Честито ново начинание, CKK ! Ще се справиш, щом имаш желание. Имаш и план за децата, което супер. Стъпвай смело и късмет, дано случиш на колектив 
- Публикувана: 10 окт. 2022, 20:36 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2024, 17:02 ч.
Бандата на Оушън ряпа да яде,Февруарчетата банда сме х2 тема 15та
SKK звучи супер план,сигурна съм че всичко ще е наред,не се притеснявай излишно 🤗.Дечковците ще свикнат,не ги мисли,бабата ще живне покрай тях,не е толкова възрастна.
И аз лека полека се връщам в работна среда,почти две години направих вкъщи,странно ми беше в началото,малко като многоръкия Шива,нямаме и помощ и ние,но се получават нещата по един или друг начин.
И аз лека полека се връщам в работна среда,почти две години направих вкъщи,странно ми беше в началото,малко като многоръкия Шива,нямаме и помощ и ние,но се получават нещата по един или друг начин.
Аз сега най-накрая ще имам помощ, че свекървата не работи, но и аз не знам как ще потръгнат нещата. Но оправяли сме се и преди, ще се справим и сега. Този път съм си отпуснала обаче повече майчинство. С баткото се върнах на 1 г., с малкото ще изчакам есента да тръгне на ясла, че нещо не се чувствам на вълна връщане още.
И ние имахме такава фаза,чупеше всичко наред,аз само се карам...Но вечер като му чета гледам да поговорим,да го гушна и му повтарям по хиляда пъти,че го обичам независимо от всичко.И той ми го казва понякога и е много приятно,вече са големи човечета и разбират,имат си тяхни драми и проблеми,просто не винаги ги разбираме правилно.
Оооо, колко мило
И аз понякога не издържам. Вашите февруарчета как се разбират с по-малките попълнения? Моите уж са добре в по-голямата част от времето обаче има от време на време проблясъци да я бутне или настъпи съвсем нарочно и аз издивявам. Обяснявам му, че така не е хубаво и т.н. обаче насреща срвщам един празен безизразен поглед и изобщо не съжалява, направо изпадам в отчаяние в такива моменти дало аз генерално съм изпуснала нещо. Много ми докривява
После пак почват да си играят и гушкат. Обаче на моменти какво му става и ме дразни че ме игнорира напълно като му говоря да не прави така, просто не знам...
И аз понякога не издържам. Вашите февруарчета как се разбират с по-малките попълнения? Моите уж са добре в по-голямата част от времето обаче има от време на време проблясъци да я бутне или настъпи съвсем нарочно и аз издивявам. Обяснявам му, че така не е хубаво и т.н. обаче насреща срвщам един празен безизразен поглед и изобщо не съжалява, направо изпадам в отчаяние в такива моменти дало аз генерално съм изпуснала нещо. Много ми докривява
После пак почват да си играят и гушкат. Обаче на моменти какво му става и ме дразни че ме игнорира напълно като му говоря да не прави така, просто не знам...
Ревност.Аз се отказах от говорене,нарочно го дразни на моменти.Взима му играчките,дърпа му от ръцете,крие го под одеялото че да го няма.А малкият гък не казва,сияе,с такова обожание го гледа,все едно е не знам и аз.Като е на градина,обикаля цялата къща по няколко пъти,ходи му в стаята и вика бате,бате,търси го.Излезем ли на разходка все вика бате,бате и се радва,понеже почти всеки ден ходим да го взимаме от градина и прави някаква асоциация.А обърне ли му внимание е на върха на щастието.Иначе големият в началото го беше страх,много мъничък бил.После взе да си подава пръста и малчо като го хванеше умираше от кеф.Имаше периоди на ревност,не го искал,няма да си дава стаята ( на малчо още не сме я направили),играчките,дрехите,но с времето го прие някак и се държи по добре и му се радва.Общо взето приятелчетата му се радват,нашия го приема за даденост и не го отразява освен ако не сме сами.Но за щастие агресия или да посегне не е имало.Обича да позира с него 🤣.Та период е според мен,може би защото са и различен пол при вас,но съм сигурна че е временно и за внимание и си я обича.И аз много се притеснявах в началото,но вече без проблем ги оставям сами да си играят и в кухнята си готвя или шетам нещо из другите стаи.
Боожеее, момичета... Кога ви пораснаха бебетата?
Само аз явно съм откачена и не искам да работя, а да си гледам децата и къщата... Една година откакто почнах работа и още не знам къде съм. Къщата ми е по-голям хаос от преди. Нямам време да се наспивам, а уж по 8-9 часа спя. А бе кошмар. Искам си безработицата и седенето в къщи или едно 4 часово раб време 🥴🥴🥴.
