Не знам с какво заслужих нейната омраза

  • 6 550
  • 129
  •   1
Отговори
# 75
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Има много непасващи моменти в историята, но според мен не е защото е пързалка, а защото авторката наистина страда от зависимост и досега е прикривала тормоза, на който е подлагана с години, надявайки се на някаква промяна. Това е и причината новият мъж да не е подозирал в каква среда живее бъдещата му жена и да се съгласи първоначално да живее с тъщата. След като се е убедил сам за какво иде реч, иска да излезе на квартира, така че не смятам, че е мухльо.

Така, така... Новият мъж не бил подозирал? И като как точно се е преместил? Ей, така взел е чантите с багажа и отива на друго място без да знае и да е видял какво и как? Извинявай, това са приказки за наивници. Не просто мухльо. Пълен глупак ако питате мен. Това потвърждава само, че всичко е измислица.

Ако питате мен, трябва да има някакъв срок след първоначалната регистрация в който не можеш да пускаш нова тема. Тогава подобни скалъпени истории и съшити с бели конци измислици рязко ще намалеят.            Smile

# 76
  • Мнения: 9 152
SeaHorse, много си подозрителен.
Дори и да си прав, още по- добре.
Една драма по - малко на тази земя. Hands Pray

# 77
  • Мнения: 2 495
Не мисля, че на авторката  трябва да й се набива, че е осиновена, само за да може да гледа родителите си на стари години. Първо, не знаем какво е било, второ- има и собствени родители, които се държат гадно. Тази жена иска да доминира и в комбинация с простотия, става едно безпардонно същество. Наистина ,трябва да се отдръпнеш емоционално, да се фокусираш в собствените си деца, семейство и живот. А, тя след като е толкова оправна, може да си живее и сама. Естествено, ще започне да те разнася по махалата, но какво от това.

# 78
  • Мнения: 191
Звучи като че ли страда от нарцисизъм. Децата на такива хора страдат от депресия и тревожност. Хубаво в да проучите това

# 79
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Имала си невероятен късмет след един провален брак да намериш сродна душа в лицето на мъжа си, който явно те обича, приема и гледа децата ти и е зарязал собствените си родители и досегашния си граден живот в друг град за да бъде до теб. Обаче в стремежа си да получиш одобрението на една дърта вампирка, която само смуче от теб и никога няма да ти го даде, си се втурнала в грешната посока и рискуваш да загубиш семейството си. Защото подобно вмешателство няма да остане дълго време без последствия. Колко време мислиш, че ще търпи мъжа ти? Колко пъти ще замълчи и дали ще продължи да помага в този дом? Според мен няма да е още много.

Багажа, мъжа, децата и на квартира. Аз даже и града бих сменила, а връзка с осиновителката бих прекъснала. Заради едното училище и кварталните приятелчета ще стоиш, а дъртофелата ще промива мозъците на децата ти?! Училища и приятели дал Господ и в други градове. Ти обаче си толкова промит мозък, толкова зависима емоционално, че не можеш да се откъснеш. Направо нямам думи, ей боже, така се ядосах, докато четях! Ще й плащате разходите, ще й слугуваш, а тя ще плюе отгоре ви и ще брои колко пъти си пуснала пералня?! Върви на психолог за да спасиш себе си от нея, а междувременно се вдигай семейството и се махайте. Тая ще ви отрови всичките.

# 80
  • Мнения: 3 250
Замислете се в колко семейства и двамата съпрузи не могат да имат деца?
Обикновено е само единия.
И осиновяват. Този, който може да има може би не е щастлив, но обича другия или вече е минало твърде много време за развод и ново семейство.
След като съпругът е починал какво ѝ остава на тази жена?
Нито обичта, нито привързаността могат да се получат насила. И все пак е отгледала авторката и я прибрала с две деца.
Казахте, че детето не може да избира родителите си при осиновяване, но нима родителите имат избор?
Честно?
Обикновено се избира между това да е здраво или да не циганче.
Ужасно мислене, но реалност.
Не можете да искате повече от жената, това е и нейн живот.
В темата се набляга на "аз понеже съм осиновена, тя ме мрази", а "как ли е живяла осиновителката ми, какво е трябвало да приеме" - не.

# 81
  • Бургас
  • Мнения: 1 127
Замислете се в колко семейства и двамата съпрузи не могат да имат деца?
Обикновено е само единия.
И осиновяват. Този, който може да има може би не е щастлив, но обича другия или вече е минало твърде много време за развод и ново семейство.
След като съпругът е починал какво ѝ остава на тази жена?
Нито обичта, нито привързаността могат да се получат насила. И все пак е отгледала авторката и я прибрала с две деца.
Казахте, че детето не може да избира родителите си при осиновяване, но нима родителите имат избор?
Честно?
Обикновено се избира между това да е здраво или да не циганче.
Ужасно мислене, но реалност.
Не можете да искате повече от жената, това е и нейн живот.
В темата се набляга на "аз понеже съм осиновена, тя ме мрази", а "как ли е живяла осиновителката ми, какво е трябвало да приеме" - не.
Ти сериозно ли?

