Искам детето ми,близките ми да са здрави, а ако се наложи да постъпят в болница искам да съм сигурна, че е направено всичко възможно, а не единствено това, което е записано в клиничната пътека.Лекуващият лекар трябва да има пълната свобода да се консултира, без да се притеснява за бюджета на болницата, с всякакви специалисти, когато се касае за човешки живот. Много лечебни заведения се нуждаят от ремонт, апаратура и т.н... В някои отделения има страхотно текучество на персонал. Медицинските сестри често работят на няколко места....Дъщеря ми е връстничка на "здравната реформа". За шест години и половина освен бюрократщина и пълна анархия в здравеопазването друго постигна ли се? Можем ли ние, майчета, нещо да направим? До кога ще сме само странични свидетели на "нелепите случаи" из цялата страна, които фактически са закономерно следствие на здравната реформа?
P.S:Ако съм дублирала нечия тема, или не е на място, моля изтрийте или преместете.
Но за другите дечица, непознатите, неизлъчваните по телевизията какво се прави - за тях здравеопазването е друго. Защото точно в Пирогов, с линейка и придружаваща сестра от друга болница, отиваме на спешен преглед при невролог и в какво се състоеше прегледа си мислите... на дете с видимо нарушено съзнание, частична кома както разбрах после. Е, ще ви кажа -
дебелият хипопотам с незаслужената титла "доктор" дойде с ръце в джобовете, погледна я, извади едни ключове от джоба си, раздрънка й ги пред лицето и заключи да й изплакваме устичката след хранене за по-добра хигиена
, защото видите ли беше и потекла лигичка, която майка й не й я избърсала.... 