Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 57

Здравейте , може ли да ми кажете мнението ви за тези изследвания. Имам ли ИР ?
Записах си час при ендокринолог , но докато дойде време за часа , отидох на кардиолог заради холестерела. Той ми каза , че според него нямам ИР и всичко е наред.
Когато отидох на ендокринолог , той ми каза , че имам ИР и ми предчиса Оземпик от 0.25 и постепенно да го увеличаваме. Терапия 6 месеца , на контролен след 3 месеца да отида и да пусна пак натоварване с глюкоза. Сложи ми инжекцията при него.
След като се прибрах и прочетох на амбулаторния лист , че след обсъждане с пациентката и нейното съгласие се изписва лечение с оземпик се усъмних в лекарството и се поинформирах е нета. Не ми препоръча и хранителен режим
Не си сложих инжекцията следващия път , защото не съм убедена , че е за мен.
Записах си час за януари за друг лекар , но все пак , ще съм благодарна , да чуя вашето мнение имам ли ИР ?
Гликиран хемоглобин ми е 4.7%
Благодаря , че изчетохте дългия ми пост 😊

Да, имаш Ир.
Нормално е да не ти препоръча режим, а хапче.
Ние тук режим препоръчваме.

Този Оземпик като витамин С започнаха да го предписват.

Ама пък хубаво звучи - една малка игличка веднъж в седмицата и пей сърце, де да ставаше така...

На мен ми е интересен коментарът от кардиолога че няма ИР. То не е смешно де, човекът очевидно няма познания по това, ами що изказва мнение като е така? Със същия успех можеше и очен лекар да питате.
Инсулинът скача до небето и не ще да падне, захарта и тя ужасна час след глюкозата, триглицериди има даже за двама... ама нямало ИР? Егати.

Хубавото е че ИР може много поразии да направи с времето, но пък е основно въпрос на работа над себе си да се подобри човек. Със или без лекарства, до това опира. Четене, храна, движение, добавки и позитивна нагласа му е майката.
Тези дето пишем тук с години, далеч не сме на същия хал като в началото ами участваме повече да сме информирани какво ново, да споделяме опит или просто защото сме си допаднали в някаква степен. А не че няма оправия. Така де, ако се върна към навиците дето са ми докарали ИР, ясно че пак ще ми я докарат. Ако не нещо друго преди това. Но с подходящ начин на живот аз не се считам за болен човек ами си живея много по-здрава и енергична от преди даже.

На мен и във фитнеса треньори ми го препоръчват тоя Оземпик.

Моля те, кажи че се шегуваш.
Писала съм и друг път, нагледах се на хора дълго време на най-високата доза от 1мг, диабетици тип 2 - един не видях да се е вталил, ако и да бяха доволни откъм контрол на КЗ. Е, повечето. Някои изпитват силни странични ефекти и се отказватот него, макар че за тях дори е безплатен с протокол по НЗОК.

Абсолютно сериозна съм, макар че изобщо не е смешно. Аз съм чепата, своенравна и силно цинична по принцип, но много хора около мен не са, вероятно и на тях се говорят такива неща, а те гледат на треньорите като на някакви невероятни капацитети и няма да се учудя да се навият да отскочат до някой ендокринолог да си поискат магическата терапия.

Човекът няма етика просто.
Няма как лекар от една специалност да дава диагназа за друга специалност.
Ако го прави, то значи е некомпетентен идиот.
От лекар го знам това. Гастроентеролог. Като ми откриха миомата. Затова ме прати на гинеколог. После го питах защо не ми казал.
Каза, че може и да разбира нещо, да подозира, но няма право един гастроентеролог да дава гинекологични диагнози.

Благодаря за отговорите. Вече чета по темата и докато ми дойде часа за прегледа ще намаля до минимум въглехидратите и изключа захарта. Започвам и ходене на бягъщата пътеката.
Дали кафето сутрин с лъжичка захар е приблем или и него трябва да се науча без захар да пия ?
Чета , че ИР е свързано и с тревожност и ПА , дали ако се овладее ИР ще намалее и тревожността ?

Връзката с тревожността дали не е обратна. Да намалиш нея и паническите атаки и това да повлияе на ИР добре. Аз не съм се справила с тревожността за 2 години режим, но съм подобрила показателите.

