пъти ревах, че не мога да си избера болница за раждане и само чета истории на раждали и в двете болници и съвсем се психясвам. Май ще спра да чета и каквото такова.

Аз имам няколко снимки в огледалото от различни месеци.

Днес бях на преглед. Всичко е ок иначе, вече сме 2400 гр. Ама после пак ревах в нас.

# 289
  • Мнения: 902
Не се притеснявайте момичета. Малко остана.Бебетата ни ще се изчакат  9-я месец.Сигурна съм!
Аз знам къде ще раждам (1АГ София),но не съм харесала доктор  и само се чудя. Само сменям имена в главата си.Още е рано  за срещи ,но към 34 седмица  смятам ,че е време за разговор. Също ме е шубе и то много повече от първото раждане.Събуждам се по нощите и все мисля  как ще се изложа,как ще рева и треперя от страх.При първото  идея нямах какво ме чака и дори отидох   с усмивка в болницата.Отделно по групите във Фб четох много за  пустото секцио  и май започвам да се отказвам. 🤣 Ама няма връщане.Трябва да се освободя от този тумбак по някакъв начин за да гушна бебе. 😇😇

# 290
  • Варна
  • Мнения: 507
Прегръдки, Кадерай! 🤗
Разбирам те и моето бебе ми е всичко и някакъв страх ме гони само за всякакви неща.


Като ви чета обаче, чак ме е срам от мене си, че днес два пъти ревах, че не мога да си избера болница за раждане и само чета истории на раждали и в двете болници и съвсем се психясвам. Май ще спра да чета и каквото такова.

Аз имам няколко снимки в огледалото от различни месеци.

Днес бях на преглед. Всичко е ок иначе, вече сме 2400 гр. Ама после пак ревах в нас.
Еха браво много сте пораснали. Недей толкова да четеш избери някой при който е раждала позната. За Варна имам познати раждали и в АГ ,окръжна и МД и честно казано всички са доволни. Намери си твоя лекар условията все ще се изтърпят, аз само това си повтарям защото имам страх от болницата и престоя не от самото раждане (е и ако е секцио съвсем ще се притесня, но за сега се надявам на нормално 🙏)
Kaderay27 многото мина малко остана ще се справиш просто повече контрол над емоциите .честно казано мен не са ме хванали още даже и с хормоните мисля че се справям добре, но аз наистина знам кое е добре за психичното ми здравве- разходки навън. В момента е прекрасно време мога само да седя в някой парк и да гледам дърветата . Намерете си вашето нещо, което ви зарежда и ви разсейва мислите, така ще минавате по леко.
А аз по принцип съм паника (ме си мислете, че лесно минавам през трудностите), но сега мотива ми е само детето. Знам че всичко се предава на него.
Ще ви споделя и друго,което правя и ми е много мило. Пиша дневник на бебето за неговия /моя живот докато е в корема. Спомням си всички тревоги и радости, разказвам къде ходим и какво правим .
Прегръдки на всички, скоро ще има само усмивки във форума 🙏🤗

# 291
  • Мнения: 602
Момичета, явно с наближаването на събитието, емоциите, страховете, напрежението идват в повече. И аз съм със скъсена шийка, доктора каза да достискам 34 седмица, което реално е след седмица и половина Cold Sweat

Все ходя да се проверявам в тоалетната дали нямам нещо мокро или зацапване. Напрежението ми идва в повече. Кураж и позитивизъм на всички ви. Всяка се бори с нещо, коя с кръвно, коя с болки в краката, кръста, скъсена шийка и какви ли не други оплаквания.... Стискайте зъби, малко остана да си гушнем бебоците.