Вечер почвам в 21 да крещя да се оправят за сън, щото преди това половин час повтарям по 200-300 хиляди пъти оправяйте се, хайде да се гласим за сън... никой не ме отразява, гонят де, хилят се, дразнят ме... В 22:00 ако не съм ошамарила някой правя опит да приспя децата четейки, че приказките са задължителни и заспивам преди тях
преди края на приказката... Сутрин се будя в 6:39, но напоследък до 7 не мога да отлепя. Тях почвам в 7 да им се моля да станат, за да се нагласим....стават в 8 8 и нещо.. Аз вече в истерия крещя обличайте се....те се гонят, хилят...8:25 съм не в истерия и нервна криза а пред припадък ръгам две козлета, телета или там каквото искате си представете с остен ( аз с една туристическа щека, чадър, дългата обувалка или каквото хвана) и крещя айдееее, закъснявамеееее... В 8:35 - 8:40 се червя в градината че отново сме закъснели. Даскалицата ми мърмори. Ако съм пуснала пералня се прибирам до в къщи да простра... И установявам че услужлива детска ръчичка е натиснала пауза на копчето и трябва да седя докато Пепи изпере, щот ни да оставя прането накиснато, ни да доизпере и да виси цял ден да се вмирисва в пералнята... Та редовно закъснявам и за работа. Там малко си почивам, но от децата... Бая работа имам. И в 18 кошмарът отново започва... Тичам да готвя от магазина, тичаме с моя мъж ( преди се редувахме, но вече не винаги, че той сам вижда зор с дисциплината) да водим децата на тренировки и занимания три пъти седмично...в 19:30 20:00 сме в къщи, яде се квото има, най-често салта... В дните без тренировки сме в близкия парк, двамата, че инак не искат, за да потичат и уж да се уморят... ако вали сме у дома и виждам как къщата се срутва, всичко се вади от шкафове и гардероби и е на земята, щот играят...после никой освен мен не иска да подрежда .. Идва петък вечер. Опитвам се на не крещя от девет лягайте си... Играем на нещо с децата, нали уж на другия ден е почивен и ще спим поне до 8-9... Мечти, мираж... Зверовете заспиват в 11 и сутринта преди 6 часа ни будят да ставаме... Цял ден занимания и ходене с тях навън, да тичат или при едната баба, или при другата...къщата ми пак е зарязана на хаоса, а той става все по-голям... Събота и неделя - ми не си почивам в стандартния смисъл, но пък съм с децата си, вън по площадки или у дома да творим...играем. Понеделник отново в матрицата.... Ако някой се разболее - хоум офис с две деца у дома - откачааааам.
Вече съм плужек 76 кила, повече от как родих...
Искам си майчинствотооооооо.. там поне спях с децата. 🥴🥴🥴 И излизах навън да тичам подир тях. Бях по-във форма. Раковска съм ти контактите и хората... Все намирах с кой да Аси говоря
Тъй помрънках си момичета... Време е да грабвам лопатата и да изривам лапетата от леглото, че трябва да подкарвам стадото към градината...рррр, ареее, върви бе, не се спирай да пасеш на оградата на съседа, рррр, ареее.... Не късай цвъятта на съседкатааааа, айдееее закъсняхмееее.
( Селския говедар така вика по добичетата... Та и аз кат' него).
Успех на всички и повече позитивизъм в лудницата около нас.
Аааа и здрави деца! Нас, майките, кучета ни яли...но ще оцелеем.
Само аз явно съм откачена и не искам да работя, а да си гледам децата и къщата... Една година откакто почнах работа и още не знам къде съм. Къщата ми е по-голям хаос от преди. Нямам време да се наспивам, а уж по 8-9 часа спя. А бе кошмар. Искам си безработицата и седенето в къщи или едно 4 часово раб време 🥴🥴🥴.
