Гола чутуро

Анонимен,че главата е същата,същата е.
Но не и снимката.

Мария, според мен за приличен външен вид, зъбите са на първо място. Бижута, прически, парфюми са нищо ако нямаш зъби. Добронамерено го казвам.

Децата попиват от нас. Ако ти го/ се съжаляваш, че расте без баща, така ще го чувства и той. На 16г вече би трябвало да е доста самостоятелен и да има свой живот.. Летните ваканции може да работи за да си осигурява лични глезотии и желания. Общо взето от тази възраст, колкото повече самостоятелност имат, ще им е в плюс вбъдеще.

Образованието ти дава много възможности за дистанционна работа и то не ниско платена.  Само от теб зависи да си повярваш. Започни с това, а после мисли другото.

А някой има ли контакт на добър психолог в Бургас,който може да помогне?
Тези,с които аз се свързах, ми предложиха да потърся вариант да подобря физическите оплаквания.

Значи твоето дете знае, че си имаш приятел, но пред теб оферира баща си да се съберете и да станете пак едно семейство. И ти нищо не му казваш, нали?
Малееее.

Ужасни думи, ужасно отношение и ужасни родители. Мария, искрено ти съчувствам.
Родителите ти със сигурност имат разтройство на личността. Заради твоето емоционално и физическо здраве е най-добре да се изнесеш. Аз не бих се хващала като удавник за сламка и за тоя приятел, защото не ми вдъхва сигурност. Но все пак ти го познаваш. Детето му пречело, котката пречела, утре ще реши, че ти му пречиш и ще те изгони. Тогава обаче вратата на бащиния ти дом ще бъде затворена. И какво правиш?
Според мен зависимостта от други хора е пълна грешка. От опит ти го казвам. Работи, събирай пари и си намери малко уютно местенце, където да живееш в мир с твоето дете и с твоята котка. Не се поддавай на отчаяние и не се предавай. Всичко в живота има решение, освен смъртта. Прегръщам те!

Мария, аз изчетох цялата тема. Смятам, че си получила много добри съвети и много нереалистични такива, но ти това го знаеш. Мнението ми за теб е, че ти си изначално ощетен от родителите си човек. Ти си като мен. Разликата ни обаче е, че при теб ефекта от родителите ти е, че дълго са те третирали като дете и може би подсъзнателно ти си все още едно дете, но в тялото на възрастен. При мен е напълно обратното, аз пораснах много от рано, налагаше ми се. Нямаше как трябваше да отгледам брат си и сестра си. Не успях навреме да завърша това, което искам. Нямаше кой да се занимава с моето учене, нито с тяхното. Майка ми не е лош човек, но е проста селска жена, която познава мотиката като единствен начин за прехрана. Баща ми беше цял живот алкохолик, сега е стар и болен човек. Брат ми умря почти в ръцете ми, а със сестра ми сме очуждени много. Бащата на детето ми си намери "по-красива" като преди това ме смаза психически и емоционално. Разказвам ти това не за да спамя темата ти, а за да видиш, че има начин как да си стъпиш на краката и да си ефективна за близките си и себе си. Много самообвинения и обвинения са ми минали през главата. Смисъл няма, задълбаваш все по-надолу.  Има обаче начин да продължиш на чисто и той е само един - ПРОШКАТА. Не съм силно религиозна, дори напротив и не се опитвам да ти говоря за Бог. За да си простиш и да простиш на близките си, първо трябва сама да го осъзнаеш и второ да потърсиш помощ за това. Има начин. В този форум има тема за консултации с психолог -Людмил Стефанов. Изключително интелигентен, способен човек с много опит. Свържи се с него, запази си час. Освен на място провежда и онлай терапии и семейни констелации. Не подхождай скептично към това, много помагат тези терапии и със сигурност не са по-скъпи от парфюми и козметика. Съжалявам ако ти давам непоискан съвет. Разказвам ти моите драми за да разбереш, че намеренията ми са искрени.  Силата трябва да дойде от теб самата, няма кой разбери. Не трябва да очакваш от никой нищо, дори собственото ти дете не е длъжно да те крепи. За това момиче действай! Първо психологическа помощ, после прически и обеци...
Едит: Не обръщай много голямо внимание на коментарите за ужастните ти родители, ти това го знаеш не задълбавай в него. Не се настройвай агресивно срещу тях, тази агресия после ще премине в автоагресия. Недей, приеми ги такива каквито са, себе си такава каквато си и ПРОСТИ.

И на сина ти не му е лесно, ако изпитва вина за състоянието ти. Той може да знае, че здравето ти се е влошило, след като се е родил, но ти, баща му и родителите ти би трябвало ясно да сте заявили на детето, че то не е виновно с нищо. А сега се чувства несигурен. Ти може да се опитваш да го успокоиш, но е факт (колкото и да не ти харесва), че ти не си водеща  фигура във вашето семейство и в неговия живот. Важното е мнението на този, когото той приема за авторитет. Ако това е някой от родителите ти, положението е ясно. За съжаление.

Родителите отровни, бившият безотговорен, настоящият пияница ( това откъде дойде, защото се е напил на Коледа ли, или защото авторката предполага, че тайно пие вечер вкъщи?). Детето не я подкрепя, приятели няма, от работа я уволняват. Според мен и в черните комедии няма толкоз лош късмет, другаде ще да е разковничето.

Мария, понеже не ми отговаряш ще ти напиша още нещо в подкрепа на моя съвет. Аз минах през семейните констелации. Много неща си обясних, наистина помага. Дълги години страдах от синдрома на най-голямото дете, още имам такива прояви, но връщането към минали ситуации с помощ от професионалист наистина ти отваря очите и разума и разбираш защо си получавала това отношение, започваш да не съдиш себе си и другите. Един вид излекуване от стари травми е. Аз не съм психолог, но смятам, че имаш нужда от това. Нищо не губиш, опитай.

Уууууужас! Бащинството и майчинството нямат връзка с живота на майката и бащата като двойка. Бащата е в пълното си право да се раздели с майката, но си остава баща. Баща синът ти има. Поне половината деца в България общуват с бащите си колкото общува синът ти. Аз съм общувала и по-малко. Около четвърт от децата в България живеят с роднини, които не са им нито майка  нито баща.

А какво пречи на бащата на сина ти да го вземе в неговото жилище за ваканциите, да го гледате смесено и да живее с баща си половината от времето?

Защо не си обяснила на сина ти, че е свободен да ходи у баща си и да контактува с него когато иска?

Аз ще добавя с подкрепа на написаното от Мама Ру - почва се от прошката. На мен ми отне повече от 20 г след смъртта на баща ми да му простя и едва тогава разбрах, че докато таиш нещо към някой, то изяжда теб, а не този някой. В Ютюб да потърси Fred Luskin (на мен ми в преподавал на живо, макар и доста след като аз простих) и да му изслуша лекциите. Медитацията също е много от помощ.

Баща му не го взема.
Просто казва,че не може.
Били са заедно два пъти за няколко дни на екскурзия.

За прошката има доста в книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си".
Четох,повтарях,още повтарям част от думите ѝ.

Няма нужда баща да "взима" 16 годишен, може спокойно да се виждат навън на обяд, разходка, излет и т.н. Важното е да прекарват време заедно, ако имат желание. Ако съвсем няма желание - здраве да е.

За трети път да питам за втория си въпрос - кои са нещата, които искаш? Едно списъче да дадеш.

тя вече го постна.