Частни училища - информативно-дискусионна тема - 56

  • 49 662
  • 780
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 291
Е колко е трудно да ти прочете инструкция за някой уред, да сметне рестото или докато пътувате и вали дъжда да ти разкаже как се образува, да ти напише писмо или мейл. Да ти разкаже как реагират децата, за какво говорят. Това на мен ми се струва като част от нормалния живот.

Ми нашето ПУКче не разказва. Както и да го питаме и каквото и да го питаме, не казва нищо по същество. Само как са си играли и са се лигавили в междучасието. Ако го питам за някой предмет конкретно ми казва - ооо, не помня. Надявам се да установим някакъв работещ в модел, в който да споделя повече с времето, ама я стане, я не. А иначе сме наясно той какво може, само дето не знаем какво се очаква да може. Освен това най-много ни интересува в момента как се държи и как се чувства - вписва ли се в средата, старае ли се, участва ли активно.
Седмичните обобщения какво са взели не са ми особено полезни, бих предпочела индивидуална обратна връзка по горните точки веднъж на две седмици/месец - поведение, участие, справяне с материала.

# 121
  • София
  • Мнения: 771
Подкрепям горното мнение. Аз говоря много със сина ми, но не мога да съм сигурна, че споделя на 100% или че аз задавам правилните въпроси. Освен това него го вълнуват повече игрите и спорта. За допълнителните часове по математика питам всяка седмица, досега нито една задача не ми е казал, например. И мен честно казано не ме вълнува какво точно учат, а как се справя и как се очаква да се справя. Аз нямам и никаква база за сравнение. Например писането му е зле според мен, но учителката пише браво - може би толкова се очаква от деца в ПУК. Отношенията в класа също са ми важни и макар че говорим доста по темата, някои неща отстрани се виждат по-добре според мен. Затова също мисля, че е най-добре обратната връзка да е комбинирана - както от детето, така и от учителя.

# 122
  • София
  • Мнения: 62 595
Всички учители в началото пишат браво, за да ги поощрят.

# 123
  • Мнения: 6 424
Това изобщо не е вярно. Моят опит говори, че зависи от училището. В едното пишеха суперлативи, които ми бяха мега съмнителни. В другото бяха съвсем реални оценки за поведение и обучение.

# 124
  • Мнения: 5 896
Синът ми никога не е говорил у дома за училище. Нито когато беше на четири години и започна в сегашното си училище, нито сега - на 10 години, 5-и клас. Когато задавам въпроси, отговорите са ‘не знам, не си спомням, не ми се говори за училище’. На въпрос “правихте ли тест по еди какво си?’ отговорът често е ‘не разбрах дали сме правили’. Когато се върнат тестове по нещо, също не се казва - независимо дали оценката е максималната или под пас марк.

Единственият начин да разбера нещо е от учител, някой друг родител и електронния дневник. Наясно съм какво и колко знае, защото следя и контролирам всекидневно. Навремето бях пробвала да преговаряме в колата, докато караме колелета или пътуваме в метрото. Детето обаче каза, че само за учене му говоря и аз престанах.

А иначе си отглеждам един типичен екстроверт, който приказва непрекъснато. Не рядко го моля да замълчи поне за малко. Но просто темите му за разговор не са свързани с училище - говори за неща, които са го впечатлили (книги, новините по радиото, случка с приятели, спорт и т.н.). Училището явно не му е тема. Ако има проблем, от училището ще ми кажат - правили са го неведнъж.

# 125
  • София
  • Мнения: 771
Всички учители в началото пишат браво, за да ги поощрят.

В тетрадките на сина ми има и забележки тип "следвай модела", "спазвай разстоянията" и т.н. Не е само "браво!" Но има "браво" и на места, на които аз не бих сложила. Може би гледат все пак да не ги обезкуражават съвсем още в началото. В детската градина беше така с рисунките - за мен той и досега не рисува добре - просто не му се получава. Но там го хвалеха и ги слагаха на таблото с "хубавите" рисунки и реших, че явно за възрастта им се справя добре. Друг пример ми е дъщеря ми, която няма 4 още, а много отдавна говори като голям човек, че и интонации имитира. И аз съм свикнала с нея и съм забравила, че брат ѝ проговори към 2,5, та като срещна тригодишно, на което почти не му се разбира или речникът е беден, доста се стряскам... Просто наистина е трудно родител, който няма поглед върху други деца на същата възраст, да прецени как се справя детето му с конкретни неща.

# 126
  • София
  • Мнения: 16 514
То кой не е мързелив, ама не е лошо човек да проверява лично как стоят нещата. На много места лъсва грозната истина след 5-ти клас или по друго време, доста късно и наваксването е трудно.
Виждам оценки, виждам графики къде се позиционира детето спрямо останалите във випуска и получавам обратна връзка от учителите. Това ми е напълно достатъчно, за да знам как се движи и не чувствам необходимост да проверявам научил ли е повелителните изречения или видовете местоимения. Ако някъде има проблем, ще се намеся разбира се, но очаквам учителите да ми сигнализират за такъв /а и то се вижда от изброените неща/. Все пак имам две по-големи деца, минали през същото училище и вече изкласили до 12-ти клас, и имам финален поглед как са се получили нещата, без да проверявам усвояването на учебния материал. Получили са се отлично.