Искам само да кажа, че наистина в режима е разковничето. Последния път като отидох на ендокринолог /преди около месец/ и като ми видя изследванията, директно ми заяви че нямам нито ИР, нито Хашимото. Опитах се да обясна, че това е в следствие на режим, който спазвам, че съм свалила килограми и определено се чувствам по-добре, но ме притеснява това че гликираният хемоглобин е на границата и повишеният холестерол. Отговорът беше, че ГХ  5,9 не е нищо тревожно, нормален е, за холестерола ще ми изпише хапче , но това което ме втрещи напълно бяха думите "сега можеш да си се храниш както преди".
Много пъти сме си говорили че всичко е въпрос на настройка - аз сега вече изобщо не мога да се върна "да си се храня както преди", но това не означава че на моменти не ми се дояжа и то най-вече сладичко. Но намирам някакво решение - парче шоколад 85% или плод. Сега правя сладки за Коледа за домашните и за подаръци, ами гледам ги и да дояжда ми се, но не е нещо непреодолимо, просто лакомията в мен. Давам си сметка и ги подминавам.

И още нещо, открих че при мен просото не ми влияе на захарта. Вече го използвам веднъж или два пъти месечно - правих си веднъж просо със зеленчуци /за домашните беше ориз със зеленчуци/, а миналата седмица правих супа топчета с просо - стана уникална.

Е хубава работа - да се храниш както преди, сякаш и ти, и лекарят не знаете до какво води.

Тревожността може от много неща да е, включително и от липси на витамини, примерно Б12 се отразява сериозно и на менталното здраве като е в дефицит. Със сигурност не е само той. Дефицит на витамин Д подсилва депресивни състояния, а някъде го дават че направо и ги предизвиква. И т.н.
Но има и друго - преди когато не се чувствах добре като цяло, хем нали нямах диагноза нещо да ми има и бях "здрава си, само трябва да отслабнеш", чисто психически се чувствах съвсем различно. То че не се наспивах, не се. Че бях все изморена, бях. Тези неща сами по себе си натоварват много и съответно постоянно имах чувството че нещо не е наред. Играещата нагоре-надолу кръвна захар съвсем може да побърка човек, тя си е тревога сама по себе си дори и без сериозни хипогликемии чак да приритваш от тях.
За дискомфорта от наднорменото тегло и отношението на околните към закръглен човек да говорим какъв проблем е. Вярно че това не е нормално състояние, но липсва толерантност, което не помага хич. Няколко месеца в страна където за съжаление наднорменото тегло е по-често от нормалното ми показаха че може и друго да е. Дебели са, масово. Обаче никой не се занимава с на другите теглото или външния вид. Един стрес по-малко, дет` се вика. Тук преди години на моменти съм се чувствала зле да си купя обяд пред други хора, хем никога не съм била огромна ама дебела си бях. Няма да ви разказвам с подробности, че е грозно, но коментарите дори не са след като се махнеш ами на метър от теб. Сякаш не ми стигаше усещането че нещо ми има през цялото време. Не съм седнала да ви плача, но това са факти и чак след време си дадох сметка и това колко смачква, на фона на всичко останало.
Това всичкото няма за цел да омаловажи проблем, когато има такъв. Но една положителна нагласа към промяната на начина на живот помага много. Самият факт че правиш нещо добро за себе си, осъзнато и умишлено  - поне при мен това промени много. Та и да не реши проблема, това нещо не е за подценяване. Успоредно с това върви и подобряване на физическото здраве постепенно, съответно става и по-лесно всичко. Затова и все намилам как това да мине човек на режим не трябва да го прави на мъченик зорлем, хич не сме нещастни тия дето пишем тук и сме на режим от години. Напротив, промени ми се мирогледът и си припомних и какво е да се чувстваш нормално в тялото си.

То ще се намерят и ендокринолози да обясняват, че това е ок.
Трудно е много с режима. Особено по разни празници, когато всички ядат какви ли не вкусотии, а ти седиш на режимна храна. Хубаво, че живея сама и няма кой да влачи боклуци от магазина и да си ги яде пред мен. Миналата година ми беше по-лесно, определено. Сега имам моменти, в които изтрещявам. 😁 Добре, че не са ежедневие те.
66 кг станах.

За сам човек наистина е лесно, постоянно намилам на леля ми, която вече е направо с диабет а не само с ИР. Сама живее, няма с кого да се съобразява или кой да яде вкъщи пред нея глупости. Лесно е на режим така. Ама то зор било... Е ако много държиш да ти е зор, ще ти е.

То аз от миналата година когато го започнах на ново, бях към 4 месеца при нашите още. Те като цяло се съобразяваха, защото и майка ми спазваше, но вече си ядат по-нормална храна. Тя като отслабна сега си поддържа теглото, няма ИР. Де да бях и аз така. 🥲 Ма това е положението. Цял живот лишения.