Не мога да оправя отношенията със съпруга си

За теб кой ти е приоритетен? Бебето нали?
Говориш за последствия от това да не ви достигат финансите и последствията за мъжа ти, какво щял да прави, ти го обичаш и т.н. А последствията за детето ти?
Като е голям човек, да се държи като такъв! Трябва да помисли за нуждите на отрочето първо, после за себе си!

Бебето е последен приоритет в тази "приказка".

Напротив, детето е основен приоритет. Единствено заради него, за да няма детство в лишения, бих преосмислила дали да продължа живота си по този начин, особено и ако не можем да задържим една заплата повече от седмица/ половин месец. А също и ако отново се появят проблеми - детето трябва да расте в здравословна среда и това винаги ми е било известно.
Дано и той съумее да постави доброто на детето на първо място, пред страха от промяната в начина на живот.
Това в последния ни спор, който беше на тази тема, съм му го намеквала и той се обиди и каза, че много го боли, че мисля така. Но каквото и да е, ако временно само той носи парите в семейството, ще си изисквам своето, той щом го прави, защо не и аз? В правото си съм като съпруга.
Тази кавга беше преди да се роди детето и беше заради бившия ми и по-конкретно заради засечка с него по улицата, подкачания от страна на ММ, нервни кризи от моя страна, защото ми беше омръзнало да ме свързва с бивши, след като съм му станала съпруга и очаквах детето му.
Не му е ежедневие да се закача с деца, не е имало подобна история досега. Но сте права, че има подобни неща, които не прави, защото сякаш му е вкоренено, че са женска работа. И ползва така да се каже, привилегиите си на мъж. Мисля, че е отрасъл в такъв семеен модел.
Момченце е.

Шоколад,  ако детето ти наистина беше приоритет за теб, досега щеше да си намерила начин да хванеш търтея да поеме отговорност за семейството си или да се спасиш при маминка и тати.
Защо пишеш ако отново се появят проблеми,  те са тук и ти бодат очите,  но ако все пак не си трол,  съвсем чистосърдечно ще ти кажа, че ми е жал за детето ти, което ще поеме цялата прелест на твоите широко затворени очи.

Шоколад, какво му е на тоя човек?
Намекваш физическа якост, ментално какво му е?
Параноиден ми е, биполярен, друго?

Ментално е 10-12 годишен.

“Михлюзин”

А вие приятели общи имате ли? Ти какво мислят за вашите взаимоотношения?

Какви общи приятели, за такива жената трябва да е боса, бременна и до печката, а те в хоремага да се правят на мъже. Тя и за това шоколадчето е толкова учудена от навика му да се закача с ученички, щото той излиза без нея, ама с нейните пари.

Този дали е имал дълга предишна връзка? Как мислите?

Да, бе, да. Пробвал е, която му върже, за по няколко пъти , то такъв коя ще го търпи... То и ученичките сигурно ги е чакал да му платят кафето...
За това и тоя зор да върже авторката

Е, не разбра ли? С чужда пита помен прави
И семе.

Борисе, че темата на авторката е измислена е така. Ама и твоите коментари граничат с фантастиката
1.   Не може да искаш да обираш само каймака на даден строй/общество.
Когато се говорим за класически патриархат, там се разбира мъжът/съпругът изцяло да издържа жена си и децата им.Имаш  задължение да изхранваш семейството и челядта си.Ти да ги изхранваш, а не тъстовете, а пък ти да си „властваш”(избиваш комплекси и потискаш)съпругата си.
Осигуряването на подслон също е много размито тук. Къщата , реално, е на баща му. Той(бащата) е осигурил подслон. Ако бяха отишли да живеят в къщата на родителите на момичето, тогава тя щеше да осигури подслон
2.   България, основно заради вековното турско робство(а не заради сериалите ) има  на места остатъци от погрешно разбран патриархат. Но това не е причина нещата да не се променят.  А те са се променили. И това е основно в мисленето, защото законите на страната винаги са били и са светски, а не религиозни.
3.   В България, въпреки робството,  са се запазили някои вековни традиции.Образованието и работата- то е и за двата пола. Българката не е била лишена от достъп до образование, право да работи и шофира
Аз  всъщност не се сещам за период в историята  на България, където масово българките да са стояли вкъщи.Важи за всички населени места -  села , махали, малки градове, големи градове, мегаполиси….
Сега, ако в семейството са се разбрали друго и двамата са съгласни, това е друга бира. Ама и това е новост и „модерност” за бг обществото.По принцип такива традиции тук няма.
В конкретния случай жената иска да работи, ама мъжът, заради комплекси(а не от загриженост и обгрижване на жена си) не иска. То , пак да подчертая, в България никога не е имало практика и традиция жената да си седи вкъщи.
И последно, когато създаваш семейство, поемаш ангажимент към партньора, както и той към теб.Не може непрекъснато авторката да „влачи” мъжа си, все тя да го разбира, все тя да компенсира неговата нерешителност, мързел, комплекси и т.н.
А ти много грозно се изказа и за след-родилната депресия(диагностициран  и признат от медицината проблем).
По време на бременност и непосредствено след  раждане, жената е най-уязвима. Ако тогава мъжът й не е до нея, не я обгрижва, то кога? Ама тя да му влезнела в положение и да го разберяла, че и сигурност да му вдъхнела!!! Да се чудиш в тази връзка кой мъжа, кой жената и кой детето. Май тази жена има 2 деца- мъжа си и новороденото.Партньор и  съпруг  няма.

