Не знам с какво заслужих нейната омраза

  • 7 374
  • 129
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 11
Няма значение дали си осиновена или не. Има хора, които раждат/осиновяват с идеята, че ще има кой да ги гледа, когато остареят, явно при вас е същия случай. Тези хора не ги разбирам, но познавам точно такива. Изнасяйте се при първа възможност!
В моментите, в които осъзнавам това ми става жал за себе си.
Но не искам да проявявам слабостта да чувствам самосъжаление.
Живота продължава независимо от ситуациите, в които попадаме.
Определено имам емоционални празноти, но пък може би Господ ме е коменсирал с друго..

# 61
  • Мнения: 935
Осиновила те е, но не е успяла да те обикне, но имаш мъж, който те обича. Фокусирай се върху мъжа си и децата си.
Вземи контрола в твоите ръце.

# 62
  • София
  • Мнения: 44 391
Чиста завист и злоба!
Ти имаш и то втори мъж, тя няма.
Ти имаш деца, тя няма.
Малко ли е? Ще ти яде кокалите докато е жива. Махай се от там.

# 63
  • Мнения: 23 228
Осиновила си е кученце, не дете.  Очаква вечна благодарност ,сякаш някой   я молил да го прави. Не  е станала майка  ис осиновяването. Няма  и да стане.

# 64
  • София
  • Мнения: 34 758
Да. Някои осиновяват деца, други си вземат храненичета.

# 65
  • Мнения: 9 152
Понеже заглавието на темата е " не знам с какво заслужих нейната омраза", ще отговоря на този въпрос.
На другите въпроси , от това, което прочетох до момента има много хубави мнения. Някои са доста директни, но са ценни.
Хубаво е човек да се оттърсва от излишна емоционалност. Виждам, че вътрешно търсиш липсващата ти безусловна любов. Не че това е успокоително, за съжаление, много хора са така....по една или друга причина детството им е белязано от липсваща такава.

Така че, мила Erika.Milanova , " заслугата " за омразата на осиновителката ти не е в теб, а в нея. Без значение каква си, колко си изпълнителна, грижовна, разбрана, мила, честна, готова на саможертва, на компромиси и пр.
Опитай се да превъзмогнеш себе си. Т.е. не да се самоунищожаваш и самоунижаваш, а да не търсиш себе си в нейното сърце.
Запази любочестно достойство , скрита гордост не мисля, че имаш........и след като си споменала Господ, значи би следвало вярата да ти дава устои, утеха, сили и духовно разбиране на нещата.
Светите отци казват, че молитвата е най- спасителния и пръв помощник в трудни моменти, заплетени ситуации и непреодолими ( за нас , хората ) казуси. Разбира се, помощ от духовник.
Възхищавам се на стоицизма ти!🤗
Опитай се да се отделиш емоционално от майка си. И заживей час по- скоро със своите деца и съпруг отделно.

# 66
  • Мнения: 912
И според мен тази жена си е осиновила дете на времето да си подсигури старините и както се вижда й се е получава!
Насадила ти е болезнено чувство за вина и благодарност, а това те е превърнало в напрегнат и безкрайно раним човек, който прави всичко за да й угоди.
Отделете се и скъсай отровната нишка с нея.
Проведете сериозен разговор и й кажи със смелост, че държанието й е отвратително,  непоносимо и просаташко(тази дума е доста силна и винаги помага) и не заслужава добро отношение и помощ от твоя страна докато не се промени!
Смело напред. На нея не й остава много, но ти трябва да си здрава и стабилна за да отгледаш децата си в спокойна среда.
И малко тропни по масата на мъжът ти да поема повече инициативи в семейството!

# 67
  • Варна
  • Мнения: 1 524
Понеже заглавието на темата е " не знам с какво заслужих нейната омраза", ще отговоря на този въпрос.
На другите въпроси , от това, което прочетох до момента има много хубави мнения. Някои са доста директни, но са ценни.
Хубаво е човек да се оттърсва от излишна емоционалност. Виждам, че вътрешно търсиш липсващата ти безусловна любов. Не че това е успокоително, за съжаление, много хора са така....по една или друга причина детството им е белязано от липсваща такава.

Така че, мила Erika.Milanova , " заслугата " за омразата на осиновителката ти не е в теб, а в нея. Без значение каква си, колко си изпълнителна, грижовна, разбрана, мила, честна, готова на саможертва, на компромиси и пр.
Опитай се да превъзмогнеш себе си. Т.е. не да се самоунищожаваш и самоунижаваш, а да не търсиш себе си в нейното сърце.
Запази любочестно достойство , скрита гордост не мисля, че имаш........и след като си споменала Господ, значи би следвало вярата да ти дава устои, утеха, сили и духовно разбиране на нещата.
Светите отци казват, че молитвата е най- спасителния и пръв помощник в трудни моменти, заплетени ситуации и непреодолими ( за нас , хората ) казуси. Разбира се, помощ от духовник.
Възхищавам се на стоицизма ти!🤗
Опитай се да се отделиш емоционално от майка си. И заживей час по- скоро със своите деца и съпруг отделно.
Катерица цитирам те, защото много хубаво го каза! 🤗

# 68
  • Мнения: 24 616
Няма значение дали си осиновена или не. Има хора, които раждат/осиновяват с идеята, че ще има кой да ги гледа, когато остареят, явно при вас е същия случай. Тези хора не ги разбирам, но познавам точно такива. Изнасяйте се при първа възможност!
В моментите, в които осъзнавам това ми става жал за себе си.
Но не искам да проявявам слабостта да чувствам самосъжаление.
Живота продължава независимо от ситуациите, в които попадаме.
Определено имам емоционални празноти, но пък може би Господ ме е коменсирал с друго..