# 127
  • Мнения: 20 102
Е колко е трудно да ти прочете инструкция за някой уред, да сметне рестото или докато пътувате и вали дъжда да ти разкаже как се образува, да ти напише писмо или мейл. Да ти разкаже как реагират децата, за какво говорят. Това на мен ми се струва като част от нормалния живот.

Ми нашето ПУКче не разказва. Както и да го питаме и каквото и да го питаме, не казва нищо по същество. Само как са си играли и са се лигавили в междучасието. Ако го питам за някой предмет конкретно ми казва - ооо, не помня. Надявам се да установим някакъв работещ в модел, в който да споделя повече с времето, ама я стане, я не. А иначе сме наясно той какво може, само дето не знаем какво се очаква да може. Освен това най-много ни интересува в момента как се държи и как се чувства - вписва ли се в средата, старае ли се, участва ли активно.
Седмичните обобщения какво са взели не са ми особено полезни, бих предпочела индивидуална обратна връзка по горните точки веднъж на две седмици/месец - поведение, участие, справяне с материала.
На родителска среща не са ли обсъждани тези неща?
Справянето с материала се вижда по тетрадките, позиционирането на детето спрямо другите и оценките, но емоционалната част и вписването в колектива не може толкова лесно да се усети от родителя и там обратната връзка е много полезна. На всеки две седмици е прекалено обаче. Предполагам има случаи, в които се чувате с учителката по повод отсъствия или нещо друго. Може да се пита с няколко думи, а на индивидуална родителска среща вече да се обсъди с подробности.

# 128
  • Мнения: 446
При нас всяка една грешка се отчита и санкционира, което ме радва. Редовно получавам оценки от сорта на 5.43 или 5.62. Излишни похвали няма.

# 129
  • Мнения: 291
На родителска среща не са ли обсъждани тези неща?
Справянето с материала се вижда по тетрадките, позиционирането на детето спрямо другите и оценките, но емоционалната част и вписването в колектива не може толкова лесно да се усети от родителя и там обратната връзка е много полезна. На всеки две седмици е прекалено обаче. Предполагам има случаи, в които се чувате с учителката по повод отсъствия или нещо друго. Може да се пита с няколко думи, а на индивидуална родителска среща вече да се обсъди с подробности.
[/quote]
На коя родителска среща? Имали сме 1 родителска среща преди да започне годината. Тетрадки не се носят вкъщи, всичко е в училище. Оценки нямат за момента, само едно входно ниво.
Аз казвам за себе си какво бих предпочела пред седмично писмено обобщение от типа "Взехме буква А, писаха цифрата 3, събираха до 5 и слушаха приказката за Лукчо. Играят си заедно, задружни са и са усмихнати.", примерно, нещо подобно получаваме. Може да е на две седмици, на месец, но за толкова малки деца, които за пръв път влизат в училището, ми се струва нужно. Имаме вариант за индивидуална среща с учителката, ползваме него.

# 130
  • Мнения: 20 102
Е, аз нито знам колко рс сте имали, нито какво носят вкъщи. Все пак не си водя бележки кой в кое училище е. Видях поста, съгласих се с болднатото и го коментирах.

# 131
  • Мнения: 7 677
Фиктрикс, Бордо, Нединка, при нас е същото като при вас. Много ви благодаря, че казвате истината и така не се чувствам извънземно, че явно не сме единствените 😂

Колкото до родителските срещи, сега не е като едно време. Индивидуални са с всеки родител, поради което всеки има слот от 5 минути, в които да се види със съответния учител. За това време такива велики подробности не могат да бъдат обсъдени и разчепкани.

Последна редакция: чт, 27 окт 2022, 18:29 от Татко Мецан

# 132
  • Blondeville
  • Мнения: 2 880
И на мен ми е трудно да изкопча достоверна информация от детето, понякога е супер словоохотлив, но в половината случаи е “забравил” Grinning Като ми каже, че не помни какво са правили го питам “А ти справи ли се, нещо сбърка ли, другите как се справиха”. Та не е нещо, на което мога да разчитам без доза съмнение. При нас всеки петък връщат раниците с нещата, които са работили през седмицата и ги преглеждам. Но и за щастие си има адекватна обратна връзка от училището.

# 133
  • Мнения: 20 102
Пет минути е ужасно малко за начален етап. Това прилича на отбиване на номер.

# 134
  • Мнения: 7 677
Що, при вас са по 1 час ли?

Общи условия

Активация на акаунт