# 82
  • София
  • Мнения: 983
Не съм прочела всички коментари и се извинявам, ако някой вече го е посочил, но бих Ви препоръчала да прочетете книгата: “Благодаря ти, мамо”, авторката е осиновена и доста добър терапевт, та в тази връзка: не сте “сбъркали/сгрешили или каквото й да е свързано с вас и семейството, което имате, просто майката, която Ви е отгледала е такава, каквато е и НЕ трябва да се чувствате длъжна относно нея, защото тя е дала това, на което е била способна, а Вие трябва да си продължите по пътя, който сте си проправили, с прекрасното семейство, което сте създали, без да се чувствате “виновна” за каквото каквото и да е свързано с нея.

# 83
  • Пловдив
  • Мнения: 14 418
Може ли всички да се държим така като описаната възрастна госпожа и да се оправдаем с преживявана мъка? Може ли, може ли, искам и аз! Айде, не всички, но поне всички, които по причина у партньора не са могли да имат биологично дете. Аз съм сигурна, де, че всички хора с такъв проблем се държат точно така, няма начин. Wink

# 84
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Авторке, звучиш като мазохист. Съжалявам.

# 85
  • Мнения: 2 001

Кръстопът за мен е новото начало и новия дом, в който трябва тепърва да изляза със семейството си.
Подозирам, че тя скоро след това ще ме обвини, че абдикирам от отговорностите си към нея.
   

   Ти към нея отговорности нямаш. Така, че от нищо не абдикираш.
   И моя съвет е - намери си читав психолог. За да се отървеш от емоционалната зависимост.
https://www.ozone.bg/product/otrovnite-roditeli/ - прочети и тази книга. Има тест и съвети за определяне доколко се емоционално зависима от родителите си.
   И тук в Бг мама има психолог - Людмил Стефанов. Може да пишеш, но може и да потърсиш в другите въпроси. На няколко пъти обяснява, че порастването на индивида е свързано с чувството за вина. Да умееш да преодолееш чувството за вина и да отлетиш от гнездото на мама и тате. Дори когато те не са като майка ти, а най-нормални родители. А в твоят случай е просто задължително. И поддържаш контакт - толкова често и толкова близък, колкото не те натоварва и щади психиката ти.

# 86
  • Мнения: 5 481
Казахте, че детето не може да избира родителите си при осиновяване, но нима родителите имат избор?
Честно?
Обикновено се избира между това да е здраво или да не циганче.
Ужасно мислене, но реалност.
Не можете да искате повече от жената, това е и нейн живот.
В темата се набляга на "аз понеже съм осиновена, тя ме мрази", а "как ли е живяла осиновителката ми, какво е трябвало да приеме" - не.

Три пъти прочетох, за да се уверя, че правилно чета и дори не мога да коментирам, все още мигам недоумяващо...

# 87
  • Мнения: 12 790
Замислете се в колко семейства и двамата съпрузи не могат да имат деца?
Обикновено е само единия.
И осиновяват. Този, който може да има може би не е щастлив, но обича другия или вече е минало твърде много време за развод и ново семейство.
След като съпругът е починал какво ѝ остава на тази жена?
Нито обичта, нито привързаността могат да се получат насила. И все пак е отгледала авторката и я прибрала с две деца.
Казахте, че детето не може да избира родителите си при осиновяване, но нима родителите имат избор?
Честно?
Обикновено се избира между това да е здраво или да не циганче.
Ужасно мислене, но реалност.
Не можете да искате повече от жената, това е и нейн живот.
В темата се набляга на "аз понеже съм осиновена, тя ме мрази", а "как ли е живяла осиновителката ми, какво е трябвало да приеме" - не.
Не разбирам тезата. Как да е живяла? Искаш да кажеш, че осиновителката е намразила осиновената дъщеря с основание?
Ако е така, супер - осиновителката не понася авторката и даже ще се радва тя да се изнесе и да й се махне от главата. Няма угризения, няма вина. И най-хубавото - всички щастливи.

# 88
  • Мнения: 5 481
И също някой насила ѝ е натикал дете, което не иска, в ръцете. Нямала избор. Принудена била да го приеме и сега трябва да я съжалим.

# 89
  • Мнения: 12 790
Ето друга гледна точка, настрани от всякакви емоции.
Осиновителката е направила на авторката финансово предложение - да заплащат по 350 лева на човек, за да живеят в това жилище. Не знам дали това означава 700 лева само за възрастните, или 1400 лева за четиримата.
Жената е в правото си да предложи и така да дефинира условията си.
А авторката е в правото си да не приеме. И тогава следва намиране на квартира.
Толкова е просто. Няма нужда да се дълбае кой какво мислел, казал, изтърпял. Няма драма, нито добри и лоши.

Общи условия

Активация на акаунт