Вечер почвам в 21 да крещя да се оправят за сън, щото преди това половин час повтарям по 200-300 хиляди пъти оправяйте се, хайде да се гласим за сън... никой не ме отразява, гонят де, хилят се, дразнят ме... В 22:00 ако не съм ошамарила някой правя опит да приспя децата четейки, че приказките са задължителни и заспивам преди тях
преди края на приказката... Сутрин се будя в 6:39, но напоследък до 7 не мога да отлепя. Тях почвам в 7 да им се моля да станат, за да се нагласим....стават в 8 8 и нещо.. Аз вече в истерия крещя обличайте се....те се гонят, хилят...8:25 съм не в истерия и нервна криза а пред припадък ръгам две козлета, телета или там каквото искате си представете с остен ( аз с една туристическа щека, чадър, дългата обувалка или каквото хвана) и крещя айдееее, закъснявамеееее... В 8:35 - 8:40 се червя в градината че отново сме закъснели. Даскалицата ми мърмори. Ако съм пуснала пералня се прибирам до в къщи да простра... И установявам че услужлива детска ръчичка е натиснала пауза на копчето и трябва да седя докато Пепи изпере, щот ни да оставя прането накиснато, ни да доизпере и да виси цял ден да се вмирисва в пералнята... Та редовно закъснявам и за работа. Там малко си почивам, но от децата... Бая работа имам. И в 18 кошмарът отново започва... Тичам да готвя от магазина, тичаме с моя мъж ( преди се редувахме, но вече не винаги, че той сам вижда зор с дисциплината) да водим децата на тренировки и занимания три пъти седмично...в 19:30 20:00 сме в къщи, яде се квото има, най-често салта... В дните без тренировки сме в близкия парк, двамата, че инак не искат, за да потичат и уж да се уморят... ако вали сме у дома и виждам как къщата се срутва, всичко се вади от шкафове и гардероби и е на земята, щот играят...после никой освен мен не иска да подрежда .. Идва петък вечер. Опитвам се на не крещя от девет лягайте си... Играем на нещо с децата, нали уж на другия ден е почивен и ще спим поне до 8-9... Мечти, мираж... Зверовете заспиват в 11 и сутринта преди 6 часа ни будят да ставаме... Цял ден занимания и ходене с тях навън, да тичат или при едната баба, или при другата...къщата ми пак е зарязана на хаоса, а той става все по-голям... Събота и неделя - ми не си почивам в стандартния смисъл, но пък съм с децата си, вън по площадки или у дома да творим...играем. Понеделник отново в матрицата.... Ако някой се разболее - хоум офис с две деца у дома - откачааааам. Вече съм плужек 76 кила, повече от как родих...
Искам си майчинствотооооооо.. там поне спях с децата. 🥴🥴🥴 И излизах навън да тичам подир тях. Бях по-във форма. Раковска съм ти контактите и хората... Все намирах с кой да Аси говоря
Тъй помрънках си момичета... Време е да грабвам лопатата и да изривам лапетата от леглото, че трябва да подкарвам стадото към градината...рррр, ареее, върви бе, не се спирай да пасеш на оградата на съседа, рррр, ареее.... Не късай цвъятта на съседкатааааа, айдееее закъсняхмееее.
( Селския говедар така вика по добичетата... Та и аз кат' него). Успех на всички и повече позитивизъм в лудницата около нас.
Аааа и здрави деца! Нас, майките, кучета ни яли...но ще оцелеем.
Посмях се за твоя сметка,хич не ви е скучно 🤣.При нас също е забавно,но преспокойно баща им ги гледа и усмирява и извежда за да мога да чистя/свърша нещо по двора/излезна с приятелки.Но и аз съм само на 4 часа още,седмично отчитане хоум офис,та когато спи малкия или вечер след като ги приспя поработвам.И нашият големия само с книжка заспива,но баща му го приспива без проблеми често.Делегирай му повече неща,и на моят му се качват на главата,но проблемът си е негов 🤣.
Хич не ти трябва пак майчинство,без крака останах вчера от хойкане по парковете и след малкото ходещо човече 🤣.Иначе още имам 6-7 кила до преди първата бременност,ама и 61-62 ме устройват за момента,кърмя още и хич не ми ни до спорт,ни до диети.
Хич не ти трябва пак майчинство,без крака останах вчера от хойкане по парковете и след малкото ходещо човече 🤣.Иначе още имам 6-7 кила до преди първата бременност,ама и 61-62 ме устройват за момента,кърмя още и хич не ми ни до спорт,ни до диети.
Хаха забавната реалност, в която всички си живеем 
Важно е всеки да е доволен от избори си, иначе другото ще ви се струва като тежест.
Дългото майчинство никога не е било за мен. След първото се налагаше да се върна, но не съжалявам, доста неща се случиха между първото и второто, и хубави, и лоши, това е животът. С второто не ми се налага да се връщам особено, приеха ни на ясла и ще изчакам да тръгне. Честно казано вече съм изперкала вкъщи и не ми се отразява добре, но ще си дочакам Иначе времето с децата е безценно и е хубаво. Като се върна не знам как ще се справям, трудно мелим със свекървата, пък уж тя ще помага, ще видим. У нас никога не е подредено и да има винаги сготвено, но не се терзая толкова, е, от време на време Натоварването с работата се покачва много, но е въпрос на добра организация и дали човек си харесва работата. В момента малко в повече съм затънала в Бг Мама, сериали, висене по градинки и т.н., имам време даже да правя тренировки, лежерно ми е, готино е, ама не като да продължа още дълго време.
