Не знам с какво заслужих нейната омраза

Не мога да си представя да искам 1400 лв от единственото си дете, за да живее в апартамента ми. Да ме издържат, да вършат цялата домакинска работа, да им подхвърлям отровни коментари, да интриганствам  с децата и новия партньор на детето ми. Тази жена, на 73 години, изглежда не вижда по-далеч от носа си и мисли, че ще бъде вечна и няма да дойде ден, в който тя да е зависима от тях. Впрочем, тя и сега е зависима от тях, защото ако остане с българската пенсия да си кукува в празния апартамент, нещата ще й заизглеждат по друг начин.
Но, да, авторката се е съгласила и нищо не е предприела, след като са започнали мизериите. Впрочем, не смятам, че сега са започнали, без да е имало индикации за характера на майката преди това.

Извинявайте, но това е абсурдна позиция! Понеже имам сходен пример пред очите си се опитват да оправдая осиновителят, който е живял нещастен живот, защото заради жестокото й отношение към осиновеното дете започва още от малки да ги дели с реално роденото дете в семейството. Дори си е позволявала да нарича осиновеното и наследниците й пред съпругът и другите деца "копелетата".
Но в крайна сметка човек взима съзнателно решение да стане родител на едно дете, което няма никаква вина или отговорност за трудностите, които всеки родител има в отглеждането на децата си. Било трудно, еми трудно е и при отглеждане на собствените деца. Какво ги правиш? Зарязваш ги, говориш им обидни неща, за да ги нараняваш...? И не на последно място смятам, че емоционалните трудности на родителите са си на родителите и не трябва да занимават и натоварват с тях децата си.   
Затова авторката трябва да постъпи, както всеки възрастен към родителя си. Изнася се, за да си гледа децата и семейството си. Майката осиновителна или не, може да си живее и сама. В крайна сметка трябва да се скъса тази "пъпна връв". Тя въпреки, че не е осъзнала ролята си на майка, това го има и при много биологични родители. Затова се отделете и си живейте живота със семейството си. Тя може и да осъзнае някой ден вината си спрямо вас, но това не трябва да ви занимава кой знае колко. И ви пожелавам успех!

Ако изобщо се разбира какво иска да каже, то е според мен, че осиновената дъщеря не е проявила разбиране към мъките на майка си във връзка с невъзможността на последната да има рождено дете.
Ма то поведение като описаното очевидно не подлежи на разбиране, никакво. И не се поражда от мъка, а отделен въпрос е и колко наистина става дума за сериозна преживяна болка и мъка. Колкото и проблемите понякога да озлобяват, основната злоба у човек си е по природа.

Много ѝ се хващат на тази бабка.
Затова ги прави луди и щастливи.
Големи драми. Отрежете я и намотайте набързо, намерете си квартира и чал. Да си харчи парата на спокойствие.
Може и да се наложи да готви и пазарува между сериалчета и клюки с други бабки, видиш ли.

Ох.. Познато ми е това, въпреки че няма да се впускам в детайли.. Както още на 1ва стр. са ти казали, дали е родна майка или осиновителка, няма значение - тя (по мое мнение) е.... айде, да не кажа нарцистичен тип, но хронично недоволна от теб. За цял живот. Ти си нейното огорчение и болка, Господ знае какво ѝ напомняш... че не може да има свои деца? Никой не знае.
Но каквото и да е, трябва да проумееш някак си едно нещо - че то не е твоя вина. Ти не си виновна за нейните изкривявания и дефицити. И оттук следва по-важното, което трябва да проумееш - НЕ можеш да промениш отношението ѝ. Повярвай ми, каквото и да направиш - няма да е достатъчно. Каквото и да направиш, тя винаги ще бъде недоволна, крива, ядосана.... и просто НЯМА да бъде любящата майка, която искаш и имаш нужда да видиш. ТИ НЕ СИ ВИНОВНА ЗА ТОВА! Не си направила нищо грешно, с което да го "заслужиш"! Тя живее в собствен балон, пълен с гняв, недоволство и болка. Най-доброто, което можеш да направиш, е да се отграничиш от този мрак и да не го допускаш да зачерня живота ти. Съжалявам, звучи ужасно отстрани ("ама длъжни сме, ама родители, ама как.. "), но иначе убиваш себе си, унищожаваш семейството си и най-лошото - ако имаш дете, прехвърляш своето чувство за вина и недостатъчност на него. Повярвай ми, знам за какво говоря.
Ограничи се. Моментално се изнесете оттам, ама наистина! Ако изобщо има нужда от твоята помощ - помагай с базови неща, но не си позволявай да я допускаш до себе си, да търсиш одобрение, да поемаш отговорност за нейното щастие. И, знам как ще прозвучи, но потърси психотерапевт, с когото да говориш за тези неща. Ще се отрази добре и на теб, и на бъдещето ти.

Аз никъде не твърдя, че е нормално това!
Твърдя, че няма как нещо са няма обяснение.
Твърдя, че това няма общо с авторката.
И от Марс да беше пак щеше да е същото.
Като намери и си обясни причините ще е по-лесно.

Сега ... Значи лошата баба е осиновила авторката, отгледала я, като е отделяла от залъка си и съня, майки сме и знаем как е.  Приела я с децата си след развода й, предоставила е жилището си. Поискала е пари, които не е получила. Авторката се оплаква, че готви и прави всичко. Ами тя го прави за себе си, мъжа си и децата си, не е голям зор да сипе една паничка на възрастната си майка. Винаги съм съчувствала на осиновителите. Цял живот се стараят, а накрая едно голямо нищо.

В случая освен предполагаемо минало старание (може, все пак е отгледана авторката) има и редовни силно разстройващи, немотивирани обиди и обвинения, които включително от рождена майка никой не би ги търпял доброволно.

А, мерси от такова гледане. Има ужасни садистки жени. Емоционално мачкат заради собствените си дефицити. Грам нищо не ѝ дължи на тази егоистка.

Стига с това “осиновителката” същото отношение получават много хора и от родната си майка! Няма
значение дали е осиновена или не!!!

Какво значение има дали е осиновителка или родител? И майки има такива, които са родили децата си!

Не виждам какво я жалите тая осиновителка, кой я кара да взима дете, като така ще се държи??? От залъка си отделяла.. ами кой в е карал? Да не е взимала дете и да си живее живота!

Затова казах, че е имала избор въпросната осиновителка и нарочно не я наричам майка. Да не я е заставил някой с пистолет в главата да осиновява дете, като ще ѝ тежи да се грижи? Да не беше, вероятно авторката можеше да попадне и на любяща майка.

За съжаление явно някои “хора” осиновяват или раждат, за да има кой да ги гледа на дърти години. Повръща ми се от такива индивиди.

По всяка вероятност мъжът ѝ я е карал.
И това и те "да са като хората".

Мъжът виновен, че са взели дете, детето виновно за всичко в живота си, а самата осиновителка е една мъченица. Така трябва да е, няма какво да е друго.