# 292
  • Мнения: 581
Момичета на финалната тава сме , до тук криво ляво го добутахме . Още горе-долу месец и половина ,два и ще започнем да пишем “Ама защо не спи , ама защо не суче , добре ли наддава” . Сега малко и от хормоните сме по притеснени и ни идва в повече напрежението . Аз снощи се събудих до тоалетна с мисълта ,че след 6/10 седмици ще съм майка на първото си дете . Сякаш чак сега го осъзнах .
Kaderay27 Опитай се да бъдеш спокойна . Аз колкото и да нямам контракции , когато се изнервя или напрегна веднага ме стяга корема .Кажи на мъжа си да се включва в домакинството , лягай на дивана и почивай . Това ти е първа бременност , остави да те глезят максимално . Пази се и пиши да изпускаш парата .
На мен пък ми е леко тъжно ,че свършва бременоста . След тази , колкото и бременности да изкарам няма да е като първата .

# 293
  • Мнения: 160
Всеки тъжи за нещо, някои не искате да спирате да сте бременни, а аз така не обичам. Бременностите са ми такава мъка. Аз ще тъгувам после за свободата си. Тъкмо ми поотрасна първото дете и стана по-самостоятелно, и почва второто спускане с влакчето.

Викиту, поздравявам те за бебешкия дневник! Това е много ценно и за теб, и за детето. Много помага за засилване на емоционалната близост между вас. С първото дете и аз започнах бременен дневник, не се притеснявам да си споделям и емоциите вътре, лепях снимки от ехографите. Като се роди, започнах да пиша още повече. Години наред вече и водя дневник, какво е казала, на какво си играе, от какво се страхува, по-интересни и забавни случки. Пиша и аз как преживявам тя да ми е дете, в какво ми е трудно, в какво ми е лесно, за какво съжалявам и се чувствам виновна. На мен определено ми действа терапевтично този дневник. Решила съм да и дам купчината с тефтери (дотогава ще станат много), като навърши 21 год. Те са си нейни плюс частичка от мен, неподправена. В течение на годините открих, че честността е най-важното нещо в отношенията ми с детето ми. И като нещо чувствам е по-добре да не го прикривам. Ако съм ядосана, си казвам. Ако се чувствам виновна, се извинявам на детето, казвам "не съм права, ще се опитам да не го правя пак". С времето тя се научи да постъпва по същия начин. Не ме лъже, има ми доверие, уверена е в себе си, разбира много добре собствените си и на другите емоции и не драматизира ситуациите. Понякога ми казва "Това сега го каза, защото си много ядосана, но всъщност не го мислиш." А аз се ухилвам и си казвам "Добре съм си свършила работата." На бебчо сега също му пиша дневник, макар че битовите въпроси ме мързи да ги пиша. Пиша му по-важни и откровени неща.
Извинявам се за лиричното отклонение, Викиту ме предразположи. Grinning

# 294
  • Мнения: 646
И аз това си повтарям на финала сме. Моята Аг все казва да стигнеш 36-та седмица, после раждай когато искаш 😁 поплаквам си от болката в крака и се чудя още 6-8 седмици как ще издържа,но все мисля за резултата от всичко.

Аз дневник не пиша, но записвам кратки видеа в телефона за бебчо. Не знам като се роди ще продължа ли,но сега му говоря в началото му казвах да се държи здраво за мен,а сега само му разказвам какво сме му купили и такива 🙂

# 295
  • Вестерос
  • Мнения: 39 327
Благодаря, Вики 🤗

Хич не съм се сещала да водя дневник, интересно звучи. Иначе аз му обяснявам все какво ще правя сега, планът за деня, задачи какви имам ☺️

# 296
  • Мнения: 581
Това за дневника звучи страхотно .Винаги съм се възхищавала на хората ,които пишат дневници . Аз бях започнала да записвам , но само какво усещам физически , какво са ми казали на прегледа , мисля че до 20 седмица писах . Немога да се отпусна да пиша по емоционални неща . Като цяло не съм така чувствителна , даже много хора ме обвиняват че съм била по студена и дръпната . От средата на втория триместър пък станах голяма ревла , плача поне по 2пъти на седмица . Но винаги е от хубаво , благодарна съм , че не ми се е случвало да плача от болка или от тъга . Понякога още немога да проумея , че чакаме дете , инвитрото даде резултат от първия път. В хладилника имам още 1инжекция от инвитрото , когато я видя винаги се усмихвам . Знам че моето е лигавщина и има семейства с много повече опити от нас , много повече преживяно , но за мен наистина беше голяма изненада че забременях толкова бързо . А може след години да вляза във форума и да видя какво съм споделяла тук , може да го покажа и на сина ми ,незнам .Имам снимки на ембрионите ,които ми върнаха , един от тях е моя син . Наистина той е нашето чудо ! Blue Heart