Да, гледай си момченцето…
Не си майка и на мъжленцето.Мъжленцето трябва да гледа теб и детето!
Това дето е между краката на мъжа е само орган! Не това прави мъжа истински такъв!А отношението, закрилата, отговорността към семейството и близките…
Мъж, който чака тъстовете да му преведат пари , за да си купи кафенце, е меко казано “нелеп”.😁Нищо общо с мъж, пък и в какъвто общество да е, от която епоха да е🙄
Ще го стимулира тя, даааа, може - с шамари!🤣🤣🤣
Шоколадче, не може да си толкова сляпа!
То щом детето не му е стимул, забрави…

Опитвала съм много пъти да го мотивирам, но мисля, че той вече сам трябва да усети, че се очаква и от него да допринася за семейството.
Дали се гледа с насмешка не мога да преценя, но според мен е достойно и мъжествено един мъж да поема грижите за детето, което все пак и той е създал и да отменя жената от време на време, все пак всичко се случва, понякога майката има нужда от отмяна за да си свърши ангажиментите или просто малко време за себе си. Аз съм благодарна за всички коментари и премислям всички съвети в тях.
Темата не е измислена. За съжаление. Както съм казвала и на мен не ми се искаше всички описани неща от началото на темата досега да не са истина, но.. живот, какво повече да кажа..
Напълно съм съгласна с останалата част от този коментар. Да, българската жена се различава от жената от близкия/далечния изток и е доста страховита тази тенденция, която се заражда през последните години - чувството за собственост у мъжа. Да, всички хора сме равни и никой няма правото да лишава друг от елементарни човешки права. Разбрах, че колкото и да обича една жена, не бива да позволява някой да стопира развитието й. Напротив, мъжът би трябвало да мотивира любимата си. Ревността и крайният морал няма да ни нахранят или да ни осигурят ток и вода. Все пак трябва и да се храним, за да живеем. Казвала съм го на ММ, когато съм му се опълчвала. Както и това, че след като си е дал подписа, сключвайки брак с мен, би трябвало да ми има поне грам доверие. Първо - никога не съм му дала повод да няма и второ - ако човек чувства, че не може да се довери, то по-добре да не предприема по-сериозна стъпка с друг човек, защото всичко би било обречено.
Отворила съм си очите отдавна за положението на нашето семейство, но просто все още го обичам и съм привързана към него и не мога да поема в друга посока. Както един от коментарите от малко по-отдавна, гласеше, че трябва нещо наистина крайно да се случи, за да си тръгна от мъжа ми, например изневяра от негова страна е нещото, което би ме накарало да тръгна без никога повече да се обърна назад и да забравя, че този мъж някога е съществувал в живота ми. (Ако успея...) Но около него жени няма. Още докато бях бременна, една обща позната, някак доста беше започнала да се навърта около нас и аз ревнувах, макар,че не беше някаква голяма красавица, но ММ твърдеше, че му е противна и досадна. Впоследствие, тя загуби "интерес". Мнението му за изневярата е, че никога, ама никога не би го направил, защото когато е с една жена е само с нея и също винаги е искал мен. А ако аз му изневеря - разводът е на секундата, без прошка. Аз разбира се, не бих го направила. Когато се влюбя в друг човек, обикновено прекратявам с добро отношенията и започвам нова връзка, както стана между мен и бившия ми, когато се запознах с настоящия си съпруг.
Да, притеснява ме това, че вече имаме родено дете, а той не може да се амбицира да се грижи за нас, поне докато детето е малко и трае майчинството ми. Знам, че не би било особено лесно съчетаването на грижи за няколкомесечно бебе и работа. И да, понякога съм се чувствала, сякаш съм майка не само за сина, който съм родила.
Имал е връзки около няколко месеца до година-две. Всъщност не си е падал по тийнейджърки, а по по-големи от него, доколкото съм запозната. Както и аз бях така в миналото.