Аз казвала ли съм ви, как преди 7-8 години, средното ми момченце ни накара да се пръснем от смях. Значи, почна се едно мрънкане да купим торта. Сутрин, обед, вечер - цяла седмица. Иска цяла торта, хубава и голяма. Накрая се съгласихме, и взехме някаква торта от готовите, от една сладкарница. И той каза, че ще я държи в колата на път за вкъщи. Та, качваме се в колата, ние отпред, то отзад, стиснали здраво кутията с тортата. И провеждаме следния разговор:
-Мами, аз сега имам такава хубава и голяма торта!
- Да, Слънчо, имаш торта
- Еее, Ами щом имам такава хубава торта - значи имам и рожден ден! Значи, сега и подаръци ще получа!
И по друг повод, тоя същият:
-Само да си пипнал тортата, какво ще те направя! (Имахме гости вкъщи, и то обикаля като хиена покрай тортата).
След няколко минути влизаме внезапно в стаята и го заварваме - вдигнал високо ръце(за да не пипа тортата) и си отхапал една от украсите, у си яде блажено. И преди да успеем да се скараме, детето ни уведоми: "Не я пипам, не съм я пипал!"
-Мами, аз сега имам такава хубава и голяма торта!
- Да, Слънчо, имаш торта
- Еее, Ами щом имам такава хубава торта - значи имам и рожден ден! Значи, сега и подаръци ще получа!
И по друг повод, тоя същият:
-Само да си пипнал тортата, какво ще те направя! (Имахме гости вкъщи, и то обикаля като хиена покрай тортата).
След няколко минути влизаме внезапно в стаята и го заварваме - вдигнал високо ръце(за да не пипа тортата) и си отхапал една от украсите, у си яде блажено. И преди да успеем да се скараме, детето ни уведоми: "Не я пипам, не съм я пипал!"
