Уишче,Честито бебе 
Чакаме и снимков материал 
Чакаме и снимков материал - Публикувана: 10 дек. 2006, 09:33 ч.
- Последно мнение: 8 март 2007, 10:09 ч.
До бившите стари кучета на този подфорум
Здравейте милички! 
Благодаря ви за милите пожелания. Толкова много ви обичам. Винаги сте били до мен в ъв важните ми моменти!
Сега да разкажа за моето раждане. Според докторите мина много бързо и лесно, но аз мислех че раждам цяла вечност. ...
Та, в петък сутринта отидохме с моя мъж в болницата както си ме беше повикал моя наблщдаващ доктор и аз с усмивка на лице, щастлива и незнаеща какво я чака си сложих грозната нощница, постлах си грижливо чершафите и се настаних ... Включиха ми системата в 9 и 15 и някъде към 10 започнаха по-силните контракции. Така както си бех притеснена че ще родя без да разбера що е то контракция в един момент много бързо разбарх !
И не ми хареса ...
После дойдоха да ми обяснят, че трябва да започне да намаля болката и да започна да усещам напъни както при ходене по голяма нужда и тогава за дапочна да напъвам все едно ще си върша голямата нужда. Е тогава за мен започна кошмарът... В интерес на истината в 12 без 10 бях на магарето и в 12 и 30 бебчо беше факт, но аз мен всеки напън беше като че ли малка смърт. Не усещах да се случва нищо а само чувах доктора да вика - давай, напъвай още малко... Ама какво малко ... започнах да чувам сестрата как ме реже, но не почувствах болка. Вече когато бях на ръба да извикам на доктора "разпорете ме ако трябва, но го извадете" усетих главичката и с още един напън малкото синьо нещо беше излязло.
После ме шиха - боля малко и след това вече бях безумно щястлива.
Плачех, смеех се, пак плачех .... Още не обичах човечето, но бях щастлива че е вън от мен живо! В един момент багодарях на всички че е живо малкото същество. Започнах да го обичам чак на втория ден от живота му а сега той е всичко заради което живея!
Сега ужасно ме болят шевовете и не мога да сядам, ходенето до тоалетна е приключение за мен и походката ми е ... не тя трябва да се види!
Но никога в съзнателния си живот не съм била по-щастлива!
Снимчици ще пусна тези дни. Сега още не мога да седя дълго време че Д-то много боли!
Благодаря ви за милите пожелания. Толкова много ви обичам. Винаги сте били до мен в ъв важните ми моменти!
Сега да разкажа за моето раждане. Според докторите мина много бързо и лесно, но аз мислех че раждам цяла вечност. ...
Та, в петък сутринта отидохме с моя мъж в болницата както си ме беше повикал моя наблщдаващ доктор и аз с усмивка на лице, щастлива и незнаеща какво я чака си сложих грозната нощница, постлах си грижливо чершафите и се настаних ... Включиха ми системата в 9 и 15 и някъде към 10 започнаха по-силните контракции. Така както си бех притеснена че ще родя без да разбера що е то контракция в един момент много бързо разбарх !
И не ми хареса ...После дойдоха да ми обяснят, че трябва да започне да намаля болката и да започна да усещам напъни както при ходене по голяма нужда и тогава за дапочна да напъвам все едно ще си върша голямата нужда. Е тогава за мен започна кошмарът... В интерес на истината в 12 без 10 бях на магарето и в 12 и 30 бебчо беше факт, но аз мен всеки напън беше като че ли малка смърт. Не усещах да се случва нищо а само чувах доктора да вика - давай, напъвай още малко... Ама какво малко ... започнах да чувам сестрата как ме реже, но не почувствах болка. Вече когато бях на ръба да извикам на доктора "разпорете ме ако трябва, но го извадете" усетих главичката и с още един напън малкото синьо нещо беше излязло.
После ме шиха - боля малко и след това вече бях безумно щястлива.
Плачех, смеех се, пак плачех .... Още не обичах човечето, но бях щастлива че е вън от мен живо! В един момент багодарях на всички че е живо малкото същество. Започнах да го обичам чак на втория ден от живота му а сега той е всичко заради което живея!
Сега ужасно ме болят шевовете и не мога да сядам, ходенето до тоалетна е приключение за мен и походката ми е ... не тя трябва да се види!
Но никога в съзнателния си живот не съм била по-щастлива!
Снимчици ще пусна тези дни. Сега още не мога да седя дълго време че Д-то много боли!
Целуни Пламъчето от мен и лягай да почиваш /ако можеш/. 
Уишче честито миличка. Нещо ми става-чета какво си писала и рева. така ревах като четох на Херка историята.
Честито, Уиш, много мил разказ! Дано и при мен мине добре и накрая си имам едно здраво човече 
Бъдете здрави честити!Честита баба Марта на всички ви
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА СКЪПИ МОМИЧЕТА!
Бели и червени, весели засмени вие и вашите близки!
svetli, разбира се, че ще мине добре
wish, страхотно си го разказала 
Бели и червени, весели засмени вие и вашите близки!
Дано и при мен мине добре и накрая си имам едно здраво човече
svetli, разбира се, че ще мине добре
wish, страхотно си го разказала
Честита радост на мама Wish !
Добре дошло на бял свят, малко човече!
Да сте и двамата с мама много здрави и щастливи! На малкия Пламен желая незабравимо детство, изпълнено с прекрасни мигове, много приятелчета и буйни игри! На мама Wish - много търпение, много обич и да не забравя да се радва на всеки един миг, прекаран с малкото човече!
Добре дошло на бял свят, малко човече!
Да сте и двамата с мама много здрави и щастливи! На малкия Пламен желая незабравимо детство, изпълнено с прекрасни мигове, много приятелчета и буйни игри! На мама Wish - много търпение, много обич и да не забравя да се радва на всеки един миг, прекаран с малкото човече!
