Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през ноември

Не знам за вас ,но аз съм яла бой за четворка,а за петица си ме мъмреха!

Аз съм над нещата 😂.Говоря,говоря,ще си проличи дали отсреща някой чува.С наказания при нас не става,или поне не сме стигали до там.Знае от кое ще съм недоволна,и даже вече няма нужда да се карам.Баща му,от както е ученик горе-долу,прилага системата бонус,без малус обаче.Стимул голям е 😁
Сиси, 🤐 🤗

Мале, как ми се караха вкъщи за петица! Аз четворки почти съм нямала, но беше такава драма. Не ме биеха, но мама все повтаряше, че когато порасна ще я питам: "що не ме би?" Е, пораснах, на 2 крачки от 40ака съм и въобще не вдявам защо бяха тези емоции? Преди година, когато бяха тук, при мен, даже стана на въпрос. Съжалявали били. Само, че късно. Сега ММ се разправя с домашните на Монсти. Аз имам тенденцията да повтарям отношението на нашите - всичко да е перфектно.

Оценките в училище нямат особено значение как точно ще се развиваш в живота!

Сисунче,сестро. 😁 И аз съм с 5,93 диплома,но каква полза от нея?! Това казвам и на приятелки,като се ядосват за слаби оценки. Ще видим аз как ще реагирам след още някоя и друга година. 😆

Има и друго.Понякога родителите проектират собствените си амбиции върху децата си.Много близка моя приятелка,кажи речи до завършването на средното образование,беше "натискана" към математиката.Та такова училище,та такива курсове,абе бъдещето ѝ беше начертано.Докато в 12 клас не се разбра,че тя е роден филолог.Преди две-три години защитаваше докторантура по западноевропейска литература.Да,тази, която в девети клас пишеше гълапчета!

Мързелотче, голям перфекционист си, 'начи, дай малко въздух на госпожица Мързелотка! Харно си е детето, стига го юрка Гушките са за нея за теб вино!
Следя дискусията за кафемашините, като тръгна да купувам, ще си нося записките.
Имах най-кривашкия ден евър по всички направления. Майка ми с с дрисък и Т, Халапеньо непрестанно звъни и задава тъпи въпроси, работа за целия китайски народ... и на фона на целия хаос, една прецъфтяла претенциозност, с маниери на сиво искърско говедо, за пореден път ми се издръвчи и....хвърчаха копита и мълнии. Много съм търпелива, но понякога рЕзко давам на късо и става мазаляк. Не само изсипах гнева си върху нея като психотропно оръжие, но сведох данните за  непрофесионалното й поведение да прекия й началник. След което рева и се извинява, ма сори, нот сори, търсиш ли си нещо, обезателно ще го намериш.
Искам да си сипя, но съм с главобол.

И при мен крив ден. Една камара народ изпратих днес на Пловдив. От сутринта като се започна та до следобеда.

Кафе автомат ползваме на Саеко. Според настройките прави кафето - с каймак, без каймак, късо, дълго, силно,по- слабо и т.н. Не сме кафеджии и не зная дали прави хубаво кафе. Пия го тип " афроамериканска" пот и не мога да бъда обективна.

Днес започнах и аз да кашлям. Здраве желая на всички и греяно вино преди лягане. Не видях все още някой да е казал " наспорт", та казвам аз за начало на вечерта.

И в училище, и в университета изкарах 18/20 на практическата част и 18/20 на мемоара. Дипломирах се с аплодисменти от журито. Сега съм трайно безработна и се чудя освен пилешка супа какво друго да сготвя за вечеря. И амбициите ми свършват да мина с прахосмукачката преди да стане време всички да се прибират.
Наистина не разбирам моите родители. Какво беше това чудо от първи до 5 клас? После станаха пак нормални.

Нашите никога не са били супер взискателни спрямо оценките ми, но пък аз за себе си бях. Ей, Боже, що рев изревах на първата си 3-ка... И примерна бях, гордеех се, че една учебна година изкарах без нито едно отсъствие. В университета по същият начин. Патка. Като завърших, живота така ме завъртя, че полза от тези дипломи никаква. Дипломирах се, дадоха ми дипломата с почести и награди и след две седмици бях в Англия превила гръб, беряща зарзават.

Помолих ММ да приспи малкия. Върнах се и го гледам как си "говорят", а бебето превъзбудено, така, че до други ден да не може да заспи. ОФ-БЕ-БОЖЕ-БЕ!!!

