И аз имах подобно палто. Много беше фешън, ама пусто, тежеше и не ставаше за игра. Като ходех зимната ваканция при баба и дядо, нарочно не го взимах, а бях с едно съвсем тънко якенце - само гумиран шушляк без подплата. Баба ми изпадаше в амок и веднага звънеше на баща ми, като дойде да ме взима да ми донесе палтЕто. Друг е въпросът, че по-често ме товареха сама на влака Михайловград - София. И шапка подобна имах, но без висящите "уши". Закопчаваше се с копче под брадата. Много я мразех.
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 11:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 14:19 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2
Хич не ги обичах пирожките със сирене. Много мазни ми бяха.
Аз пък от всички ретро вкусотии до сега обсъждани, само пирожки бих повторила. Ама къде ги??
Сутрин на фурната от която си вземам закуски има. Но много бързо свършват.
Има и варени и солени гевреци. Но няма от традиционните понички и малки гевречета. Помня като дете купувахме малки гевречета и не ги даваха в кесия а навързани на връв ( хартиена ) като гердан. Обикновено бяха по 10 на връзка.
Има и варени и солени гевреци. Но няма от традиционните понички и малки гевречета. Помня като дете купувахме малки гевречета и не ги даваха в кесия а навързани на връв ( хартиена ) като гердан. Обикновено бяха по 10 на връзка.
Сутрин на фурната от която си вземам закуски има. Но много бързо свършват.
Има и варени и солени гевреци. Но няма от традиционните понички и малки гевречета. Помня като дете купувахме малки гевречета и не ги даваха в кесия а навързани на връв ( хартиена ) като гердан. Обикновено бяха по 10 на връзка.
Има и варени и солени гевреци. Но няма от традиционните понички и малки гевречета. Помня като дете купувахме малки гевречета и не ги даваха в кесия а навързани на връв ( хартиена ) като гердан. Обикновено бяха по 10 на връзка.
Кажи фурна с хубави пирожки във Варна, моля
Къде ги онези времена с толкова много отношение в детайлите... Татко да търси в покрайнините на града дрян, да донесе в къщи, да направим двамата сурвакница, майка да опука царевица, двете с нея на конец нанизвахме, слагаме сушени сини сливи, орехи, снежинки от памук, и шарени вълнени конци. Нямаше да го помня това с умиление сега, ако всичко го имаше наготово като сега, в магазина, влизаш, плащаш и край, никакви спомени....
Сутрин на фурната от която си вземам закуски има. Но много бързо свършват.
Има и варени и солени гевреци. Но няма от традиционните понички и малки гевречета. Помня като дете купувахме малки гевречета и не ги даваха в кесия а навързани на връв ( хартиена ) като гердан. Обикновено бяха по 10 на връзка.
Има и варени и солени гевреци. Но няма от традиционните понички и малки гевречета. Помня като дете купувахме малки гевречета и не ги даваха в кесия а навързани на връв ( хартиена ) като гердан. Обикновено бяха по 10 на връзка.
Кажи фурна с хубави пирожки във Варна, моля
Ей, ама във Варна се казваше "пироги", не "пирожки".
Не споря, но май пирожка и пирога са различни неща. Пирожката беше пържена, вътре със сирене, а пирога не мога да го опиша, защото бях решила, че не обичам (май беше с бутер тесто).
На пазарчето в Чайка продаваха едни малки пържени гевречета, с едно сито ти поръсваха пудра захар и бяха мноооого вкусни. Там продаваха и тесто, майка правеше от него нещо като пица (това преди 1990г)
На пазарчето в Чайка продаваха едни малки пържени гевречета, с едно сито ти поръсваха пудра захар и бяха мноооого вкусни. Там продаваха и тесто, майка правеше от него нещо като пица
(това преди 1990г)
Не споря, но май пирожка и пирога са различни неща. Пирожката беше пържена, вътре със сирене, а пирога не мога да го опиша, защото бях решила, че не обичам (май беше с бутер тесто).
Напротив, пирогата беше пържена, кафява, мазничка и с пълнеж от сирене. Грамаж колкото сиренка. Пирожките бяха май от бутер тесто и по-малки... не съм сигурна.
Пирожките от моето детство бяха като цилиндри оформени и главно пълнени със сирене. Бяха пържени.
Сега около мен има пироги, които са по-малки и оформени като дъмплинг, но са от плътно тесто. Те са полски. Ето така изглеждат:
В руски магазин/ресторант съм виждала и руски версии. Те са по-големи от полските, с по-меко тесто, но пак са сплескани и определено не с формата на тези от детството ми. Руските са пълни с картофи или зеле и бяха малко безвкусни за мен. Със сирене не съм намирала. Бих се пробвала да направя от тези от моето детство.
Пирожките не бяха от бутер тесто. Полските или руски пироги също не са от бутер тесто.
Сега около мен има пироги, които са по-малки и оформени като дъмплинг, но са от плътно тесто. Те са полски. Ето така изглеждат:
В руски магазин/ресторант съм виждала и руски версии. Те са по-големи от полските, с по-меко тесто, но пак са сплескани и определено не с формата на тези от детството ми. Руските са пълни с картофи или зеле и бяха малко безвкусни за мен. Със сирене не съм намирала. Бих се пробвала да направя от тези от моето детство.
Пирожките не бяха от бутер тесто. Полските или руски пироги също не са от бутер тесто.
Пириожките със сирене изглеждаха точно така по моя спомен
а другото се казваше Поничка с мармалад и изглеждаха така
и на 2 те тестото беше плътно и леко жилаво продаваха ги студени и си бяха за мен - гадни мазньочи
а другото се казваше Поничка с мармалад и изглеждаха така
и на 2 те тестото беше плътно и леко жилаво продаваха ги студени и си бяха за мен - гадни мазньочи
На Главната в Пловдив видях една пекарна. На десен ъгъл се намираше, преди капана. С голями букви пишеше пирожки. Имаше и други неща и опашка.
За София си спомням рогчетата. По мои спомени ги продаваха само на Пиротска, точно преди Ботев. Едно малко магазинче, продаваха само рогчета по 12ст. Тичахме в голямото междучастие да купуваме.
За София си спомням рогчетата. По мои спомени ги продаваха само на Пиротска, точно преди Ботев. Едно малко магазинче, продаваха само рогчета по 12ст. Тичахме в голямото междучастие да купуваме.