Доколкото разбирам си имала пък добър баща, така че може би за това можеш да се хванеш, когато мислиш за детството си, вместо за лошите моменти. Освен това имаш и много други неща - две дечица, мъж, работа. На една бабичка ли ще позволяваш да те тероризира? Ако изпитваш толкова непоносимо чувство за несправедливост не и мълчи. Защо сте се съгласили на такива неизгодни условия, да живеете у тях като обслужващ персонал, че и да ти прави рекламации за храната? Като иска месо, ей го магазина, нали има пенсия,  може да си купува пържоли.
Самата ти като че ли и позволяваш да ти вменява, че и дължиш благодарност. Не и дължиш, била си детенце, тя е взела решение да ти даде дом, но явно не и е стигнало нещо, за да го направи любящ. Татко ти, поне сигурно е бил добър човек, нали така.

Последна редакция: вт, 25 окт 2022, 16:15 от Iris04

# 69
  • Пловдив
  • Мнения: 19 468
Не е много важно за темата, но... тя едва ли е мислела съзнателно точно "ей ся шси осиновя дете да ме гледа на старини". Мислела е вероятно, че го осиновява по причините, по които всички хора го правят. Просто е проклета. Няма значение какво си е мислела, де - с такъв човек на глава (или "наглава"? като "напът"?Wink) не се излиза.
Дори да приемем, че не е обикнала авторката, а че би обичала евентуално рождено дете, и едно такова обичано уж дете пак би могла да го направи лудо с проклетии и претенции, и такива случаи познава историята.

# 70
  • Мнения: 1 350
Ето една много полезна тема, в която има достатъчно споделени аналогични истории с биологични родители. За да се убеди авторката, че не е само тя и че няма никакво основание да изпитва вина:

https://www.bg-mamma.com/?topic=1210743

Има много непасващи моменти в историята, но според мен не е защото е пързалка, а защото авторката наистина страда от зависимост и досега е прикривала тормоза, на който е подлагана с години, надявайки се на някаква промяна. Това е и причината новият мъж да не е подозирал в каква среда живее бъдещата му жена и да се съгласи първоначално да живее с тъщата. След като се е убедил сам за какво иде реч, иска да излезе на квартира, така че не смятам, че е мухльо.

# 71
  • Мнения: 11
Благодаря от сърце за отговорите!
Не знаете колко ми помагате!
Да, баща ми беше добър човек и в негово лице винаги имах безкрайна подкрепа и опора. За съжаление си отиде без време.
Сегашния ми съпруг е много добър човек, приема децата и се държи чудесно с тях. В началото на връзката ни коментирахме квартира като първа опция за съвместното ни съжителство.
Именно майка ми предложи да останем и да опитаме да живеем заедно. Аз се съгласих, главно заради училището и средата на децата, с уговорката когато влязат в гимназия да се изместим в квартал, по-близък до новото училище.
В началото майка ми харесваше съпруга ми, но след като в няколко ситуации той взе ясна позиция и ме защити след нейни нападки, стана неудобен. Дори чух от нея :"Откакто си с него, много ти порасна работата"...а моята работа си е същата по размер, предвид, че си замълчавам, вместо да се впусна в излишни спорове.

Виждам, че съвместното съжителство е било грешка от самото начало..

# 72
  • Мнения: 14 645
Ерика, аз не мисля, че тя точно те мрази. Просто си е егоист по душа, толкова си може.
Разбирам те, защото в някои отношения тая жена ми напомня на моята зла свекърва. Не че нещо, просто й идва отвътре! Кух, ограничен човек, който нито ще те разбере, нито ще се промени.

Идеята, че дължиш всичко на нея, явно доста ти е повлияла, а всъщност не е така. Ако не беше тя, друг щеше да те отгледа, може би щеше да попаднеш при добър човек, или щеше да си в институция и пак щеше да е по-приемливо, отколкото с тази змия.

Моят съвет е да гледаш да запазиш себе си и семейството си, както и сте решили - някъде на квартира. Осиновителката  ти да си живее живота, не е необходимо да си й изтривалка. Гледай да спазваш здравословна дистанция.

Въпрос: ти нямаше ли да можеш да плащаш наем, когато отиде при нея с децата? Бившият плаща ли издръжка? Ако е нямало как да се справиш, тогава наистина в онзи момент тя е била полезна.

# 73
  • Пловдив
  • Мнения: 19 468
Цитат
Ерика, аз не мисля, че тя точно те мрази. Просто си е егоист по душа, толкова си може.
+1, ако това е успокоение за авторката. Изходът - все този. Wink

# 74
  • София
  • Мнения: 20 712
Кръстопът за мен е новото начало и новия дом, в който трябва тепърва да изляза със семейството си.
Подозирам, че тя скоро след това ще ме обвини, че абдикирам от отговорностите си към нея.
Какво те интересува какво ще каже?
Аз мога да кажа, че си пълен боклук и за нищо не ставаш. И ти какво - ще се хвърлиш да ме опровергаваш или е ми теглиш една?
Подозирам, че ще ви е трудно финансово и затова се колебаете, но си има линии, които не трябва да се пресичат.
И да знаеш, че родителите имат задължения към децата си, не обратното. Независимо биологични или осиновени.

Общи условия

Активация на акаунт