Това поне е добре. Баща ми никога не ми се е карал за оценки (но и на пръстите на едната ръка се брои, когато съм се прибирала с четворка), нито пък ме е поощрявал за каквото и да било. Ако ще и 6+++++++++++ да изкарам по ядрена физика, пак би казал- можеше да се напънеш още малко за още един плюс.
На мен, обаче, не ми пукаше особено и не му се връзвах. Е, понякога правех моите тихи уж бунтове, но той така и не разбираше, а аз си оправях пост- фактум бъкиите. Друг път ще пиша, как в един ден се прибрах с 3!!! двойки по един и същ предмет. Баща ми все още не знае случилото се.

Мързи, не хаби своите и на детето нерви. Оценките са важни, но по-важни са знанията зад тях. Не може по всичко да е еднакво добра. Да не говорим, че разпределението на материала в учебниците на моменти е чак страшен. На моменти съм се чувствала пълен олигофрен, четейки разни въпроси, задачи или просто текст в учебниците на чадата, в тези на второто повече отколкото на първото. Средното съм го завършила с 6,00, а в университета оценката от дипломната и практическия държавен изпит беше над 5,50 сумарно, а през петте години успехът ми стигаше за стипендия. И кво, нито съм цъфнала, нито съм вързала. Отделно учебниците стават все по-безумни.
Аз повтарям на чадото - по български и математика трябва да се учи редовно и както трябва, че повечето важни изпити са по тези предмети. Един чужд език да се знае много добре. Което му е интересно и професионално се ориентира към него да го учи както трябва, а по другите предмети да поддържа едно добро ниво.
Аз нещо се разкисвам, пред криза съм - дано да я овладея. От няколко дни ме болят шийните прешлени. Имам си сколиози, лордози, шипове и бля, бля. Години наред не съм имала сериозни проблеми, но днес при навеждане на главата взе да ми става гадно. Мазах се с репарил, правих упражнения за врата, но нямям хапчета никакви, а на моменти ми се мота тиквата и съответно краката + леко гадене. Ще трябва да се замъкна на невролог, евентуално снимка да видим до къде са се скривили нещата, евентуално физиотерапия и някакви лекарства, предни път пих дименхидринат, танакан и още нещо дето не го и помня. Време за тичане по лекари нямам. Стискайте палци да се размине и да само моментно неразположение предизвикано от промяна на време, пълнолудие и други сигнали от космоса.
На всичко от горе като се прибрах почти имах среща с плъх. Днес минаваха за водата, хлапето трябваше да посрещне инкасаторката. После е духнал нанякъде, толкова е бързал, че е оставел вратичката на ревизионната кутия в банята отворена. Прибирам се аз, на треперещи краци, отивам да си измия ръцете и виждам една дебела сива  мятаща се опашка да се подава през отворената вратичка. Метнах се да я хлопна, сърцето ми слезе в петите. Направо върхът! А не смея и да си налея!
Метнах една сьомга в бутер тесто от бакалията на Тринки да се пече и полягвам, а как ще е положението ще си проличи/предния път не можех да легна на гръб/.

Мързи бе, съвземи се! Та тя е в 5ти клас? Или бъркам? Помисли пак ... 5 хич не е лошо.
И на мен ми мрънкаха, кофти е...и е разбираемо, шото нали е за добро да "натискаш" детето Учи, за да не метеш улиците беше максимата не искам, ама на моменти и аз мрънкам кат майка ми
Моят тая вечер има 6 по Руски   Няква магия е станАла...честно!
Отивам да сервиРвам вечеря...

Тили, супер звучи. Мислех, че не работиш.

Мисте, правилно си мислиш- не работя в момента.
Описаното по- горе ежедневие е, когато още си бяхме в Бг и двамата гонихме кариера.
Впоследствие се отказах от кариерата аз.
А малко по- късно, когато тръгнахме по широкия свят, станах "отчаяна съпруга", както обичам да се шегувам.
И да- до голяма степен разполагам с времето си, но това е нож с няколко остриета.

Оооом, в 16:30 ми изтряскаха има-няма 25 страници счетоводни документи, ултра спешни, за вчера. Иде ми да се гръмна, честно.

За оценки никога не са ме наказвали. Баща ми само веднъж ми се скара не заради слабата оценка по математика, а заради опита да укрия от него, защото се срамувах да му кажа. Бях решила, че вечерта ще чакам всички да се съберат на масата, за да им съобщя тържествено После търпеливо ми обясняваше уравнения и неравенства, за да си оправя оценката.

Единият ми дядо много държеше да завърша висше. Не можа да дочака, горкият, но се беше подготвил за дипломирането ми - скътал 100 долара и ги поверил на баба ми да ми даде, ако него го няма. И до днес си ги пазя. Другият ми дядо не отрази по никакъв начин събитието. Сега от време на време дочувам, че се хвали с мен и с братовчед ми - какво сме завършили, какво работим.