- Миличък, така е то, кучетата си лаят, керванът си върви...
- Бабо, а тези кучета защо лаят по караваната?
- Бабо, а тези кучета защо лаят по караваната?
- Публикувана: 4 окт. 2022, 18:53 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2024, 19:31 ч.
Нещо смешно, което децата казаха - 14 тема
Обсъждаме партито за РД на Хитрушка. Питам я кои деца от градината да поканим на семейното събиране. Изброява 5, казвам добре. Идва си вчера от градина и ме уведомява, че казала на децата, че са поканени, но да не идват без подаръци. Сгълчвам я, че не се прави така, много е нетактично. Тя заявява, че какъв е тоя РД без подаръци?!? Няма и половин час от разговора, вече сме в парка и случайно срещаме едно дете от поканените. Заиграват се и дочувам от пейката: “Нали не си забравила за подаръка?!? Някой по-голям донеси!”…. Чудя се къде да се скрия от срам.
О, има и друг вариант.
Кани синът ми съученици за РД. Те го питат какво иска за подарък, той скромно: „Нищо, но от сърце!“.
Половината деца нищо не му подариха.
Хайде, децата са го приели буквално, ама родителите?
Кани синът ми съученици за РД. Те го питат какво иска за подарък, той скромно: „Нищо, но от сърце!“.
Половината деца нищо не му подариха.
Хайде, децата са го приели буквално, ама родителите?
И щерката наскоро беше на РД. Рожденичката ( 9 г.)няколко дни преди партито дойде при мен като ме видя и каза:
- Да не забравите подарък. Харесвам ... (и започна да изброява какви неща би харесала за подарък).
До тук добре. Нищо необичайно за дете.
Забавно ми стана когато на родителите им се наложи да преместят партито няколко дни по-рано от обявеното, а аз изразих притеснението си, че подаръкът го чакаме по куриер и не знам дали ще пристигне до тогава. Майката, вероятно от деликатност, каза:
- Не се притеснявай. Тя изобщо не държи на подаръците. Важни са й гостите.
Аз естествено не пратих детето ми без подарък, намерих начин да се сдобием с него по-рано.
- Да не забравите подарък. Харесвам ... (и започна да изброява какви неща би харесала за подарък).
До тук добре. Нищо необичайно за дете.
Забавно ми стана когато на родителите им се наложи да преместят партито няколко дни по-рано от обявеното, а аз изразих притеснението си, че подаръкът го чакаме по куриер и не знам дали ще пристигне до тогава. Майката, вероятно от деликатност, каза:
- Не се притеснявай. Тя изобщо не държи на подаръците. Важни са й гостите.
Аз естествено не пратих детето ми без подарък, намерих начин да се сдобием с него по-рано.
Къпя сина ми и след проба на водата върху краката, минавам към главата и той писва "Студено ми е на косатаааа!"
По повод рождените дни. Брат ми е роден на 24 май и на празника си завършва 1 клас, а аз 12-ти и имам пряка видимост към него в двора на училището, където сме събрани всички. Черпи той, обаче децата са целият випуск на малка площ, смесени и съответно са подготвени голямо количество лакомства. Обаче нашият върви с бонбоните - едно, второ дете, третото прескача ("тоя не е от нашия клас"), четвърто и т.н., стриктно "наши хора". 😁
По повод рождените дни. Брат ми е роден на 24 май и на празника си завършва 1 клас, а аз 12-ти и имам пряка видимост към него в двора на училището, където сме събрани всички. Черпи той, обаче децата са целият випуск на малка площ, смесени и съответно са подготвени голямо количество лакомства. Обаче нашият върви с бонбоните - едно, второ дете, третото прескача ("тоя не е от нашия клас"), четвърто и т.н., стриктно "наши хора". 😁
Малкият от няколко дни е с нов бисер:
"Кой не слуша?"
И после си отговаря: "Мама не слуша".
"Кой не слуша?"
И после си отговаря: "Мама не слуша".
Решавам да го погаля, докато играе с лекарския си комплект.
-Не ме гали. Докторите не се галят.
-Не ме гали. Докторите не се галят.
Пея на сина ми следната песничка:
- "Жаба-жабурана, 100 мушици хвана.
После на брега ги струпа, сготви вкусна супа."
- И чувайки за супата той ме сочи - Мама!
Сега понеже вече знае, че ми става смешно, колкото пъти я запея, все реагира по същия начин като запея и стигна до вкусната супа.
Ми така е, явно са му вкусни супите ми на детето. Не, че приличам на Жабурана
- "Жаба-жабурана, 100 мушици хвана.
После на брега ги струпа, сготви вкусна супа."
- И чувайки за супата той ме сочи - Мама!
Сега понеже вече знае, че ми става смешно, колкото пъти я запея, все реагира по същия начин като запея и стигна до вкусната супа.
Ми така е, явно са му вкусни супите ми на детето. Не, че приличам на Жабурана
Госпожицата от нищото:
Мамо, аз няма да съм като другите момичета да чакам принца да ме спаси. 😳
Аз в недоумение: Защо?
Защото съм войнствена.
Силно се надявам принца да не яде бой, защото тя тренира карате.
Мамо, аз няма да съм като другите момичета да чакам принца да ме спаси. 😳
Аз в недоумение: Защо?