# 297
  • София
  • Мнения: 378
Сигурно се повтарям, но много се радвам, че я има тази тема!

Бременността прелива от промени и емоции. И колкото и да иска да те разбере близък, който не преживява същото, едва ли може да изтърпи всичко, което на мен ми се иска да споделя. Та разпределям освен на вас да си споделям и с приятелки, най-вече бременни и родили, и ММ, който е велика опора и явно много държи, защото аз напоследък почти само за това говоря 🙈

Изключително нереалистично ми е всичко, момичета. Доскоро го давах ден за ден с надеждата всичко да е наред. Е, тези дни направих първите покупки и се оставих да мисля сериозно за раждането. За това, че вече няма да сме само с ММ (и котката 😁). За това, че идват много неизвестни, но всичките ги очаквам с положителна нагласа! Дано така си остане.

Днес реших да се свържа с дула също, но още не съм избрала коя. Приемам препоръки. Ще ми е важна преди и след раждането, защото по време май не пускат във Вита 2, където съм се насочила (моят АГ не работи там, но води раждания там).

# 298
  • София
  • Мнения: 603
Момичета, животът е едно голямо чудо! Променящо същността на жената, житейската й роля и начин на мислене. От самостоятелен човек в един момент всяка жена, която става майка преминава през пълна трансформация и поставя себе си на заден план. Осъзнава, че животът се променя безвъзвратно, но същевременно след време осъзнава, че това е едно от най-хубавите и важни неща в живота. Това е хубавото на животът, че винаги има какво още да ти се случи инда изживееш независимо от възрастта.

Нека се радваме, че сме в темата и имаме шанс да се докоснем до тази съществена промяна, която предстои. Вярвам, че всяка от вас преминава през определени неща и това я прави по-мъдра и силна!

Вярвайте в чудото на живота и с трепет се надявам за напред да ни очакват вълнуващи и запомнящи се мигове с нашите деца! Неслучайно те се появяват при нас. Всяко от тях е избрало именно нашето семейство и с трепет осъзнава, че ще се учим заедно едни от други. Животът е дар, нека благодарим всеки ден, че сме живи и здрави и имаме шанса да бъдем част от чудото да създаваме живот!

# 299
  • Мнения: 275
Момичета, разчувствахте ме ♥️ благодаря ви, че ви има и че споделяте толкова открито емоциите си ♥️ покрай 👣
Калдерай, как си? Успокои ли се вече? Имаш ли нещо, за което да се хванеш? Вярвай, че си в добри ръце и че малчо е достатъчно силен да си проправи път в живота ♥️
И аз като Викиту слагам разходките сред природата или простото поседяване навън като най-силната ми терапия и опора. След това идват разговорите и близостта, споделянето, но първо е това вътрешно усещане за свързаност с природата. За теб има ли нещо, което да те зарежда и да ти помага да не се фокусираш само върху малкото човече?
Мен много ме беше страх, че няма да се справя след като прокървих на няколко пъти в началото, за малко да ме блъснат на пешеходна и после изкарах и ковид, затова реших да не се фокусирам единствено върху малкото и своята отговорност към него, а да вярвам в това, че нещо по-голямо от нас се грижи да бъдем добре. Всяка вечер благодаря на вселената, че сме добре и двете и сме си заедно. Влизам в трети триместър и днес го отпразнувах с три бавни, но много щастливи километра на стадиона и с комплект за изписването на малчо. Ходих и при ендокринолог и бях приела вече факта, че вероятно ще има диагноза, която няма да е ок, но вместо това, се оказа послеслов от ковида. Та, и за това имам да благодаря днес 🍀

Общи условия

Активация на акаунт