Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през ноември

В класа тази година дойде нова ученичка, украинско дете. Пантата беше много щастлива когато разбра, че ще имат нова ученичка и се изпълни със съчувствие към нея по отношение на това, което е изживяла заради войната. Посрещна я със собственоръчно изработено подаръче за добре дошла. Опитваше се да я въведе в новата за детето ситуация. Стояха заедно в час , но в един момент се оказа, че украинчето доста приказва и я разсейва по време на час като не се вслушва в молбите й да не говори в час. Учителката правеше забележки, но безрезултатно. Затова Пантата помоли да се разместят и госпожата разреши. В последствие щерката ми сподели, че новото момиченце не й допада, защото се държи лигаво и на моменти егоистично. Аз й припомних какви ужасни неща е преживяло това дете и че е хубаво да бъде толерантна с нея, но тя упорито и умишлено страни от нея, а по този начин се изолира и от част от приятелите си, които общуват с украинчето. Иначе се държи добре с детето, но предпочита да общуват само при необходимост.
Дадох си сметка , че ако детето беше българче, сама щях да посъветвам Пантата да общува възможно най-малко с него, щом се чувства некомфортно в компанията му. Но сега, защото аз самата съчувствам на детето, я натискам едва ли не да пренебрегне собственият си комфорт, за да осигури такъв на другото дете.  А дали не е най-добре просто да се оттегля? Дъщеря ми е толерантна и добродушна и е готова да бъде приятел почти на всеки, а когато отказва да общува с някого, то не е без повод. Но ме притеснява това, че се изолира от другите си приятели в стремежа си да отбягва едно единствено дете.
Първоначално мислех, че ревнува, защото най-добрата й приятелка се сближи много с украинчето и почти спря да обръща внимание на Пантата, но внимателно наблюдавам дъщеря си и периодично я подпитвах в тази връзка, така че вече съм сигурна, че няма ревност. Просто новото дете не й допада, а и все още съществува в някаква степен езикова бариера, която също я отблъсква, но и без езиковата бариера, вероятно пак нямаше да хареса детето . Аз самата съм наблюдавала поведението на това детенце и също откривам чиста лиготия, която не се наемам да определя дали я е имало преди изживения от войната ужас.
Ами това е ситуацията. На мое място бихте ли натискали детето си да общува с другото в името на толерантността и гостоприемството , или бихте подходили различно? Как?
 

   

Помагам на две жени, едната бесарабска българка от Одеса, другата украинка от Харков. И двете с малки деца. Изпращала съм колети с дрехи, лакомства и играчки за децата, козметики, обувки и дрехи за майките. Организирала съм изпращане на обемни пратки, съвместно с непознати доброволци, за майката от Харков, защото бяха голяма група майки с деца и имаха допълнителни нужди. Плакала съм на съобщенията им. Един летен ден, майката от Харков ми писа, че групата им е в Трявна и мога ли да им изпратя голям надуваем басейн, за да се разнообразяват децата. Ами казах й, че няма как да стане. Обясних й, че много българчета не разполагат с такава придобивка, а възможност да купувам нов нямам. Разбра ме, после след време ми писа за други нужди като дрехи за възрастните, но честно си признавам, че и за миг не ми стана мъчно, че няма да имат басейн. Аз съм много ЗА да им се помага да се приобщават и да се чувстват добре. Но винаги трябва да има една линия, която е хубаво никой да не прекрачва.