Защото съм войнствена.
Силно се надявам принца да не яде бой, защото тя тренира карате.
Незнам как е при вас, но ние “използваме” децата да ни “газят”. То е по-скоро по тяхно желание, но удоволствието все пак е взаимно. И по този повод вчера дочувам Хитрушка, “ татеее, ще падна бе, то няма къде да стъпя!!! Мама става по- за газене. Някак е по-пространствена и опорна!”
Той си умря от смях, а аз незнам вече какво да мисля…🐖
Той си умря от смях, а аз незнам вече какво да мисля…🐖
Моят син продължава да измисля думи , поредната -
съпричаствам. Казвам- има съпричастност, съпричастен, но не и съпричаствам . Не се прие.
съпричаствам. Казвам- има съпричастност, съпричастен, но не и съпричаствам . Не се прие.
Моят ходи на един курс по изпреварваща математика. Учат ги изваждане на двуцифрени числа. Примерът е 55-5.
Лекторката иска той да й обясни решението на задачата, ама все едно тя нищо не знае по математика.
- Добре. Значи, от 55 изваждаме 1, и остават 54. Сгъване един пръст на едната ръка. После, от 54 изваждаме едно, и остават 53. Сгъване още един пръст на ръката. И така, внимателно внимаваме да сгънем само пет пръста, като си броим внимателно пръстите, и сгъваме само от едната ръка, за да не сбъркаме пръстите.
- Аааа, ама не ми обяснявяй така! Кажи ми как го смятаме, като използваш десетиците и единиците на числата!
- А, Ами нали казахте да обясня, все едно нищо не знаете!?
Лекторката иска той да й обясни решението на задачата, ама все едно тя нищо не знае по математика.
- Добре. Значи, от 55 изваждаме 1, и остават 54. Сгъване един пръст на едната ръка. После, от 54 изваждаме едно, и остават 53. Сгъване още един пръст на ръката. И така, внимателно внимаваме да сгънем само пет пръста, като си броим внимателно пръстите, и сгъваме само от едната ръка, за да не сбъркаме пръстите.
- Аааа, ама не ми обяснявяй така! Кажи ми как го смятаме, като използваш десетиците и единиците на числата!
- А, Ами нали казахте да обясня, все едно нищо не знаете!?
Малкият денонощно се пазари да не ходи на детска градина. Вече толкова се е изтарикатил, че сутрин отказва въобще да стане от леглото и се принуждавам да го лъжа безогледно, само и само да стане, за да го облека и натоваря в колата. Всеки път си измислям, я зоологическа градина, я мол, я някоя баба, и всеки път ми се хваща и тръгва. Когато завия по улицата за градината се усеща и надава вой, но късно. Извличам го насила и го предавам в ръцете на персонала. Сестра му, за да прави нещата още по-трудни и раздялата още по- болезнена, редовно му съобщава, че го лъжа, и взе пак ще ходи на детска. Тази вечер, обаче е решила да не бъде толкова директна. На приспиване малкият отново повтаря мантрата, че не иска на детска, аз бързо го уверявам, че няма да ходи на никаква детска,!естествено, и нещата се потушават. Хитрушка, обаче е решила да изкаже последната дума по въпроса: “Няма, какиното, утре пак няма да ходиш на детска градина , а пък в събота и неделя изобщо!
Даваме пауч на Лъки, с фишченце. И му викам:
- Ох и на мен ми се прияде фишченце... Много хубаво ми замириса. На теб не ти ли мирише хубаво?
- И на мен ми мирише хубаво.
- Ами тогава защо не ядеш риба?
След минута мълчание и размишление ми отговаря:
- Много ми е интересно, как смеят всички хора да ядат умрели неща!
- Ох и на мен ми се прияде фишченце... Много хубаво ми замириса. На теб не ти ли мирише хубаво?
- И на мен ми мирише хубаво.
- Ами тогава защо не ядеш риба?
След минута мълчание и размишление ми отговаря:
- Много ми е интересно, как смеят всички хора да ядат умрели неща!
Писах в друга тема и си казах, че той поста ми е баш за тази тема, та копирам и тук.
Щерката ( 9 г. ) прочете на опаковката на някакво мазило за ставни болежки, което дядо й ползва , че пише , че е за употреба от юноши и възрастни. Пита ме какво значи юноша. Обясних, че е българската дума за тийнейджър, но вече не се ползва много, а тя направи заключение:
- Ааа, значи е на старобългарски!
За пореден път ме накара да се чувствам много стара.
Последва обяснение за старобългарския. Не го прие. За нея старобългарски е всичко от преди 2000 г, а най-добре от преди 2013, че тя тогава е раждана.
Щерката ( 9 г. ) прочете на опаковката на някакво мазило за ставни болежки, което дядо й ползва , че пише , че е за употреба от юноши и възрастни. Пита ме какво значи юноша. Обясних, че е българската дума за тийнейджър, но вече не се ползва много, а тя направи заключение:
- Ааа, значи е на старобългарски!
За пореден път ме накара да се чувствам много стара.
Последва обяснение за старобългарския. Не го прие. За нея старобългарски е всичко от преди 2000 г, а най-добре от преди 2013, че тя тогава е раждана.