Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 296 003
  • 7 493
  •   1
Отговори
# 45
  • BG
  • Мнения: 367
Мечтая си и аз за такива шоли. Имам около 20 броя стъклени, да взема да ги подаря на някоя приятелка и да си купя едновремешни.

Шолите са на завод " Хром " - Силистра. Току що влязох в сайта на фирмения магазин - водят се купички за крем и една от тях струва 7.30 лева. Ако някого го устройва цената, да си купи.

Да се цопна и аз в темата.

# 46
  • София
  • Мнения: 11 484
Моите половината са като на пинко, другата половина са тези:

Снимката е от нета.

# 47
  • BG
  • Мнения: 367
Моите половината са като на пинко, другата половина са тези:

Снимката е от нета.

Значи са от по - стария модел, отпреди т. нар.  "галванизиране". Преди 41 години бяхме на практика  в галваничния им цех - изделията се закачаха на куки и се поставяха в дълги вани, където престояваха определено време и след това се вадеха лъскави. Наричаха се неръждавейки.

Практиката ни беше продукт на социалистическо недоразумение в тогавашната ни образователна система - да учиш в  престижна гимназия  и да ти натресат специалност " студена обработка на металите ". Имам и тапия за стругар втори разряд.
Сори за отклонението.

# 48
  • Мнения: 2 579
Мечтая си и аз за такива шоли. Имам около 20 броя стъклени, да взема да ги подаря на някоя приятелка и да си купя едновремешни.

Шолите са на завод " Хром " - Силистра. Току що влязох в сайта на фирмения магазин - водят се купички за крем и една от тях струва 7.30 лева. Ако някого го устройва цената, да си купи.

Да се цопна и аз в темата.
Има метални шолички за крем-карамел във всяко едно магазинче за домашни потреби. От това до нас миналата година си взех - мисля, че по левче беше едната. Но металът стои лъскав. Не е като този на горната снимка.

# 49
  • Мнения: 10 698
Има и алуминиеви купички за мен карамел ! Имам от тях у дома.

# 50
  • София
  • Мнения: 14 672
В Джъмбо е пълно с такива шоли. Чак пък 7,30 бройката.
А помните ли чаткащите топчета? Колко болки изтърпях, докато се науча поне малко да ги чаткам. 😂😂😂
Скрит текст:

# 51
  • Мнения: 7 911
Оо, такива топчета ми купиха от някакъв събор в Търговище - жълти. И по носа успявах да се фрасна с тях Joy

# 52
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 043
галванизирани и неръждавейка не са едно и също.
бягала си от час май Wink
а на снимката са алуминиеви.
съдовете от алуминий са си супер, но не се препоръчва храната да престоява в тях.

# 53
  • Мнения: 29 324
Не харесвам алуминиевите съдове. Странен вкус ми има храната в тях. И в миялна не могат да се мият.....

# 54
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 043
така е, но са леки и са се ползвали масово, когато още не е имало миялни Simple Smile

# 55
  • BG
  • Мнения: 367
галванизирани и неръждавейка не са едно и също.
бягала си от час май Wink
а на снимката са алуминиеви.
съдовете от алуминий са си супер, но не се препоръчва храната да престоява в тях.

Бабите ни ги наричаха неръждавейки през детството ни. Галванизирането беше от по - новите времена. 

От час нямаше как да бягаме, защото се преподаваше в една работилница пълна със съветски стругове. То и практиката в " Хром " и " Стомана " не ни беше от полза, но все някъде трябваше да бъдем. И оттам нямаше как да се бяга, защото са разположени в индустриалната зона на града .

# 56
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 043
няма да споря нито за бабите, нито за практиката със съветските стругове. Wink

достатъчно ми е, че знам, че стоманата не става неръждаема с галванизиране.
и че България е изнасяла стругове по цял свят от 1970 година още. Simple Smile

# 57
  • Мнения: 10 698
На неръждаемите съдове бабите им казваха още алпака. Имаше и стоманени със покритие от вън и отвътре подобно на твърда керамика - в момента не се сещам името, но все още се произвеждат.

# 58
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 039
Галванизираната стомана не се ползва за хранителни прибори, от нея са се правели металните кофи за вода, легени и т.н. Алпака бяха ония метални купички дето тук бяха показани преди няколко страници. Тези дето бяха като боядисани в бяло бяха емайлирани, имаха и син кант по края, и сега се продават.

# 59
  • Мнения: 40 870
- Неръждаемата стомана е легирана стомана, която сама по себе си не ръждясва и е най-доброто.
- Алпаката е сплав на цветни метали, с малко по-ниски механични качества, но пак става за храна.
- Галванизираната стомана е най-често с цинково покритие и не се използва за хранителни прибори и съдове, а за кофи (както казаха).
- Някога имаше и алуминиеви съдове, ама единственият плюс е, че са леки. Иначе алуминият се криви и драска и не е ОК за храната (особено за мазна храна).
- Онези стари тенджери с покритието са "емайлирани съдове", доста са добри и са ОК за храна, но емайлът може да се очука при удар и се боядисва.

Общи условия

Активация на акаунт