Важно е всеки да е доволен от избори си, иначе другото ще ви се струва като тежест.Дългото майчинство никога не е било за мен. След първото се налагаше да се върна, но не съжалявам, доста неща се случиха между първото и второто, и хубави, и лоши, това е животът. С второто не ми се налага да се връщам особено, приеха ни на ясла и ще изчакам да тръгне. Честно казано вече съм изперкала вкъщи и не ми се отразява добре, но ще си дочакам
Иначе времето с децата е безценно и е хубаво. Като се върна не знам как ще се справям, трудно мелим със свекървата, пък уж тя ще помага, ще видим. У нас никога не е подредено и да има винаги сготвено, но не се терзая толкова, е, от време на време Натоварването с работата се покачва много, но е въпрос на добра организация и дали човек си харесва работата. В момента малко в повече съм затънала в Бг Мама, сериали, висене по градинки и т.н., имам време даже да правя тренировки, лежерно ми е, готино е, ама не като да продължа още дълго време. 
Аз си признавам, от как детето тръгна на училище всеки ден, се родих. Най-накрая малко почивка, малко време за мен, за къщата, за градинката ми. Аз свикнах на живота тук, който като цяло не включва много излизания с познати по кафета , площадки и тн. Някак си съм си самодостатъчна вече, не ми липсват контактите с хора, както беше в началото. Аз успях да си развия бизнес и си го работя от вкъщи, когато ми е кеф общо взето. Не за доход, а за удоволствие. Всеки изкаран долар си е в полза разбира се. “Нормална” работа няма как да започна, детето се води в 9ч и се прибира в 15.30ч няма кой да ми го взима и гледа след училище. И така де, да не се хваля ама ми е идилия 
Gordi, много хубаво, че имаш такава възможност 
По повод на малко време за мен и малко почивка, точно това си говорихме с моя мъж, че две деца са ни достатъчно и на предела, въпреки че е имало моменти преди, в които сме мислели за три. Но този романтизъм ни се поизпари и освен ако не се случи нещо изненадващо, тц мерси. Макар че човек никога не знае дали няма да си смени след някоя година мнението. Тук напоследък стана много разпространено семейства да имат три и повече деца, но наблюденията са ми, че имат и помощ солидна дали от баби, дали от външен регулярен човек. Но ние разчитаме основно на себе си и дето се вика тамън добутахме първото до някаква нормална възраст и на второто му мина бебешкия период. Остава да избутаме още някакви 5 години боледувания и тръшкания и оттам нататък разчитам и аз, че ще сме с повече време за себе си и по-самостоятелни деца и много си го чакам тоя момент. Виждам през годините разликата и в съседки и познати, които бяха с малки деца, когато аз нямах, а сега са с големи и дори само външно си личи тоя отдих, така да се каже
По повод на малко време за мен и малко почивка, точно това си говорихме с моя мъж, че две деца са ни достатъчно и на предела, въпреки че е имало моменти преди, в които сме мислели за три. Но този романтизъм ни се поизпари и освен ако не се случи нещо изненадващо
, тц мерси. Макар че човек никога не знае дали няма да си смени след някоя година мнението. Тук напоследък стана много разпространено семейства да имат три и повече деца, но наблюденията са ми, че имат и помощ солидна дали от баби, дали от външен регулярен човек. Но ние разчитаме основно на себе си и дето се вика тамън добутахме първото до някаква нормална възраст и на второто му мина бебешкия период. Остава да избутаме още някакви 5 години боледувания и тръшкания и оттам нататък разчитам и аз, че ще сме с повече време за себе си и по-самостоятелни деца и много си го чакам тоя момент. Виждам през годините разликата и в съседки и познати, които бяха с малки деца, когато аз нямах, а сега са с големи и дори само външно си личи тоя отдих, така да се каже
Аз да ви кажа познавам семейство с 6 деца. Таткото работи fly in/fly out (изключително популярно) , което значи примерно две-три седмици отива да работи в мините и го няма и после се прибира за седмица да почива и така се върти. Незнам как тази женица сама се справя с 6. ММ работеше така една година и аз вече бях на ръба да си стягам куфарите и да се прибирам, не издържах нито психически, нито физически на умората и стреса. Ами ако падна и умра, кой ще ме намери, никой и какво ще стане с детето. Сама като куче. Абе такива ужасни мисли ми се въртяха в главата. Добре, той успя да си намери друга работа в града и така поне тази драма приключи. Но да, 3-4 деца в сем си е стандарта тук, и с 5 не са рядкост. И повечето си ги гледат сами, без помощ, дори без детски градини. Рядко има баби съгласни да помагат. Дажи ги чета да питат, колко е добре да се плати на бабата, за да гледа детето. Съвсем друг манталитет са. И хич не мислят, какво ще оставят на децата като имоти и тн. Да видиш как пенсионерите живеят, и какви коли карат със закачени лодки и каравани. Кой ти мисли за внуци, гледат си живота, но това определено не спира младежта да прави деца. Евала на тези многодетни майки. Аз ще си кютам с едно 