Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

И играчките помня, и короните украсени със счупени играчки добре. Даже имам снимки, на които съм накичена точно с такива корони, направени от хартия и със залепени за тях ситно натрошени коледни (новогодишни тогава) играчки. Сега изтръпвам като си помисля, че у дома някой може да натрошава играчки от стъкло пред мен на ситно--точно това, което ние правехме за да украсим корони. Аз си самоназначавах и важната задача да организирам новогодишни програми у дома и особено се развихрях ако имаше семейства с други деца поканени. Децата бяха връстници и не знам как и защо ме слушаха!  

Най-вече помня чувството за уют около празниците.

И пиците помня на поточна линия. Дали са били мазни или не, не помня, но вкусът беше неповторим, поне в моите спомени. Сега толкова много пицарии има около мен и рядко харесвам нещо.

Да, общо взето с някои изключения такива меки неща не обичам. При печените ябълки и външният им вид ми е неприятен. Всъщност ябълки много обичам когато са непосредствено или скоро откъснати от дървото. Може би защото като деца такива неща ядяхме директно на дървото. Когато престоят някой и друг месец придобиват една зърниста консистенция и вече не ми харесват особено.

На студентска бригада сме брали ябълки в Русенските села. Наистина, вкусът на прясно откъсната ябълка е неповторим. И дядо ми гледаше ябълки, но неговите бяха дребнички, нямаха онзи вкус на Златна превъзходна, каквито беряхме на бригадата.

Две години около Варна брахме грозде четвърта ръка, един път бадеми, веселба беше, никой не го е привмал сериозно.

Бригадите си бяха нонстоп купон, общо взето.

Не само студентски и средношколски бригади имаше, нас и от службата ни пращаха да обираме реколта и копаем.
С тази разлика, че след средношколската бригада имаше екскурзия, след студентската плащаха
колкото отбиване на номер, а от службата де работим, де не, щото нищо не се плащаше - водиш
се на работното си място и нямаш право на претенции.

Най- вкусната пица, която е останала в спомените ми, е в една пицария на площада в Сопот,срещу къщата на Иван Вазов.Беше преди 20-25 години, а пицата само с гъби и превъзходен кашкавал!
А най- вкусните кренвирши -1978 г. , в Стара Загора! Да отбележа,че бяха от истинско месо- незабравим вкус.
Витошките - любими пастички от детството.С маслен крем,пандишпанени кори и орехи. Открила съм рецепта , почти като оригиналната и се каня вече няколко години да ги направя-:laughing:

Никога след гадните бригади есента,не са ни водили на екскурзия.Много от нас се разболяваха при смяна на сезоните и лоши битови условия.Аз два пъти съм настивала жестоко.След една такава бригада в консервен к-т,като сме се прибрали в София,са разпитвали мои съученици,дали не съм се преструвала.....Нищо,че самите ръководители,подла комсомолска паплач,ни заведоха на лекар,група с оплаквания.Не знам как съм се преструвала с висока температура,пресипнал глас и огромен херпес.Имах някой ден болничен 2-3дни преди да се приберем от това адско място.Последният ден все още болна ме сложиха на силно течение с ръце в казан с вода да мия буркани.Затова сега много се дразня разни бивши комсомолци,които вече са големи либерали,прокарващи безумна нова нормалност,да държат сметка на хора със здрав разум,които не са съгласни с идиотията на извратената нормалност.Даже точно такива комсомолски г@золизци,първи хукнаха по свободният свят.После упрекват останалите тук,колко са смотани и изостанали,че са комунисти,социалисти и в този дух.И да довърша за бригадите.Имам спомен,че накрая ни плащаха нещо.Ударниците ги награждаваха с книга и похвала по време на вечерната проверка пред строя.Едни супер гнусни комсомолчета,студенти от СУ.Не стига,че си канеха на разпивка по-отворени ученички бригадирки,ами и по стаи им осъмваха.Слагаха ги на места с по-лека и приятна работа.Ние ставаме рано за работа,някоя се прибира с размазан грим и тепърва ляга.Болна била (без преглед),ние отивахме на закуска и после или полето,или поточната линия.Та най-гнусните такива комсомолци,на последната,вечерна проверка ни казаха,че са решили да дарят парите,които сме изкарали,не си спомням къде.Понеже сме знаели,че щатите се въоръжават и са заплаха за нас,ние да ги дадем за производство на ракети.Подканиха ни да гласуваме.Ами сигурно единодушно сме приели това решение.

Бригадите  си бяха разпиляване на ресурси и експлоатация.
Чудно ми е как някой може да има мили спомени от тях. Мръсотия и безсмислен труд. Мил спомен  - открадната целувка зад  кенефа.....

Аз съм млада и на бригада не съм ходила

Върна ме към ужасен спомен от такава бригада.Бяхме задължително на общежитие,не може да спиш вкъщи през този месец,докато си на бригада,макар и в същия град.
Заболя ме зъб и отидох на зъболекар.Той хваща клещите и ми вади зъба! Бях на 15 години, така съм плакала като се прибрах в общежитието,все едно бях загубила някой много близък човек! Ужас,ужас!

Може някои да са имали наистина хубави спомени.То и това е до манталитет,късмет на какви хора ще попаднеш.
Понякога нормите бяха непосилни и ни оставяха да довършим,докато другите отиват на обяд или се крият някъде да пушат.Случвало се е изкарали норматива да се притичват доброволно на помощ на изоставащите.На мен са ми помагали на поле с фъстъци.Адски вятър,студ.Не просто експлотация,а експолатция на детският труд.Някои са тръгнали 1год.по-рано на у-ще,други сме родени в края на годината.По тия бригади,нямах навършени 16год.

За да изкарат нормата за засаждане на лук, някои се преструваха, че засаждат и накрая изкопаят една дупка и изсипят всичко там. После всичкият лук ще поникне на едно място!
Пък шипки да береш- норма 10 кг за деня.Крият се по храстите,наберат 2-3 кг и след измерването се сипват на купчината.Но те кръшнат към храстите без да ги изсипят и след 1-2 часа отново със същите шипки за мерене!

За съжаление такива тарикати има и сега но номерата им са под друга форма. Иначе с отворените бригадирки и комсомолците сега правя аналогията на наглия похотлив мениджър и шавливата служителка. Времената се менят, но нравите не.
Добре ,че има непреходни неща. Едно от тях е домашно сладко от сини сливи.
Като казахте бригади, се сещам че в малките класове имахме задължителни трудодни лятото и се правеха едни книжки които се подписваха. За съжаление това не възпитаваше съзнателно отношение към труда или природата. Наистина имаше разделение между децата кой от какво семейство е.
И униформата в училище ( чиято идея е всички да са еднакви и на равно ) не допринесе за нищо във възпитанието.

Ами то и сега има униформи. Дъщеря ми ходи в частно училище и е със задължителна униформа. Във Великобритания повечето училища също са с униформа. Баш униформата не е соц измислица.